180 години от построяването на църквата "Успение Богородично" в Широка лъка
Църквата “Св. Богородица” – с. Широка лъка, 1966 г.
Свещеник Теофан Чолаков със семейството си (ръкоположен през 1898 г.)
Свещ. Никола Узунски (ръкоположен през 1840 г., служи до кончината си, през 1900 г.)
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
Преди изграждане на църквата в Широка лъка, още през 1702 г., благодарение инициативността на свещ. Димитър Митиневски, е построен първият параклис в селото. Посветен е на Св. Георги Победоносец (Мурджоската махала), по-късно под м. Карабашка е издигнат параклис в чест на Св. Филип. Почитани са още няколко места, за които се говори, че са стари оброчища. Преданието разказва, че отец Д. Митиневски повече от 70 г. посветил в служба на Бога. След кончината му требите и службите в селото се извършват само лятно време от пътуващи монаси – таксидиоти от Атонските манастири и Бачковската света обител. Народът помни имената на йеромонасите Костадин, Григорий, Михал, Атанасий и др. В началото на ХІХ в. широколъчани неколкократно молят Пловдивския митрополит за назначаване на свещеник. След дългогодишно очакване първенците са посъветвани да изберат местно момче, което да се ръкоположи. Спират се на Костадин Василев – Шоко, буден младеж, родом от с. Югово, но корумпиран служител в Митрополията, попречил на ръкополагането му. Твърдо убеден, че няма да се върне в селото без свещеник, кметът, който го придружавал, пратил хабер на зетя на Згуро Чорбаджи да отиде в Пловдив. Така на Димитровден – 1828 г. в селото вече служи поп Атанас Григоров. Венецът на делото на Шоко и поп Атанас е инициативата за изграждане на църква в селото.
Според клаузите на Одринския мирен договор (1929 г.), подписан от победената Османска империя във войната с Русия, султанът се задължава да даде религиозна свобода на християнското население. В Родопите първи поискали разрешение да си съградят църкви широколъчани, чепеларци, павелци и златоградчани. От с. Широка лъка решили да изпратят в Цариград делегация начело с К. Василев – Шоко. В същото време свещ. Атанас събира тежки дарове от широколъшките кехаи и с тях от Пловдив получава необходимото писмено ходатайство. Просителите получили разрешение да си съградят молитвен дом с ферман от 1834 г. В позволителното се казва, че черквите трябва да се съградят на стари черковища (клисе-ери). На избраното място в Широка лъка от незапомнени времена се събирали да изпълняват духовни обреди. Местно предание разказва, че при прокопаване на основите в земята е открита икона на Успение Богородично. Друго съобщава, че е открит гроб на свещеник със запазен епатрихил, в който е разпознат последният духовен пастир на с. Беден, преди потурчването.
Смаил ага, турският управник в селото, създавал много трудности. Непримиримостта на турския велможа била засилена и от факта, че храмът трябвало да е пред конака и ще го засенчи по хубост. За да предотвратят по-нататъшни спънки, широколъчани се жалват в Пловдив и от там изпращат сейменин, който да съдейства за безпроблемното съграждане на църквата.
Главни организатори на строежа са Тодор Посрев и Дамян Каров от Широка лъка. Вероятно те са ръководили местната строителна група, организирана в дюлгерско сдружение (еснаф). Главен майстор е Митю Киряков от Чепеларе, известен строител на църкви в Беломорието и Средните Родопи. Името му е издълбано с големи букви в средата на лицевата страна на дървения парапет на балкона. Други източници споменават Щурю и Суровото Волку за надзиратели по подготовката и пренасянето на строителните материали от местността „Рупски камък“, на разстояние 2 км. Подавали ги от ръка на ръка, имало мома – Тина, която носела на гръб камък, тежък 120 оки (ок. 150 кг.). Народната памет разказва как мъже, жени, деца старци и бабички напуснали домовете си и дошли на мястото, което било определено за строеж на храма. Започнала денонощна работа, изпълнена с радост и любов, защото широколъчани най-после щели да съградят толкова отдавна мечтаната църква, в която да намерят утеха, подкрепа и близост с Бога. Едни копаели, други къртели и подготвяли камъни, пренасяли ги, трети дялали греди, приготвяли вар и пясък. Майките, които имали малки деца кърмачета, се отдалечавали в съседните градини, да нахранят децата си, които лежали в люлки, окачени по дърветата, и пак се връщали да работят.
Благодарение на неуморния труд и вяра широколъчани се справят с нелеката задача, указана от турската власт, да съградят храма за 40 дни. Преданието разказва, че те приключили с изграждането още на 38-я ден.
Храмът е осветен на 20 юли 1835 г. от Пловдивския митрополит Никифор Лесбиец (о-в Лесбос), бивш Смирненски архиерей и е посветен на „Успение Богородично".
Църквата в Широка лъка е част от архитектурен ансамбъл, характерен за повечето храмове в Средните Родопи, оформени подобно на манастири. Ансамбълът се състои от костница, килийно училище (1835), възобновено през 1980 г., камбанария и двуетажно училище „Св. Пантелеймон" (1888). Висок каменен зид загражда църковния двор. Храмът е трикорабен, с обособено олтарно пространство, централна част, притвор, както и пристроена на запад и север нартика (външен притвор). Различно от традицията е оформлението на горните части на източната и западната фасади. Вместо островърх или скосен край на билото на покрива средната част на напречните стени продължава в правоъгълна форма, завършваща със самостоятелно трискатно покритие. Същия вид има и западната преходна конхална част. По цялата площ на видимата над покрива фасада на западния завършек е изписано името на храма. Това своеобразно архитектурно оформление е променило обичайния външен изглед на църквата, придавайки на източната фасада вид на базилика с повдигнат среден кораб.
Въпреки изграждането на отделните части от църковния ансамбъл в различни години, технологията и стро¬ителните материали са еднакви. Размерите на църквата са: вътрешна дължина – 17 м, ширина – 9,80 м, дебелина на стените – 0,95 м. Вътрешността на храма е украсена от иконостас с оригинална дърворезба, икони и стенописи. Църквата е изписвана на 2 пъти. Иконостасът с иконите е създаден през 1835-1836 г. Десетте икони от царския ред са дело на Захарий Зограф, виден и талантлив представител на Самоковската зографска школа. Майсторската изработка на иконите се отличава с опитен рисунък и отлично владеене на компо¬зицията. От същия майстор са рисувани изображенията на Разпятието над иконостаса.
Изображенията от първия живописен слой (1835-1839) са от неизвестен самоук-иконописец, изписал източната половина на храма и по стълбовете – 37 отделни, несвързани сюжетно изображения и сцени. Липсва традиционната за XIX век декоративна схема, отличават се с непосредственост и наивитет. Най-доброто стенописно изображение е сцената „Рождество Христово" на северната стена. Зографът се стреми към естествено възпроизвеждане, което изпъква във фигурите на двамата овчари и околната среда. Те въздействат силно с постигнатия реализъм, въпреки задължителната условност на църковното изкуство. Тези два превъзходни образа в рамките на религиозното изкуство вероятно олицетворяват широколъшките кехаи.
Вторият живописен слой е положен през (1901-1902) от Радослав Българов – учител и самоук-зограф от с. Павелско, родом от Стара Загора. Той познава законите на иконографията, има добри композиционни постижения и спазва възрожденската декоративна система на разположение на стенописите. Изписаните фигури и сцени покриват всички стенни плоскости, включително и по-старите стенописи. Най-доброто постижение на Радослав Българов е разработената в широк план и свързана идейно с костницата сцена „Страшният съд". Наред с традиционните персонажи и елементи тук са включени всички представители на социалните прослойки. Стенописите са реставрирани от Националния институт за паметници на културата през 1980-1987 г. Първият живописен слой е разкрит и експониран, а стенописите от втория живописен слой са консервирани. Църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата, в Държавен вестник бр. 51/29.IV.1973 г.
В църквата служат редица свещеници, които са истински духовни пастири. Активно участват в просветното и революционното движение. Сред тях са: отец Атанас Григоров, който е сред инициаторите за изграждането на църквата, убит от наемници на Смаил агa; свещ. Никола Узунски – служил в храма преди и след Освобождението, отличен с офикията „свещеноиконом", а след Осво¬бождението назначен за Архиерийски наместник на Рупчоса; Георги К. Шоков – духовен пастир и изтъкнат револю¬ционен водач, през Априлското въстание унижаван и изтезаван от Тъмрашкия Ахмед ага; отец Теофан Д. Чолаков – отличен с офикията „сакеларий", заради всеотдайните му грижи към миряните.
През Възраждането църковното и просветното дело вървят ръка за ръка. През 1834 г., редом с храма, е построена и едноетежна сграда с две стаи за училище. На следващата година, по Димитровден, то започва да функционира. Мнозина от учителите, впоследствие са ръкополагани и стават свещеници в широколъшката църква „Успение Богородично”. И с друг български духовен водач е свързана църквата в селото. Екзарх Стефан I е роден на 7 септ. 1878 г. в с. Широка лъка под името Стефан Попгеоргиев Шоков. Избран е за Митрополит Софийски през 1922 г., а за Екзарх през 1945 г. Голям общественик, хуманист, той оставя диря в духовно-религиозния живот на България.
Храмът е единственият цялостно реставриран в Смолянска област и от малкото реставрирани църкви от ХІХ век в България. В момента е действащ храм със свещеник и редовно богослужение. И днес младият отец Иван Марински, подобно на възрожденските свещеници, с много благост служи като духовен пастир на цялата енория. Отецът е добър стопанин, който се грижи за църквата, за да я съхрани за бъдните поколения, като безценно богатство, в материалната и нематериалната сфера.
Елена Стоянова, гл. експерт Държавен архив – Смолян
