Детето чудо от Златоград Таня Скечелиева порасна
Малката Таня Скечелиева на снимка с ръководителя на Северна Корея по онова време Ким Ир Сен
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
На 9 г. Таня Скечелиева от Златоград е пяла на Ким Ир Сен и Нанси Рейгън
Родопското дете-чудо, което огласяше съборите на Рожен и Копривщица, сега пее в ансамбъл “Филип Кутев”
Детето-чудо Таня Скечелиева от Златоград, което от 4-годишно е на сцена по съборите на Рожен и Копривщица и пред което онемяваха почитателите на народната песен, вече порасна. Сега пее с най-гласовитите – с ансамбъл “Филип Кутев”. В края на ноември й предстои първи самостоятелен концерт в Русе. Ще пее час и половина пред русенци с оркестър. Сега Таня е на 32 години. Безкрайно развълнувана е от предизвикателството пред нея и се готви с трепет за мечтаната изява.
Архив на Българското национално радио пази нейно изпълнение в Копривщица, когато е на 5 годинки.
И сега като чуеш това изпълнение, не може да не се удивиш искрено на това топло, приятно, чисто детско гласче, което улавя всички тонове на правилното звучене.
За нея не може да се каже, че е отраснала в семейство. Тя е родена на 24 август 1980 г. Била си е у дома само в първите 7 години. От 4 годинки е на сцената. Наследила е музикалната дарба на майка си Минка, баща й Здравко и баба й Катя – по майчина линия. “Никой не е професионален музикант, но хубаво пееха”, казва момичето. На 6 годинки научава една от най-трудните родопски песни “Излел е Делю хайдутин” и през 1989 г. я изпълнява на фестивала “Ален мак” в Благоевград. Пее на съборите на Рожен, Копривщица и на “Орфеевите празници”. По-късно се запознава с Валя Балканска, която много уважава и обича.
Казва, че когато се качвала като дете на сцена, не изпитвала тревога, защото не разбирала какво толкова прави. “Нали мама е там, значи няма страшно. При децата е така. Публиката много се вълнуваше, може би защото съм мъничка, а пея. Спомням си за един оркестър с ръководител Райчо Пашов от Златоград. Тогава пеех соло с битов оркестър и хор, около 6-годишна съм била. Може би тогава започнах да осъзнавам, че е много хубаво да усещаш харесването и любовта на публиката, че правиш нещо хубаво за тях”.
"Баба ми отделяше повече време да ме учи на родопски песни. И аз, не знам защо, се стремях да науча първо по-трудните, тогава по-лесните. Може би са ми били по-интересни".
В първи клас Таня отива на асамблеята “Знаме на мира” в София.
Там директорката на училището за надарени деца в Горна Баня – сега Италиански лицей, й предлага да се яви на конкурс в училището. “Майка ми ме пусна в името на моето бъдеще. И от 2-ри до 6-ти клас учих в София. Бях самичка. Баба идваше през известно време и живееше при мен. Мама – през отпуските. Но повечето време бях сама в пансиона. Сама си перях дрешките. Грижех се за носийката. Имахме много турнета. Ходих два пъти до Корея, два пъти до Америка, до Швеция. Имах много приятели. Участвах в международен фестивал в Пхенян. Даже имам снимки с тогавашния президент на Северна Корея Ким Ир Сен. В Америка бяхме група надарени деца. Пях на рождения ден на Нанси Рейгън през 1989 година”.
“Много й костваха на майка ми всичките мои ангажименти – да водят детето й напред-назад по участия. Тя идваше в това огромно НДК, където имах концерти. Аз тичам по етажите и викам: “Не, не на този етаж, на другия”. Майка ми, горката, се побъркваше с мен. А аз тичах ли тичах с носийката. Баща ми също много ми е помагал. Те бяха разведени с мама преди да отида в София. Докато учех, една година живеех с него. Той имаше в София друго семейство, ожени се втори път и имам полубрат. Имах една доста тежка година при тях”, разказва Таня.
“5 години бях в София и ми беше много трудно – само дете. Макар че често пътувах и имах много приятели, колкото повече растях, ми беше все по-трудно да бъда сама. Не можах да издържа. И от 7-ми клас се преместих в Широка лъка. Една година бях в школата и след това в Музикалното училище. И след преместването в Широка лъка – като си помисля – винаги си бях сама. Така, както всички казват: “Да си отида при нашите” – на мен ми е непознато. Мога да кажа, че доста съм се борила през тези години. Но може би всички тези изпитания са ме научили да преодолявам трудностите. Може би любовта към музиката ми е помагала да ги преодолявам, да продължавам напред”.
Родопските песни са й “най-най-най любими”.
Таня смята, че има някаква магия в тях. Повече обича бавните песни, може би защото са по-сложни. През всичките тези години като само дете много са й помагали учителите. С умиление си спомня за Ана Кушлева, която й преподава в Музикалното училище, а после и в Музикалната академия в Пловдив. Благодарна е на Тодор Бечев, пред чийто глас се възхищава, на Мария Орилска. Бойка Присадова й преподава, когато е в София. Специално идвала за нея в училището. Тя е една от любимите й родопски певици.
След академията в Пловдив една година работи в читалището в Златоград, където обучава група деца на пеене. “Беше ми много мило и приятно с тях. Хубави песни направихме заедно”. През 2004 г. кандидатства в “Шоуто на Слави” в певчески конкурс. “Въобще не очаквах, че ще ме поканят. Бях изпратила две народни песни. И ми се обадиха от БиТиВи, че съм одобрена. Два месеца бях в шоуто. След това така се завъртяха нещата, че поисках да остана в София”, казва Скечелиева.
Започва работа в ресторант с оркестър. През 2007 г. кандидатства в ансамбъл “Филип Кутев” и я приемат като първи глас. “Вече пет години работя там и съм много щастлива. Това е ансамбъл – класа. Имаме много концерти. Работим с доста сложни песни. Диригентът ни е много добър – Георги Генов. Той работи доста за гласа ми като постановка, защото едно е да пееш солово, а друго е в хор – да се спяваш с 23 певици и всички да звучим като една. Това е много специфично. Трябва да слушаш певицата до теб. Имам и солови изпълнения”, обяснява с хъс певицата.
Освен родопски, сега Таня Скечелиева пее македонски, тракийски и песни от други области. “Не се ограничавам, а и на хората това разнообразие им харесва. Това ми дава много възможности за запознанства с нови колеги, с нови певци”, казва изпълнителката. Тя има няколко дуета на македонски песни с Васил Вълканов. Миналата година участва на “Пирин фолк” в дует с Малин Домозетски. Тази година на “Пирин фолк” изпълнява авторската песен “Орис” по текст на Дарина Златкова.
Досега е пяла в САЩ, Швеция, Швейцария, Корея, Гърция, Испания, Италия, Австрия, Германия, Румъния, Македония, Сърбия, Франция. Най-ценна за нея от всичко досега е наградата на родния й град, когато през 2008 г. става почетен гражданин и й връчват медал за заслуги към Златоград.
Първа награда печели на конкурс “С песните на Радка Кушлева” в Широка лъка с песента “Севдице, пиле, шерено”. Посред тази песен има и стих, който се рецитира. “Идваше да ме учи Нели Шъкова – учителка по литература от Златоград, за да го кажа изразително. На конкурса аз толкова се развълнувах, че се разплаках. Всички бяха поразени. А на този конкурс имаше много големи имена като Костадин Гугов, Вили Кушлева, Ана Кушлева. Беше много вълнуващо за мен”, спомня си момичето.
“Песента е моят живот.”
На въпрос какво е песента за теб, последва мигновен отговор: "Тя е моят живот. Без песента не мога да живея. Веднъж съм си мислила, ако не мога вече да пея, ако Господ изведнъж ми вземе гласа, просто не знам какво ще правя. Целият ми живот ще се обезсмисли. Това е моят живот – да пея и да радвам хората. Надявам се с гласа ми да стигам до сърцата им".
Таня не прави нищо специално за гласа си. Много лесно настива обаче и се пази да не пие студено и газирано. Защото когато е болна, не може да пее.
Въпреки трудното й и самотно детство, като най-тежки периоди в живота си определя смъртта на баща й. Той умира в катастрофа заедно с чичо й, когато тя е в 3-ти курс в Широка лъка. “Беше много силен стрес. Били са в една кола. Много ми беше жал за баба ми, защото тя загуби две деца”. Чичо й бил художник. По-рано, когато е на 12 години, умира дядо й. На следващия ден трябвало да бъде на концерт в гръцкия град Хрисуполи – побратимен на Златоград. “Аз много го обичах, а трябваше да пея в Гърция. Казах на мама: “Не искам да ходя. Не искам да пея. Не мога да пея”. А тя ми каза: “Няма да се отказваш. Това е много важно. Дядо ти няма да е доволен, ако прекъснеш това, за което си родена”. Беше ми много тежко, но пях. Мислех си как той би бил щастлив, ако ме види да пея. Само за това мислех”.
Съвсем скоро Таня имала участие при Драго Драганов в “Полет над нощта”. Водещият я изненадал с архивен запис на БНТ, когато пее на Рожен като мъничка и баща й се появява там.
"Много съм щастлива, че хората харесват гласа ми. Бих искала да направя много песни, с които да отвърна на тяхнатя любов към мен" – казва порасналото дете-чудо на Родопите.
