Доц. Христо Гиневски: Честването на 150-годишния юбилей издигна престижа на читалището като солидна културна институция
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Г-н Гиневски, читалището в Устово отбеляза своя 150-годишен юбилей, как се оцелява след толкова много време?
Действително, 150-годишнината на читалището, което е първо в Родопската област, предизвика доста интересни идеи, обсъждаха се много начинания във връзка с отбелязването на тази славна годишнина. Проведоха се над 15 мероприятия, планирани предварително, създаде се юбилеен комитет, в който влязоха 32 души видни общественици, самодейци, читалищни дейци от квартала и града, и мисля, че в крайна сметка се получи нещо много интересно. Съживи се и се разшири читалищната дейност. Сега при нас работят близо 15 състава. Имаме смесен хор, мъжки вокални групи, фолклорна група, детски състави – танцови, певчески, куклена формация с Деси Минчева. Така че сериозно се разшири художествената самодейност, и което е най-важно – разшири се и обществената, гражданската дейност. Читалището застана начело на много инициативи. Подкрепи квартала в борбата срещу замърсяването на природата от строящата се централа. Поде инициатива за построяването на паметника на ген. Черевин, за Алеята на възрожденците, която стана забележителност не само на квартала, но и на града. Самото тържество беше много сериозна проява и дори ме изненада фактът, че се стекоха много хора и салонът се оказа тесен да събере всички желаещи да присъстват на гала-концерта. Честването издигна престижа на читалището като една солидна културна институция. Вече имаме богата фотодокументална изложба, галерия на председателите, което също е голяма придобивка за историята. Успяхме да издирим всички 30 човека, които са били председатели на читалището от основаването през 1866 г. до днешни дни. Мисля, че обогатихме културния живот в града и квартала и утвърдихме авторитета на тази институция.
Кое е основното, което прави читалището да е значимо духовно средище?
Основното са хората, които идват, тези, които правят читалището – участващите в самодейните състави и тези, които правят обществените инициативи, събират материали, пишат спомени. През тази годишнина ние наблегнахме именно на това. Концертът така или иначе се забравя, но историята, юбилейният вестник, фотодокументалната изложба, фотогалерията ще останат. Те са трайни, паметни следи за това честване и за ролята на читалището в културния живот на квартала.
Казвате “история” на читалището, Вие написахте книга за миналото на НЧ “Кирил Маджаров”, бихте ли разказал някои интересни факти?
Новата книга, която е посветена на историята на читалището, съхранява доста неща, които са твърде интересни. Такова е и самото начало – как се създава от млади хора, от главния учител в тогавашното класно училище в Устово Димитър Димов Македонски, който е една забележителна фигура от историята не само на Родопите, но и на България. Той е третият кмет на София, който събира и средства за построяване паметника на Левски. Но има и нещо друго – с нашето читалище се занимава и знаменитият Петко Рачев Славейков. В една от дописките, които му пращат във вестник Шутош (едновремешния “Стършел” – б.а.), на който той е главен редактор, се описва как има борба между млади и стари, между консервативното начало и новите идеи и как в резултат на това се стига до проблеми със съществуването на читалището. Петко Рачев Славейков пише бележка на тази дописка: “Щом двама души могат да объркат квартала и читалището, и триста дявола няма да го оправят”. На следващо място може да кажем, че нашето читалище е свързано с книжовниците. Сред тях са Белковски – един от първите председатели, съратник на Левски. Заедно с други общественици събират материали и ги дават на Стефан Веркович за създаването на неговата знаменита “Веда Словена”. Пишат и събират материали за сборника на Васил Чолаков – “Български народни песни”. От по-ново време, когато се разработва Родопският минен басейн, нашето читалище е много често канено от ръководителите на рудниците за концерти и изяви. На една от тези изяви в рудник “Бориева”, когато салонът е бил препълнен от публиката и концертът свършва, следващата смяна блокира автобуса и принуждава програмата да бъде втори път изнесена и пред тях. Има много такива истории, да не говорим и за това, че естрадно-сатиричният състав “Орфей”, който достигна национални висоти с постиженията си, беше канен навсякъде, участва с редица концерти в бившия Съветски съюз и т.н. Така че читалището в Устово не е затворено в тесните рамки на селището, напротив – то е широко отворено и с множество национални награди.
Не е тайна, че трудно се привличат млади хора, вие как успявате да ги съберете?
Юбилеят показа, че повечето самодейци при нас са млади хора – детските певчески и танцови състави, кукленият театър и др. Привличаме ги преди всичко с това, че разширяваме кръгозора им и в читалището намират място за изява на своите таланти, възможности не само в овладяване на учебния материал, но и в разкриването на дарбата им. Школата на Младен Койнаров за народно пеене вече даде сериозни попълнения на училището в Широка лъка. Имаме възпитаници, които вече учат в Музикалната академия в Пловдив. Привличаме ги с това, че им даваме възможност за изява и неща, които уплътняват тяхното време – по-далече от баровете, от наркотиците и тютюнопушенето.
Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате?
Във връзка с юбилея решихме най-големите проблеми на материалната база. Направихме сериозни ремонти, нова зала, подобрихме материалната база – акордеони, пиана и др. инструменти. Проблемите ни са преди всичко с това, че има недостиг на финансовите средства. Надяваме се държавата да погледне с по-друго око на читалищата, и като такива вековни институции, които имат заслуга за запазването на националната идентичност, разширяването и обогатяването кръгозора на млади и стари, да повиши и субсидията на читалищата. Не е тайна, че след повишаване на минималната работна заплата, не достигат средствата за осигуряване. Сериозни проблеми има пред нас и с намаляването на човешкия ресурс, преселването в големите центрове и емигрирането в чужбина. Надяваме се, че този проблем е временен и хората отново ще се върнат в родните места, за да може да се напълнят залите и съставите на читалището.
Видя се, че хората са отворени към дарителската дейност?
Действително, дарителството е трайна традиция в нашето читалище. Още при създаването си и първите години дарителите са го крепили с парични средства и материални дарения. Ще ви дам и няколко примера – още през 20-те години на миналия век, след раждане на дете и бракосъчетаване, се даряват пари на читалището. Тази традиция продължава и до днес. За 150-годишнината много бяха дарителите и в това отношение няма семейство, което да не е дало 5, 10, 20, 100 лв. Много фирми ни помогнаха и успяхме да покрием почти всички разходи за юбилея и постигнахме доста неща. От 30 000 тома сега в нашата библиотека има над 40 000 тома, десетина компютъра и др.
Пред какви нови предизвикателства сте изправени и какви са бъдещите планове?
Искаме да съхраним постигнатото и да го разширим. Имаме идеи да направим читалището по-привлекателно за младите хора чрез новите компютърни технологии, да привлечем и възрастните, да ги обучим да работят с компютъра. Освен това много ми се иска да направим хор на младите – от 7-8-9 клас. Не е тайна, че смесените хорове в града си отиват. Искаме да видим някои нови форми на художествената самодейност – танцова, театрална. Имаме сериозни намерения да се превърнем в център на много културни изяви – за художествени изложби и пр. Целта ни е да не сме една застинала традиционна формация, а жива, отворена към съвременните проблеми и новите идеи жива културна институция.
