Премиерата на "Обречени на любов" на Димитър Златев се превърна в празник на поезията в Смолян
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Вярвам в жената, тя е не само вдъхновение, тя ни крепи в сложния ни житейски път, казва писателят
Пред десетки смолянчани поетът Димитър Златев представи най-новата си книга “Обречени на любов”. Залата на галерия „Петър Стайков” в областния град се препълни с желаещи да се срещнат с големия автор и да получат автограф от него. Представянето на стихосбирката бе направено от писателя Светозар Казанджиев. „За мен е от особена важност да говоря за моя колега, събрат по перо Димитър Златев, защото аз имах възможност да наблюдавам как се раждат талантливите поети на България”, каза той. Казанджиев представи накратко творческата биография на поета, чиито първи книги са поезия, а по-късно проза и литературни изследвания. „Няма да забравя вълнуващите срещи по села и градове в Смолянска област, Пловдив, София и Пазарджик, любовта, с която го приемат в Чепеларе, преклонението, с което се отнасят към творчеството му неговите ученици, студенти, колеги и учители”, допълни още Казанджиев.
"Обречени на любов" е десетата стихосбирка на автора. Петдесетте любовни стихотворения, писани между 1966 и 2014 г., са посветени на съпругата му Гинка Янкова, която му е родила двете деца – Вили и Константин. Редактор на “Обречени от любов” е поетесата Анита Коларова от Русе, а илюстрациите са на големия художник Евгений Босяцки. „Поетът пише своите стихове, за да разговаря с читателите или да им внуши някакви свои размисли. Това е оправдано, но оправдано ли е интимна лирика да се издава и чете от другите, след като е написана към едно конкретно лице. Адресирайки своите стихове към моята съпруга, живея с надеждата, че моите читатели ще възприемат в тях свои вълнения, проектирани свои драми, ще имат един нравстен измерител в семейните отношения”, каза пред смолянчани Димитър Златев, който заедно с дъщеря си представи някои от стиховете си.
След срещата се обърнахме с няколко въпроса към писателя.
Г-н Златев, какво е за вас поезията?
Ще повторя думите на големия поет Георги Константинов, който казва: “Животът ми не е поезия, но без поезия не мога”. Но вече приключих, зарекох се – няма да досаждам повече на читателите с поезия и разкази.
Защо сте взели това решение?
Защото един артист трябва да прецени кога трябва да слезе от сцената. Преди да се е изложил като творец и преди да е омръзнал на публиката. Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, Вие какво смятате? Знам тази крилата фраза на гениалния писател, но той я схваща повече като нравствена красота. Той е писател-моралист и най-големият сърцевед. Особено на Запад, когато става въпрос кой е най-великият писател в световната литература, най-често казват Достоевски. Разбира се, и Шекспир, Толстой и други, но Достоевски поставят на първо място.
А красотата ще спаси ли света според Вас?
Надявам се, иначе не бих писал стихове, но красотата като природна хармония, като хармония между сърцата. Сам на някои автографи пиша: “Животът не е само любов, но без любов животът няма да е истински”.
Съзерцател ли сте?
Не бих казал, че по характер съм съзерцател, но съзерцанието присъства в моето духовно битие, защото без човек да се вгледа в себе си и в света около себе си и ако не съзерцава хармонията на природата, не би могъл да бъде качествен творец.
Какво е за Вас Родопа планина?
Родопа ми е втори роден дом, защото в моя роден дом в полето живях 19-20 години, а тук съм повече от 50 вече. Когато някой каже иронична или лоша дума за Родопа, се докачам, което доказва най-добре какви са чувствата ми.
Смолян липсва ли ви?
Липсва ми, разбира се. В Смолян изкарах 26 години – две години като професионален журналист и 24 като преподавател във факултета. Така че тук са повечето ми приятели и заради тази духовна атмосфера, която има в Смолян, предпочитах тези 24 години да пътувам сутрин и вечер от и за Чепеларе, където ме теглеше семейството.
Преди двайсетина дни ви направиха почетен гражданин на Чепеларе, какво е това за Вас?
Имаше такова събитие, което е висока чест за мен. Явно като учител в гимназията, където съм бил, като обществен деец, като деец в туризма и като творец в литературата съм привлякъл вниманието на Общинския съвет. Наградата ми е за цялостното творчество, което е 18 книги и най-вече обществените прояви.
Живеете малко по-встрани от културния живот, защо?
Не приемам това твърдение, че съм встрани от културния живот. Вече годините и битът малко повече ме задържат в Чепеларе, но следя какво става в Смолян и винаги, когато имам възможност, гледам да съм тук като слушател, като посетител и като творец на литературни срещи. На всички мои книги са правени премиери тук и публиката ме е посрещала много радушно.
Следите ли обществените и политическите процеси?
Някога руският поет Некрасов е писал в един стих: “Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан!” – длъжен си. Не мога да бъда встрани от обществения живот, понякога се ядосвам, че заради вестниците, които всеки ден получавам, ми се отнема много време, което би отишло за четене на художествена литература. Но не мога без това. Кръвно съм свързан с обществения живот на страната и на селището, въпреки че никога не съм членувал в партия. Имам си свои позиции и свой избор.
А какво мислите за бъдещето ни в Европейския съюз?
Моето мнение е скептично. Като в едно младо семейство, което се взема с голяма любов, нетърпение, а по-късно започват да охладняват. Явяват се конфликти, ежби и т.н. Но като чета статии, особено от чужди автори, не виждам много светло бъдеще пред Европейския съюз.
Какво ще кажете за промените в Изборния кодекс, противопоставянето на българите, живеещи в чужбина и в страната ни?
Това не е противопоставяне между едните и другите, защото тези хора, които са отишли извън България, повечето от тях вече гледат по-неутрално, по-безразлично към страната ни и нейната съдба. Говоря не само за изселените турци, но и за българите, които са навън. Моят син също тръгна по този път и сега е архитект в Сан Франциско, но и той казва: “Татко, когато си дойда, виждам нещата все по-зле”, а иначе по интернет всеки ден се информира за нещата тук. Дано пък, живея с вяра, да се оправим. Дори гадателки бяха предрекли, че към 2018 година жена ще стане министър-председател и ще оправи нещата. Вярвам в жените, те са по-нежни, с по-силна любов и по-оправни.
И във вашата стихосбирка жената заема основно място, откъде идва тази вяра в тях?
Без жени не можем, без любов – не можем. В живота не всичко е любов, но без любовта животът няма да е истински. Жената е не само вдъхновение, тя ни крепи в сложния ни житейски път. Важното е, когато залитнем, да намерим сили в себе си да си признаем вината и да възвърнем любовта.
Какво мислите за образователната система, преди дни излязоха резултатите от матурите – на малките, на големите?
Много шестици, но те не ме радват толкова, колкото ме огорчават многото двойки. Но вината главно да не учат децата е защото не вярват в стойността на образованието. Те вярват повече в дипломата и когато бъдат поставени на изпитание, се излагат. Имат вина и родителите, и самата образователна система, която превърна училището, особено университетите, във фирми за печелене на пари.
Планината ни се обезлюдява, това тревожи ли ви?
Не само планината се обезлюдява. Болно ми е за това. Обезлюдява се България – това е тъжното. Моите внуци, две момчета, казват: “Дядо, ние сме американци, само татко е българин”. Това са тъжни работи, глобални сривове, каквито България не е преживявала. За трите войни в началото на миналия век страната ни е дала 180 000 жертви, а сега за последните десетилетия е загубила около 2 млн. жители. В моите стихотворения твърде силно присъства темата за децата, синовете и дъщерите, които напуснаха България и за горчивината на родителите им, които остават тук да ги чакат. Дори в стихотворението “Завръщане” казвам за емигранта, който се завръща в родния дом, но няма да срещне “майчино обятие” и “бащина ръка да я целуне”. Ние, по-старото поколение, ще си отидем, дано Господ помага нататък.
