Над 400 свободни работни места имало само в Смолян
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Над 400 свободни работни места има в Смолян по информация от областния управител на Смолян Димитър Кръстанов. По думите му безработицата в нашата област е с определена структура. „В индустриалните предприятия – главно в “Костал”, “Ариете”, “Арексим”, ЕМЕ, “Фесто” и др., които ангажират главно мъже, но не само, имаме над 400 свободни работни места в момента, които могат да бъдат попълнени, ако бяха налице съответните квалифицирани кадри. За една голяма част от тях даже не се изисква специална машиностроителна професионална подготовка. В “Ариете” наемат работници вече от Настан, Девин, Рудозем, Мадан, Виево, Кутела, Момчиловци, Търън. Ръководството на “Ариете” и “Костал” търси възможност за изграждане на общежитие в Смолян, за да могат да привличат кадри в производството”, посочи Кръстанов.
По думите му в града има значителен брой еколози, висшисти в сферата на туризма като маркетинг, мениджмънт и хора на средно и над средно равнище ръководители. Работниците обаче не достигат.
Областният управител Димитър Кръстанов: Нямам основание да смятам, че фирми в Смолян са в картелно споразумение
Г-н Кръстанов, колко процента от нужните над 400 работника трябва да са квалифицирани?
Една голяма част от тези, които участват в настройката на технологичните линии и съответно обработващи центрове, в поддръжката и изработката на машиностроителни инструменти трябва да бъдат средно и висококвалифицирани. Нужни са стругари, фрезисти, хора с конкретен опит и квалификация да поддържат съвременно технологично оборудване. Но една голяма част, както в “Ариете” например, изискването е да са на възраст до 55 г. и да имат желание да се обучат и да работят. Повече от 50% от свободните длъжности са за квалифицирани кадри. Вие знаете, че в механотехникума не се обучават за студена обработка и силнотокова електроника. Изобщо ние като че ли забравихме, че в страната ще се развива нещо друго, освен туризъм и високопланинско земеделие и животновъдство.
Може ли да се каже тогава, че имаме излишък от кадри в туризма?
Не, пазарът в туризма се регулира. Имаме може би излишък от ръководни кадри, от еколози, защита на националната сигурност, мениджъри, маркетингови специалисти. Може би са в повече завършилите педагогически кадри, които нямат реализация. Това трябва да го знае нашето общество и да си дава сметка, че професионалната квалификация трябва да е пряко свързана с възможността да я упражняваш, а не просто да имаш една диплома, която не ти служи за нищо.
Може ли по-точно да кажете кои кадри са най-търсени?
Ако отворите сайтовете на основните машиностроителни предприятия, ще видите, че в момента сумарно на пазара на работна ръка се търсят над 400 специалисти за монтаж и за специализирана машиностроителна работа в тези български и смесени предприятия. Те търсят реализация в конкретен сектор на машиностроенето, в който ние в момента нямаме готовност да подадем кадри. В Смолян имаше такива, но те се разпиляха. Една голяма част не са в страната, други, по силата на биологичните закони, не са в кондиция. Но така или иначе, трябва да готвим стругари, фрезисти, машинни инженери, монтьори – хора, които имат технологична професия, защото такъв е пазарът на труда в Смолянско. Не можем само със селско стопанство и земеделие. Ако някой ви каже, че България трябва да е само аграрна и туристическа страна, той е враг на страната и народа си или недобросъвестен и недобре подготвен по въпроса.
А така не се ли поставя тежка диагноза, че образованието ни е неадекватно на пазара на труда?
В момента професионалното образование не отговаря в никаква степен на нуждите на индустрията. Но не е само образованието. Има определена нагласа у обществото, която според нас трябва да се променя чисто по европейски. Ако следваме опита на Австрия, Чехия, Германия, Франция, Белгия, трябва да си дадем ясна сметка, че в тези страни отношението към индустриалната заетост е далеч по-позитивно, отколкото в нашата страна. При нас като че ли нагласата е да се подготвят хора, които имат самочувствие на завършили висше образование, но като достатъчна цел дори и без професионална реализация, което е абсурдно. Това е загуба на логика и на здравите виждания на обществото и народа ни, защото като учиш нещо, трябва и да го работиш след това.
Учим повече децата си предимно за директори ли?
И това го има. Макар че няма общество, което е изградено само от мениджъри. Не мога да кажа защо, но в обществото се създаде една такава нагласа, която в случая не отговаря на реалностите и не е в полза за никого. Защото младежите, като не могат да си намерят реализация по специалността, отиват да работят в чужбина каквото им падне. * Преди време Ви сигнализирахме за съмнения в определени градски среди, че между ръководителите на няколко индустриални предприятия в Смолян има договорка да държат работниците си на ниски заплати. Вие тогава поехте ангажименти. Стигнахте ли до някъде?*
От разговорите, които водя и от опита да вникна в системите на заплащане на труда в тези предприятия, установявам, че заплатите не са толкова високи, но само за начинаещи. Добрите и средно квалифицираните кадри получават добро заплащане. Аз ви предлагам с участието на журналисти да направим проверки, за да видите как добрите работници се движат около и над 1000 лева заплата, което, разбира се, не е съпоставимо със заплащането в добре развитите европейски страни, но все пак дава един нелош социален статус. Разбира се, че трябва да се работи. А и част от тези фирми работят в нашата страна, възползвайки се от възможността да плащат по-ниски заплати. Самите заплати трябва да се свързват с производителността на труда. Двете неща няма как да бъдат разграничавани. Според нас отделните ръководства и собственици на предприятия не може да не се съобразяват със средното равнище на заплащане на труда в отделните сектори. Това е пазар на труда. Аз лично нямам основание да считам, че те са влезли в картелно споразумение. Следим тези процеси, но възможността за въздействие от страна на държавата не е голяма. А относно избора на професия трябва да се търси пълно съдействие от страна на обществото, от неправителствения сектор, от родителските настоятелства – тоест, да учат за машинни монтьори, защото се търсят, да учат за машинни инженери. След две-три години машинните инженери ще се броим на пръсти. В тази връзка и с Техническия колеж правим максимално възможното да отговорим на търсенето на бизнеса, защото без технически специалисти въобще не може да се развива производство. Изводът от анализа, който правим, е, че нашето общество е със силна диференциация между хуманитарното и техническото образование. В максимална степен доминират специалистите с хуманитарно образование. А това е дисхармония. Нарушават се основни пропорции в обществото. То трябва да има материална основа. Не може всички да лежат на бюджета. Той трябва да се формира в реалния сектор, който произвежда материални блага, прави износа ефективен. Ние някак си заживяхме с убеждение, че може всички да получават от бюджета всичко. А кой ще пълни бюджета – този въпрос не се задава.
