Шефът на Регионалната занаятчийска камара Недко Пашамов: В Смолян трябва да направим център за възобновяеми енергийни източници
Недко Пашамов - шеф на Регионалната занаятчийска камара
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Г-н Пашамов, как решихте да станете лектор по соларните системи?
Всичко започна от занаятчийската камара в Кобленц, която вече 18 години помага в България. След като преминаха през традиционните занаяти – дървообработването, автомонтьорство и пр., накрая се отиде на темата за възобновяемите енергийни източници. Така преди четири години аз като член на Балканското бюро подкрепих тази идея и занятчийската камара в Кобленц започна реализирането на проект за икономическо сътрудничество на провинция Райландпфалц с Югоизточна Европа. Първоначално стартира обучение за солар-експерт. Тогава от България се записахме група от 14 човека и след обучение – теория и практика и положен тест, от групата само 10 човека получихме сертификати. Благодарен съм на колегите от Германия, които ни помагат да следваме времето. При нас нещата са много закъсали и с тяхна помощ поне малко или много успяваме да влезем в крак. По-късно ни предложиха да продължим обучението си с цел да станем лектори в собствените си страни – България, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Румъния, Молдова и т. н. Миналата година бе обявен конкурсът и аз кандидатствах, като от 30 желаещи от страната бях първият избран. Последва обучение, посещение на центрове за соларни технологии, както и една от най-старите фирми за солартермия “Варнер и Ко” и накрая станах мултипликатор – лектор. От България бяхме трима човека, като единият от тях е учител в междуучилищен център за професионално и трудово-политехническо обучение – Пловдив, в чиято сграда е разположена соларната лаборатория, единствена на Балканите. В момента смолянската занаятчийска камара е единствата, която активно участва по програмите на Балканското бюро.
Каква е работата на мултипликаторите?
Започнахме да правим обучения. Теорията се водеше от нас, а практиката – от немски колеги в соларната лаборатория в Пловдив. Така стана, че още в края на миналата година за кратко време трябваше да сформирам група и обучих първите шестима, сред които имаше и хора от Мадан. Таксата е 660 лева, а обучението включва 80 часа теория за фотоволтаици и солартермия и 40 часа практика.
Трудно ли намерихе хора, които да обучавате?
Идеята беше да дам шанс на колегите от Смолян да се обучат собственици на паркови инсталации. И точно във втората ми група участваха четири фирми, чийто бизнес е в тази сфера. Те имат общо инсталирана мощност около половин мегават. За тях това беше изключително полезно поради факта, че досега са били самоуки. В България няма откъде да се научи този занаят, освен от фирмите, произвеждащи дадени продукти и то насочени само към определен вид. При нас обучението е надфирмено.
Каква е ползата от курса?
Ползата е тази, че хората научават за занаята фотоволтаик и знанията да черпиш енергия от слънцето и да я използваш за себе си. Това е една нова професия, която разглежда две системи – произвеждане на ток и продажбата, както и случаите да ползваш за себе си произведеното електричество. Целта ни е да се обучат хора, които ще могат сами да си помогнат при изграждането на фотоволтаични централи.
Има ли бъдеще тази професия?
Има голямо бъдеще. Енергията на слънцето е неизчерпаема, а конвенциалните източници на отопление – петрол, природен газ, намаляват. Те не случайно в момента бележат висок ръст. Неизменно бъдещето е на електромобила и възобновяемите източници. Професор от Германия каза, че след по-малко от 100 години 60% от енергията на света ще се произвежда на базата на фотоволтаиците. Само за миналата година в Германия има инсталирана мощност над 1,2 GW – говорим за покриви.
В България има ли условия?
При нас условията са много по-добри като географско положение. В страната има изградени доста централи. И точно хората, които се занимават с този бизнес, оцениха по достойноство курса. Интереса определено го има и е факт, че досега в страната ни нямаше такова обучение. Сега то е реално и хората на практика видяха и се учиха да правят системите и станаха специалисти по соларни техники. До момента сертификатите за завършил курс се издаваха от Германия, но предстои вече да се издават от Балканското бюро и той ще бъде един за всички.
Каква е идеята ви за Смолян?
Смолян е един град, който има доста слънчеви дни. Слънцегреенето е много добро. Измервал съм слънчевата радиация, която е 1 400 вата на кв. м, а средногодишната температура е около 12 градуса. Всичко това дава много добри данни за производство на слънчева енергия. В тази връзка през януари колегите от Германия дадоха възможност да завършим и обучение за ползване на лабораторията. Тя е мобилна и затова идеята ми е да направим център за възобновяеми енергийни източници в нашия град. От Смолян изпращам и човек за обучение по биомаса и ще сме единствената камара в страната, която ще разполага с двама лицензирани лектори за обучение. До края на годината ще има още едно обучение – за геотермални води. Условията при нас са добри – както за фотоволтаици, така и за биомаса. Трябва обаче да намерим подходяща сграда. Разговарял съм с кмета Николай Мелемов. Предстои ми още една среща с председателя на Общинския съвет Филип Топов. Искам хората да видят, че тези технологии все пак са достъпни.
Колко достъпни, средностатистическият българин може ли да се възползва?
Това, което беше като инвестиции преди две години, се промени. Цените на фотоволтаичните модули паднаха драстично. Ако преди година и половина се даваха оферти по 2,5 евро на ватпик, сега една фотоволтаична централа може да бъде изградена от 1,7 до 2,2 евро, в зависимост от модулите. Например за една система от 200 вата може да се поберем в рамките на 1 000 лева.
Тази система какво може да захрани?
Тези 200 вата спокойно могат да се ползват за вила – осветление, телевизор и пр. Моето желание е наистина в България да тръгнат покривните монтажи. Разбира се, те не стават на всяка къща. Има условия – достъп до целодневно слънцегреене, южно изложение.
В Смолян има ли подходящи сгради?
Да, като за мен една от най-добрите е покривът на Варненския университет. Подходящи са още Централната поща и обществените сгради. Все по-сериозно трябва да се замислим да използваме слънчевата енергия за отоплението на училищата и детските градини. Има програми, по които може да се кандидатства. Ако някой се обърне към нас, ще помогнем. Проектираме, доставяме и монтираме такива съоръжения. Срещате ли разбиране от страна на правителството? Надявам се, че правителството ще разбере, че бъдещето ни е в използването на възобновяемите източници.
Какво предстои?
В момента върви една програма за търсене на германски партньори. Надявам се и повече смолянски фирми да се включат. Общо взето много неща се правят, но и много са изпуснати.
