Почина изпълнителят на "Девойко, мари хубава" д-р Костадин Дурев
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Девин се сбогува с един достоен свой съгражданин – лекаря и изпълнителя на народни песни, с чието име се свързва песента “Девойко, мари хубава” – д-р Костадин Дурев.
На 20 октомври Костадин Дурев щеше да навърши 92 г. Роден е през 1919 г. Лекува хората до преклонна възраст. Цели 58 години. Роден е в Долината на чановете – Широка лъка. Баща му е военен офицер, известно време е кмет на Доспат, а екзарх Стефан е брат на баба му. След седми клас Костадин Дурев постъпва в Софийската духовна семинария, където учи заедно с академик Евгени Матеев, писателя Камен Калчев, патриарх Максим и ген. Добри Джуров. През 1937 г., докато е още в семинарията, е първата му изява в Радио София. Изпълнява по нареждане на учителя си по риторика една проповед, тогава го карат да изпее и една родопска песен. Предаването се излъчва от семинарската църква по телефонен кабел. Песента, която пее тогава, е “На мене ли си, Русо, сордна и гневна”.
Вуйчо му – екзарх Стефан, го изпраща да учи богословие в Кеймбридж със стипендия, осигурена от Кентърбърийския епископ.
Записва се, но учи кратко заради заболяване. Връща се в България и завършва семинарията през 1938 г. След това записва богословие и учи един семестър, после втори семестър славянска филология. Тегли го обаче медицината. Събира кураж да поиска благословията от вуйчо си и го пита: “Ваше преосвещенство, аз реших да запиша медицина”. Той само го поглежда и казва: “Добре си решил, Коста.” И Дурев завършва петте медицински курса в София с отличие, както преди това е завършил семинарията.
През 1944 г. започва кариерата му като доктор. Работил в различни краища на страната. През 1951 г. завършва специализация в ИСУЛ по физиотерапия, след което става началник на тубдиспансера в Широка лъка, който през 1959 г. е преместен в Девин и се слива с градската болница. В същото време Георги Бояджиев и Филип Кутев издирват изпълнители на родопски песни. Тогава Бояджиев и Дурев записват пет родопски песни на магнетофон, от които: “Де се е чуло видяло”, “Я се покачи, Яно мари, на висок чардак”, “Черешка е цвет цветила”.
Песента “Девойко мари хубава, сипни ми винце да пийна” Дурев записва през 1955 година. Тя веднага става мелодия на годината по радиото. Записва я с оркестъра на Радио София, а не с гайда, защото гласът му се оказва по-висок от този на гайдата.
Д-р Дурев е помогнал на много хора освен с медицинските си познания, и с песента. Негови близки разказват следната забавна история: “Трябвало да лекува една баба в Тешел. Викат го там и той разбира, че жената е с тежка пневмония. Казал, че трудно ще се излекува. Но бабата му се ожалила: “Мен ма е хич не страх, че ша умра. Ами ма е жал, че нема кой да ма опее”. Д-р Дурев казал: “Туй е льосна работа”. Запалили две-три свещи и той изкарал цялото опело. Слава Богу, жената оздравяла след това, но синовете го попитали: “Докторе, какво ти дължим?”. а Дурев рекъл: “Ами аз не съм я излекувал”. А синовете настояли: "Поне за попското да си ти платим”.
За “Девойко, мари хубава” Дурев казвал, че не е негова песен, а на народа. “Чух я от възрастни хора, докато обикалях родопските села като млад доктор. Хареса ми и я научих”, обяснявал, като го питат. В радиото той има записани около 40 песни, но половината от тях са изтрити, защото се споменават “непозволени” по онова време имена – Асан, Фатме и др.
“Костадин Дурев бе сред най-уважаваните хора в Девин. Човек с енциклопедични познания, с много приятели, с които разговаряше на най-различни теми. Приятели в живота му бяха и седемте китари, на които често свиреше. С китара си акомпанираше на старите градски песни. Миналата година се събрахме братовчедите му и го изведохме с инвалидната количка в заведение. И там с китарата им свири и пя”, разказва братовчедка му Слава Дурева-Спасова.
Костадин Дурев е носител на златен медал от събор в Копривщица през 1963 година. Има издадена малка плоча с негова снимка в родопска носия. Песни от там са “Накичилу съй”, “Димитрице, млада булко”, “Бре, Асане, порво любе”, “Планино, стара планино”, “Изгори ма, изсуши ма”, “Фейминко ле, моме”. Песента “Девойко, мари, хубава” в изпълнение на Дурев е включена в компилацията “Вечните песни на България”. Забележителен човек с достоен живот! Светла му памет! Поклон!
Поклонението пред тленните му останки бе в църквата в Девин.
