Вечният юноша Бисер Киров на 70 години
Преди 50 години с Георги Минчев и Васил Попвасилев
Със сина си и дъщеря си в Берлин
Руският патриарх връчва на Бисер Киров международната награда "Св св. Кирил и Методий"
В Берлин през 1975 г.
Бисер с братята си Апостол и Цвети в Чокманово
Бисер Киров получава наградата "Златният Витяз" в Кремъл, 2011 г.
Съ съпругата дси Митка на Нова година в Тверск, Русия, 2012 г.
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Певецът от Чокманово, който покори Източна Германия и Русия, готви юбилеен концерт в Смолян на 9 октомври
Най-известният и може би най-обичаният българин в Русия Бисер Киров навърши 70 години 4 септември. Една достолепна възраст, която за мнозина е повод за равносметка и писане на мемоари. Но не и за Бисер Киров. Певецът, който има близо 5 000 концерта за гърба си, не спира изявите си на сцената и кипи от творчески планове. През последните две десетилетия те бяха предимно в Русия, където именитият творец с чокмански корен се ползва с огромна популярност.
Не случайно през ноември 2009 година той е удостоен със званието “Заслужил артист на Руската федерация” с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев за големия му принос за развитие на българо-руското културно сътрудничество и дългогодишната му творческа дейност. За отбелязване е, че той е единственият чужденец, на който е присвоено това звание.
През май 2010 година Бисер Киров става и носител на Международната награда за култура “Св. св. Кирил и Методий" , връчена му лично от Московския патриарх Кирил "за изключителни заслуги в опазването на славянската духовност”.
Бисер е роден на 04.09.1942 г. в гр. София. Неговите родители са от село Чокманово.
Баща му Христо Киров е пастор в Църквата на адвентистите и известен природолечител. Майка му Венциноса ражда трима сина – Бисер, Апостол и Цвети. Предците на Бисер Киров са сред основателите на Чокманово, ктитори на храма “Св. Илия” и известни кабакехаи в Пашмаклийско (Смолянско). Братът на неговия дядо Георги Киров – Кехайовчето, е един от апостолите на Македоно-Одринската революционна организация. А чичо му Ангел Киров е известен младежки антифашистки деятел.
Първородният син на Венциноса и Христо трябвало да се казва Никола, дядо му се казвал така. „Венце, сънувах един сън, бебето се нарича Бисер и ще има ореол.” “Тези думи казва леля ми от Пловдив на майка ми. Това било безумно уникално име за онова време”, разказва певецът. И когато преди шест години Бисер Киров се кръщава в руската православна църква, си избира християнското име Никола.
Бисер казва, че за него не рожденият му ден е най-важната дата в живота, а 14 декември, защото на този ден през 1969-а 27-годишният младеж се венчал за любимата си Митка в Копривщица.
Двамата се запознават като студенти във Висшия химико-технологичен институт (ВХТИ). Бисер бил пълен отличник от столичната 22-ра гимназия и по настояване на родителите си кандидатства във ВХТИ, специалност “Полупроводникови материали”. Във втори курс бъдещият певец осъзнал, че неговото призвание не е химията.
Морис Аладжем открива даровития момък
На 8 декември 1966 г. Морис Аладжем чул гласовития момък по време на акция “Микрофонът е ваш” в зала “България” и веднага след това започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон”. Само три месеца по-късно – (март, 1967 г.) е първият му официален концерт с “Балкантон” и още същата година печели трета награда като изпълнител в Сочи (Русия).
Не закъсняват и успехите му в България. На “Златния Орфей” през 1970 г. получава първа награда за изпълнение, печели и голямата награда “Златен Орфей” през 1978 г. като композитор.
И се зареждат успехите му на международна сцена.
Участник и лауреат е на три световни фестивала на младежта и студентите (София, 1968 г., Хавана, 1978 г. и Москва, 1985 г.). Печели международни награди на музикални и шлагер фестивали – Барселона, 1969 г., Лайпциг – 1973 г., Дрезден – 1974 г., “Златен делфин”- 1975 г. (Югославия), голямата награда на “Нюола фестивал” 1981 г. (САЩ), голямата награда на “Гала-Хавана” 1982 г. (Куба), специалната награда на фестивала Кевън – 1985 г. (Ирландия).
Бисер Киров е първият български поп-рок изпълнител със самостоятелни плочи, издадени в Източна Германия (ГДР), Куба, САЩ, Финландия, Испания, Мексико и Никарагуа.
Над 7 милиона броя са издадените винилови плочи и дискове в СССР, Русия – страните от ОНД, високи са тиражите му и в ГДР, Куба, Чехословакия, Полша. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори. В България издава 6 албума.
Хиляди са самостоятелните му концерти в едни от най-престижните зали на Европа, Америка и Африка.
Шест творчески сезона е на сцената във Фридрихщадтпаласт (Берлин) и тримесечно участие със свое шоу в Тропикана (Хавана).
В творческия си път от позицията си на гражданин на света Бисер Киров работи в различни периоди с ангажирани творци като Виктор Хара (Чили), Хосе Афонсо (Португалия), с групата “Апаркоа” (Чили), с Освалдо Родригес, Пабло Миланес и група Иракере (Куба), с Дийн Рид (САЩ), с които го свързва приятелство и общо участие в антивоенното движение и борбата за мир от края на 60-те и началото на 70-те години. С него изпълнява и известната песен „Гуантанамера”.
През онези години Бисер Киров става най-известният българин в ГДР и Куба.
Във всеки сборник, който излиза в бившата ГДР, има по няколко негови песни. Влиза и в стоте златни хита на Източна Германия с 4 песни, което никак не е малко. Записал е над 800 песни на немски, руски, испански, от тях негови авторски са 300, а плочите са му над 8 милиона. Но те не звучат никъде в България. “Човек трябва да си купи радио, за да го пускат, но това не ме огорчава. Талантливото, яркото може да мине оттатък времето.”, споделя певецът.
На младите името на Бисер Киров днес говори малко. Певецът е по-популярен в Русия отколкото тук. “Аз наистина съм динозавър и в това не виждам нищо лошо, защото всяка ера си има своите герои”, казва в интервю за столичен вестник той.
Енергичният и жизнен днес 70-годишен певец през 1981 години е бил на косъм от смъртта.
БТА дори го обявява за умрял. При тежка катастрофа таксиметров шофьор едва не го убива. Прекарва 7 дни в кома и 56 в реанимация в “Пирогов”. Тогава Бисер стига до истината, че светът е огромен, животът кратък и човек трябва да го живее така, че да не се срамува от себе си. Той вярва, че е оживял, защото е имало какво още да търси на тази земя.
Макар да живее в чужбина, Бисер Киров тачи родопския си корен.
Певецът реставрира бащината къща в с. Чокманово, която е на 200 години. Когато се завръща в България, Бисер Киров не пропуска да се отбие и в Чокманово. Въпреки ангажиментите си у нас и в чужбина, той бе съпричастен с всичко, което става в селото. Той се ангажира през годините с направа на водопровод до гробищата в селото, с покрива на църквата “Св. Илия”, с възпоменателната плоча на земеделския деец Георги Шонгов, с шесттонния паметник от черен гранит в центъра на Чокманово, посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, както и с многократно безплатно участие в традиционните събори на Чокманово и много други.
“Колкото повече съм в чужбина, толкова повече ми се връща в Чокманово на Илинден”, казва Бисер Киров.
Неоценима бе неговата подкрепа за Детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Орфей” – Смолян.
През 1999 той организира празник на руската песен в НДК, приходите от който бяха за ДЮФА. По-късно той самият излезе на сцената на НДК именно с ДЮФА. През 1998 г. организира концерта “Родопска Коледа” в Смолян, излъчен по Националната телевизия. Бисер Киров три пъти е режисьор на Роженския събор. Заедно с вестник “Отзвук” организира и осъществи детските концерти "Весели ваканции". Преди дни Инициативен комитет начело с видния чокманец д-р Атанас Шопов и съставен от изявени в различни области смолянчани предложи на Общинския съвет Бисер Киров да бъде обявен за почетен гражданин на Смолян. На 9 октомври в залата на Родопския театър ще има юбилеен концерт в Смолян.
