Шефът на "Минстрой Холдинг" Николай Вълканов: Със заплатите не трябва да се правят компромиси
Шефът на "Минстрой Холдинг" Николай Вълканов
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Никога не съм помагал на ГЕРБ в предизборна или в каквато и да е била кампания, твърди новият собственик на “Горубсо – Мадан”
Николай Вълканов е роден през 1950 г. във Великотърновско. Завършил е Техникум по фина механика и оптика в София. След това Минно-геоложкия университет. Той е доктор на техническите науки. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1992 г. Член е на Изпълнителното бюро на Научно-техническите съюзи по минно дело, геология и металургия. Председател е на Българското маркшайдерско дружество. Председател е на настоятелството на Минно-геоложкия университет. Бил е директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство от 1985 до 1990 г. От 1990 г. е генерален директор на “Минстрой Холдинг”. А след приватизацията на холдинга от 1999 г. е председател на управителния му съвет.
Г-н Вълканов, защо всъщност беше нужно държавата да се намеси в сделката за "Горубсо – Мадан"?
Това е сделка между две юридически лица – частни фирми: между “Интертръст Холдинг” и нашето обединение “Върба – Батанци”, което се състои от “Минстрой Холдинг” и КЦМ – Пловдив. Държавата се намеси, защото тя беше пуснала процедура по отнемане на концесията. И ако не бяхме стигнали до сделка – до 10 април, мисля, че изтичаше срокът за отнемането й. На практика държавата помогна сделката да стане по-бързо и навреме, за да няма ощетена страна. Всички страни бяха доволни от сделката.
С какво точно помогна, защото тя си беше направила нейното – едномесечно предупреждение за отнемане на концесията?
Тя помогна в контакта между нас. Двете страни контактуват и с министъра на икономиката, и с вицепремиера Симеон Дянков. И банки трябваше да се намесват. Трябваше някой да координира много участници в това събитие.
Тоест, тя е изиграла ролята на координатор?
Точно така. Ако правителството не беше се намесило, щеше да се загуби много повече време, щеше да се отнеме и концесията и да се стигне до нова процедура, което с обжалването можеше да отнеме 2 до 3 г. Ставаше много сложно. Това означаваше хората да останат без работа много дълго време, мините да изпаднат в много тежко състояние. Защото като не се работи и няма електроенергия, няма водоотлив. Можеше да е непоправимо дори.
Смятате ли, че правителството трябва да се меси по принцип между частни фирми, ако бяхме една нормална държава?
Държавата е страна в този процес. Тя дава концесиите. И не е безразлична дали ще събира концесионните такси, ще има ли по-голяма безработица. Тя не може да бъде наблюдател. И аз съм доволен, че този път държавата не беше наблюдател, а активно участва в процеса.
Подпомагали ли сте кампанията на ГЕРБ, защото такива твърдения се появиха?
Това го твърди който е опозиция на ГЕРБ. И аз го чух. Аз никога не съм помагал на ГЕРБ в предизборна или в каквато и да е била кампания.
Анализатори смятат, че все има нещо под повърхността – така ли е?
Анализаторите не могат да разберат. Да вземем за пример “Сименс” – една компания в Германия. Тя е “Сименс” при различни правителства – социалдемократи, християндемократи. Една компания в цивилизования свят съществува при всички правителства. А ние у нас смятаме, че трябва да бъде унищожена, когато дойде някой друг на власт. Това е погрешно. В България вече има стабилни компании. След прехода, който мина, у нас вече има 15-20 национални компании, които могат да мерят сили с големите европейски компании. Виждаме в строителството наши фирми, които печелят търгове за магистралите. Това се случва за първи път. Силни компании са “Главболгарстрой”, “Трейс” и т.н. В добива на полезни изкопаеми има 5-6 много силни – “Асарел Медет”, “Елаците мед”, “Челопеч майнинг”, “Горубсо – Мадан”, “Горубсо – Златоград”. Те ще работят добре при всяко правителство, тъй като са големи работодатели, данъкоплатци, дават брутен вътрешен продукт, спомагат за износа. Тоест, тези процеси имат добавена стойност.
Дали ситуацията с бизнеса в България е такава, че една мощна фирма да може да се развива в пазарна среда без да се обвързва политически?
Разбира се, стига правителството, каквото е това в момента, да създава пазарни условия – да има добра законова рамка за бизнеса и да можеш да работиш добре. Казвам го съвсем категорично. В тези условия всяка компания може да се развива без да се обвързва политически.
Това означава ли, че ги има условията за бизнес, от които имате нужда?
За мен да. Имаме закони, които са добри. Имаме най-ниския корпоративен данък – 10%. Като офшорна зона сме. Имаме хубави процедури за участие по ЗОП. Така че стига да си силен и мощен – печелиш търгове, поръчки и работиш. Ако някой иска да развива както ние казваме “бял” бизнес, като чиста фирма, законовата уредба е прекрасна в България. И когато имаш чист баланс, заверен си от одитори, можеш да отидеш във всяка банка в Европа или България и да получиш нужното финансиране. Защото бизнесът се развива благодарение на тях. Не може да е само от дейността и печалбите на фирмата. Всяка банка може да ти даде кредит, ако имаш хубави резултати – добър баланс, печалба, платил си данъците. И те казват: “Добре, колко искаш?”. Всяка нова инвестиция се прави с кредит от банката.
Мислите ли, че има резон в становището на редица малки и средни фирми, че в България може да се развива бизнес въпреки условията, а не благодарение на тях. Съгласен ли сте, че законодателството способства развитието само на едър бизнес?
Не. Законодателството не дели фирмите на малки и на големи. То е еднакво за всички. Аз казвам, че има достатъчно добри закони, които дават възможност да работиш по правилата на Европа.
Вас защо толкова дълго Ви свързваха с ДПС и с Доган?
Защото е най-лесно отстрани по този начин анализаторите да си обяснят успеха ми. Вие ме питате за първи път. Никой не е дошъл да ме попита как се развива този бизнес, как го правиш, ти какъв специалист си, какво си завършил, какво си постигнал в годините. Никой не се интересува от това. Всеки пише, за да има новина. Защо никой не ме е попитал досега и аз щях да разкажа!? И Вие можехте да напишете някакъв анализ без да ме питате. Аз се срещам и беседвам с много хора. И виждам, че напоследък най-обикновените хора, работниците вярват в успелия в бизнеса човек. И като че ли почва да се пречупва този възглед – тия са богати, значи са лоши и обвързани. След като си показал на хората кой си, къде си, те почват да ти вярват повече. Ако участваш в правенето и в изпълнението на плановете на даденото предприятие, ако си сред тях и виждат твоите възможности и способности, тогава ти вярват.
Мислите ли, че скоро ще спре да се говори за обвързаност между фирми и политици?
Мисля, че ще се пречупи този стереотип. Кога се говори за това – когато има избори, или когато някоя партия излезе в опозиция. Тогава тя търси път до електората си по някакъв начин, който според мен не е добър. И не носи успех. Понякога е временен, но не и постоянен.
Защо според Вас “Горубсо – Мадан” стигна до тази ситуация да не може да си плаща, макар че цената на металите е добра и имаше условия за печалба?
Аз също съм го анализирал това. След като доста добре съм се запознал със ситуацията, отговарям, че “Горубсо – Мадан” е работило добре до определен период от време, може би до 2008/9 г. Дотогава са плащани заплати, осигуровки. След това спират, плащат частично и т.н. “Горубсо” е било в една група с много други предприятия – ОЦК – Кърджали, “Кремиковци” и др. В един момент всички спират да работят. Нямат приходи. В същото време собственикът има много кредити и банките започват да го притискат. Той не може да се издължава и започва да взима от единственото работещо предприятие – “Горубсо – Мадан” в този случай. Затова то стана жертва на общата финансова политика в групата фирми на г-н Захариев.
Тоест, от печалбата на “Горубсо” са покривани другите загуби?
Не само печалбата. Всички приходи са се разпределяли към другите фирми. Ако беше само печалбата, беше добре.
Защо толкова много я искахте тази сделка?
Когато говорим за сделката, трябва да се знае, че сме двама партньори – “Минстрой Холдинг” и КЦМ – Пловдив. Има двама Николаевци – Николай Вълканов и Николай Добрев. Исках я толкова много, защото ще свържем цялото рудно поле от Златоград до Рудозем. И на мен, и на Добрев ни е мечта да възстановим рудодобива. И двамата сме много свързани с този сектор. Той е бил генерален директор през 90-те години в “Горубсо – Мадан”. Аз от 75-та година работя в този район. Познаваме го добре. Имаме капацитет, финансова възможност, специалисти – с които професионално можем да възобновим рудодобива в Родопите.
Колко хора работят във ваши фирми в нашата област?*
Трудно ми е да ги сметна. В Мадан са 750. В Златоград са 450. В Девин са 70-80-100. В Рудозем са горе-долу 130.
Предстои да разработите рудник “Върба”. Планът Ви за него какъв е?
В очакване на концесията сме. Има решение на Министерския съвет. Само трябва да получим договора. А не го получавахме досега, защото, колко е смешно, “Горубсо – Мадан” обжалваше дадената концесия на “Върба – Батанци”. Вече има решение на ВАС и няма пречка. Надяваме се до края на април да получим договора. И от май месец имаме готови проекти да работим. Ще започнем с отводняване, защото са под вода. Следват ремонтни работи. В края на лятото ще започне и добив.
Колко хора ще назначите там?
Общо около 600-700 човека. След това, ако получим и концесията за “Печинско”, където само ние бяхме кандидати, ще отворим още няколкостотин работни места. Надявам се до 2-3 месеца и това да стане. “Шахоница” ще се позабави, защото там трябва да се прави ОВОС.
На практика за Вас работи цяла армия в нашата област. Какъв е правилният подход на един работодател, за да не обърне такава армия срещу себе си?
Той трябва да е част от тази армия, да бъде професионалист, да го познават, да знаят възможностите му. Тогава му вярват. Той всеки ден трябва да се занимава с това, да е коректен с всички, да плаща редовно заплати, да инвестира видимо. Условията на труд да бъдат много добри, за да се изпълняват поетите ангажименти от работниците. Миньорите са изключително коректни хора и оценяват добрините и качествата на другите.
Много ниски бяха миньорските заплати напоследък. Вие ще ги коригирате ли?
Разбира се. Това е правило. Работниците трябва да получават възнагражденията си. Те ги заслужават, нищо че са високи.
Какви заплати ще им давате?
Те понякога взимат по 2-3-4 хил. лева. Зависи от месеца и заработките. Със заплатите не трябва да се правят компромиси. Условията на труд трябва да ги приемаш като закон. Оттам почваш – от личните предпазни средства, от дрехите, ботушите, каските, лампите.
