Отзвук Животът в Родопите

Музикантът Кирил Мундев: Ако се бях родил в нормална държава, бих творил подобия на Елвис вместо подобия на Светльо

• Последна промяна на: 11:44, 11.07.2014 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Лица
• 368 Посещения
• 1 Коментара

Смолянчанинът подготвя концерт на ливада край Смолян със сцени върху камиони

Много са примерите за хора, свързани с дадено изкуство. Много са и тези, които по един или друг начин допълват ежедневието си като свирят, рисуват, градят чешми и пр. Един от тях е Кирил Мундев от Смолян. 30-годишният устовец е известен сред младежите в областния град. Неведнъж благодарение на неговата любов към музиката младите са имали възможността да присъстват в Смолян на концерти на български звезди.

Кирил, или Кирцата, както е по-известен сред младежите, се занимава от дете с музика. До 3-ти клас ходи на солфеж в читалището. Дали му бас китара, която била по-голяма от него, но той успява да я укроти в ръцете си. Впоследствие записва да учи акордеон и китара.

Младият мъж е един от основателите на група „Алкохола”, която на 19-ти юли ще събере младежите на поляна край квартал Устово. Идеята е концертът да бъде сред природата, а сцената – разположена на камиони, но ако не стане другия вариант е да се направи на поляната на параклис “Св. Спас” над квартала.

„Спомням си цялото детство, беше много красиво, а за мечтите … не знам. Винаги съм бил реалист и съм имал цели, а не мечти…”, философски започна разговора ни Кирцата. Макар Смолян и родното Устово винаги да са в сърцето му, животът го принудил да живее в Пловдив. Там завършва машиностроене в Университета по хранителни технологии, след това продължава с докторантура. Попитах Кирил как съчетава инженерство и метъл музиката, а той се усмихна и отвърна: „В музикален план нямам професионални проекти, използвам си акъла за машиностроенето”. Тези думи само потвърждават, че знае какво иска от живота, как да го постигне, като разграничи важното от удоволствието.

„Родителите винаги са ме подкрепяли безусловно, без значение с какво се занимавам, те са ми били опора. А не е без значение и фактът, че баща ми слуша същата музика. Той ме е научил да свиря на китара и е моят пръв учител”, върна се към детството младият мъж. Като ученик бил с дълга коса, но външният му вид освен да е дразнел учителите, не му е попречил в оценките. Кирил и сега се слави със своя ум и знания. „Най-големите ми учители от Устово са баща ми, Михал Перпериев, чичо Халю и Манол Дармушев, това е фундамента”, добавя младият мъж. На въпрос какъв е искал да стане когато порасне, Кирил отсече: „Какъвто съм сега – инженер-конструктор, занимаващ се с музика за удоволствие”. Свири всеки ден и измисля по някое рифче, защото, освен че е музикант, е и текстописец на песните на група „Алкохола”. „На следващия ден забравям измисленото, но след известно време то се връща в главата ми и се запечатва трайно. Това най-често са случки от компанията с хумористичен завършек. А римите за мен са игра с думичките и не ме затрудняват. Идеята е по-трудна, защото тя трябва да е автентична, а за нашата група и тематична. А първите ми авторски песни са още от гимназията”, добави още младият конструктор. Той обожава Slayer и българските рок банди, слуша с удоволствие „Епизод”, „Хиподил” и „Черно фередже”, както и много други групи, за които каза, че няма да стигне мястото, да се опишат.

Свързан е с метъла от дете. По времето на социализма в дома им е звучал непрекъснато, без да се притесняват родителите му от наложените забрани на комунистическия режим. „Пред родителите ми, особено пред майка ми, стоеше пречката, че изпълнявам цинични песни, защото според нея това би попречело на бъдещата моя кариера. Казах й: "Мамо, Светльо ги пее същите тъпотии и щеше да стане президент… Но в България Светльо е Кралят, защото е независим! Държа да подчертая, че това не е моето политическо становище, а музикално. За най-стойностна група поставям „Епизод”, защото, ако не са те, сме обречени да умрем по-бързо! Досега само те се противиха на самоунищожението на България, а останалите гледаха”, каза още Кирил с голямо огорчение в гласа.

Сега се опитва да положи началото и при двегодишния си племенник Андрей. „Още са много малки пръстчетата му, но е изключително музикален. Вече знае песните от новия албум на „Епизод” и ми ги пее. Подарих му малка китара, когато беше на година и половина и досега много й се радва. Любимата му група е Соуфлай, а на мен ми казва чичо Флайза, защото си мисли че пея аз”, смее се музикантът.

Макар и животът му да минава под звуците на рок-музика, той е голям националист и защитник на българските традиции. Обича да слуша автентичен фолклор в изпълнение на Пичура. Мрази компютърната музика, която всеки може да прави. Но огромната му болка е ставащото в държавата. „Ние живеем в утопия и изчезваме необратимо”, посочи той. Това е и една от причините да се включва в протестите, които заляха България през последната година. Другата е, че по този начин изказва недоволството си от робската психика, която ни се насажда. За него важи максимата „по-добре в гроб, отколкото роб”. „Много ме е яд, че не сме се родили в нормално освободена държава. Младежите щяха, вместо с „Ох банана”, да са израстнали с Elvis, Smoke, Sublime и т.н., така и аз ако се бях родил в нормална държава, бих творил подобия на Елвис вместо подобия на Светльо”, негодува Кирцата, макар и да знае, че нищо вече не може да се промени.

Вече е завършил семестриално редовна докторантура, но предстои да се яви на държавен изпит през октомври. Чак тогава ще реши за професионалните си занимания. „Каквото сабя покаже” – или ще остана в университета да творя в името на българската наука, или ще се занимавам със строителство покрай баща ми, и ще съсредоточа цялата си творческа енергия в правенето на музика. Но много по-стойностна и детайлна от тази в момента. И както са казали старите родопски дюлгери след всяка налята плоча да се прави чеверме, аз казвам след всяка налята плоча да се прави чеверме с концерт върху налятата плоча да се види здрава ли е тя”, каза още Кирил, като не забрави да покани смолянските младежи на предстоящия концерт.

Група „Алкохола”:

Група „Алкохола” е пловдивска траш-пънк банда, изпълняваща цинично-иронични текстове, отразяващи съвременния безценностен и антиморален начин на живот на младите хора. Групата се създава през 2005-2006 год. от студентите Кирил Мундев (бас) и Павел Павлов (китара), които си свирели за удоволствие на акустични китари при домашни условия. След някой друг купон само като идея към тях се присъединява Георги Нончев на барабани. Без да са свирили тримата заедно и без да са правили някога репетиция, на 1 април 2007 г. те изправят на крак публиката в Пловдив на рождения ден на рок клуб „Пъзела”. Още на първата песен (кавър на Хиподил) публиката започва да се качва на сцената и да пее заедно с момчетата. До този момент Кирил, който е основният текстописец на групата, е вече автор на около 30 стихотворения за бъдещите им хитове. За по-малко от една година се появява дискография с около 15 песни. През годините групата е сменила няколко вокала, сред които и момиче, но засега си остават само тримата. Имали са концерти в Карлово, Сопот, Левочево, Плочник и др. През 2008 год. на Хайдушки поляни правят невероятен концерт, за който се твърди, че е най-тежкият и твърд концерт до момента в Смолянска област, сред публиката е имало петима-шестима пострадали от традиционния танц на групата, наречен ”Пого”. За устовската младеж става една от най-уважаваните български банди. В момента двамата китаристи Кирил и Павел се занимават с машиностроене, а Георги – с реклама и печат.