Нашенци работят по 20 часа на ден в чужбина, но не съжаляват
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Хора от Смолянско работят по двайсет часа на ден в Холандия, за да си изкарат прехраната. В помещението, където се трудят, кънти силна музика, за да не може да говорят помежду си, а да работят. Спят на военни вишки.
48 човека били настанени в четири къщи. Въпреки къртовския труд обаче те търсят отново начин да се върнат и да продължат работа там заради липсата на алтернатива тук. Млада жена от Смолян се съгласи да разкаже историята си при положение, че остане анонимна. Затова ще я наречем Ваня.
Тя работила почти година в Холандия. Първия път изкарала шест месеца там и след кратка почивка отново заминала на същото място да работи. Започва работа в южната част на страната, в района на Хорст, който се намира на четиридесет километра от границата с Германия. Труди се във фабрика за преработка на култивирани гъби. Капацитетът на предприятието е от сто и десет човека и то предимно чужденци – българи и поляци. Били разпределени по осемнайсет човека в клетка, но при по-сериозна работа бройката им набъбвала до двайсет и четири.
“Сутрин ставаме в шест часа, пием кафе и четиридесет и пет минути по-късно идва специален превоз да ни вземе и закара на работа. Минаваме през помещенията, където се преобличаме, оставяме си храната и влизаме в клетките да работим. Два часа и половина работиш. След това имаш задължителна почивка от двайсет минути и така докато приключи денят”, разказва Ваня.
Работният ден продължавал в зависимост от гъбата и дали има търсене. Имало дни, когато заявките били повече от обичайното и се налагало да се работи по двайсет часа. Такива били периодите около празниците и пика на гъбата – в седмицата един два дни.
Гъбите били на няколко нива, но имало механизация, която улеснява доста работата на хората там. Заплащането варира в зависимост от събраните гъби от човек. Средно на месец си докарвали около 600 евро, но имало и случаи, когато са стигали до 700 и дори 900 евра.
Гъбите се разпределят в няколко категории в зависимост от големината, а всеки работник си имал отличителен знак за набраната от него стока, като по този начин се определяли възнагражденията. Именно там се проявило българското – не липсвали дребните хитринки да се приписват чужди килограми за своя сметка.
Норма нямали, но технолозите се стремяли да си изкарат тонажите, определени за всяка клетка. Работната седмица отново зависела от “вълната” на гъбите. Ако има стока, се работи, като нямаш строго определен почивен ден. “По принцип на четири дни се полага един почивен и така се редува”, разказва Ваня. В началото било най-трудно, тъй като работата била доста, а изискванията големи и докато свикнели с всичко това, им се сторило доста трудно. Трудно приели и силната музика в халетата, където работели. Работодателите нарочно увеличавали децибелите, за да не може жените вътре да говорят помежду си, а да берат гъби. Хубавото нещо в случая е, че поне те можели да избират репертоара на парчетата, които да се пускат. Ако в клетката освен българи работели и полякини, което не било рядкост, се договаряли на два часа да се сменят песните, като се редували български и полски. Разбира се, нашенците предпочитали чалгата и бързо научили своите колеги от Полша да слушат Азис, а и те не след дълго започнали да вдигат ръце при етноритмите.
"Нашата група беше от този район и най-вече от Маданско. Там много се уважава религията, независимо в какво вярва човек. Специално за хората, които караха Рамазан, им бе предоставена стая за молитви и никой не им правеше проблем, когато трябваше да ходят да се молят. Всички бяхме осигурявани в България и ако на някой му се наложеше да потърси медицинска помощ, беше напълно безплатна или ако плащаш някъде нещо, взимаш фактура и после ти я осребряват.
Фирмата ни осигуряваше преводач, който да дойде с нас в болницата. Там организацията е на голямо ниво, още повече ако става въпрос за спешен случай. Пред кабинет повече от двама човека не можеш да видиш, веднага те прехвърлят към друг, само и само да ти обърнат внимание по-бързо. Тук всички го знаете какво е. Лошото е обаче, ако имаш проблеми със зъбите. Една пломба там е 400 евро, а за лечение е доста по-скъпо. Живеехме в т. н. вилна зона и нашата група беше настанена в четири къщи. Всяка от тях е с различна големина. Имаше жилища с по десет, дванайсет човека. Къщите са напълно обзаведени вътре има всичко необходимо – като се започне от телевизорите и се стигне до чиниите и вилиците. Храната сами си я подсигурявахме, но всичко останало беше от фирмата. Яденето там е много евтино. С по 200 евро си изкарваш месеца без никакви лишения. Ако трябва да сравнявам цените на тукашните стоки и там, определено може да се каже, че в Холандия е доста по-евтино. Магазините са пълни с прясна и качествена стока, било то месо или зеленчуци", разказва още Ваня.
Местните хора били много любезни и дори да не ги познаваш, те поздравяват при всяка среща. “Много приятни и добри хора са. Не може да става и дума за пренебрежение заради това, че си чужденец. Градът им е много чест и спретнат. За сравнение и дума не може да става. На голяма почит там са велосипедите. Имам чувството, че за тях е престиж да са на колелета. На коли са качват само ако трябва да излизат извън населеното място. С тях ходят на работа, на пазар и разходки. Почти навсякъде има специални места, за да си оставиш велосипеда. За престоя ми там не чух един път да е станала някъде кражба на каквото и да било. Хората не се заключват. Така бяхме и ние. Имахме ключове, но не ги ползвахме, като в стаите ни беше всичко – лаптопи, багаж, пари и т. н. Не знам дали ще ми повярвате, но полицай не съм срещнала там. Хората са задоволени от всичко и не посягат на чужди вещи. Впечатление ми направи, че и семействата са доста големи. Като влезнеш в магазина, гледаш една количка с пет-шест деца и една количка със стоки. Имат огромни къщи и дворове. Много са добре. Единственото нещо, което там не харесах, е студът. Там е много влажно и постоянно студено, не можеш да сложиш къс ръкав. През зимата и лятото разликата в температурите е пет градуса”, разказва още Ваня. Българите намирали начин и за забавления, като си спретвали и купони, а през почивните дни си правили и екскурзии. В никакъв случай Ваня не желае да се остане с впечатление, че се оплаква от работата си зад граница. Така били и останалите жени с нея. Нямало случай някой да се върне в България заради тежката работа, а и всеки правил всичко възможно след изтичане на договорите отново да замине. Фирмата, която ги наела, била много сериозна и заплатите се превеждали навреме всеки месец. “Повечето от хората, с които работех, да не кажа всички, първия път заминаха със заеми да работят в Холандия. Парите, които ги изкарваме там, тука няма къде да се вземат, а лесно няма никъде. Поне там знаем за какво работим. В България в момента положението е много тежко в това отношение, още повече в нашия край”, категорична е младата жена.
