Отзвук Животът в Родопите

110-годишнината от рождението на Янтай Кавалов отбелязаха в Проглед

• Последна промяна на: 17:37, 07.07.2014 г.
• Автор: Зарко Маринов
• В рубрика: Култура
• 172 Посещения
• 1 Коментара

В събота едно от най-младите и будни родопски села Проглед отбеляза 110-годишнината от рождението на един от най-видните хора, родени в селото – Васил Димитров, известен с литературния си псеводним Янтай Кавалов.Областният управител Димитър Кръстанов и кметът на община Чепеларе Тодор Бозуков откриха паметна плоча пред родната къща на писателя, направена с подкрепа на общината.

“За мен е чест да говоря за моя учител Васил Димитров.” С тези думи започна словото си проф. Васил Милушев от Пловдивския университет, родом от с. Проглед.

Васил Димитров е един от най-видните родопчани за своето време. Едва на 17-годишна възраст става учител в с. Соколовци, организира едни от първите курсове за ограмотяване в селото заедно със сестра си Злата. Той преподавал на мъжете, тя – на жените. През 1931 г. се премества в с. Проглед, където е учител от 1945 г. до 1959 г. с известни прекъсвания. През периода 1953-59 г. и аз бях негов ученик, каза проф. Милушев. Активен общественик, Васил Димитров се включва в дейността на кооперация “Светлина”, бил е съдебен заседател, околийски съветник, читалищен деец. Той е двигателят по построяването на новата училищна сграда в Проглед, работи активно за водоснабдяването, канализацията и електрификацията на селото. Първия си разказ Васил Димитров публикува през 1923 г. във вестник “Свобода”. През следващите години той печата разкази, фейлетони и стихотворения в списанията “Българска мисъл” и “Златорог”. Заедно с Усин Керим основава първата писателска група в Родопите – тази в Чепеларе. Написал е над 200 очерци на различна тематика, разкази, пътеписи, новели, а през периода 1937-1940 г. е съредактор на двуседмичния вестник “Родопска искра”. Янтай Кавалов е автор и на пиесата “Недопята песен”, играна и в Родопския народен театър в Смолян. Пиесата е създадена по неговия биографичен очерк за Дичо Петров – родения в с. Проглед офицер, който по време на Втората световна война преминава на страната на партизаните и става командир на Войнишкия партизански батальон “Христо Ботев”. Животът на Васил Димитров е пример за това как трябва да се служи на Отчеството, заяви проф. Милушев.

С пламенни емоционални думи разказа за творчеството на Васил Димитров литературният критик и бивш преподавател в Пловдивския университет Марин Кадиев, негов приятел. Той цитира думите на Петър Маринов: “Васил Димитров беше мисълта, чувствата, сърцето, съзнанието, душата на Проглед”. Тази къща (домът на В. Димитров – бел. ред.) ако може да говори, ще разкаже една история на българската литература, каза Кадиев. В неговия дом са пребивавали със семействата си Георги Караславов, Орлин Василев, Ламар, Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Антон Дончев, Николай Вранчев, Ангел Каралийчев. Хайтов казвал за тези гостувания на писатели: “Ами той ги събира като в хан.” Доказателство за литературната дарба на Янтай Кавалов според Кадиев е и признанието на редактора на най-авторитетното българско литературно списание за всички времена “Златорог”. Васил Димитров първи в нашата литература поставя въпроса какви четива да има в училище, каза още Кадиев. За него Янтай Кавалов е родопски аристократ. “Когато го четеш, усещаш и родопската природа, и небето, и родопската душевност, и че си българин и че си по-човек.” – каза в заключение литературният критик. Спомени за Васил Димитров разказа и легендарната ни скиорка от близкото минало прогледчанката Шинка Куцинова – заслужил майстор на спорта и почетен гражданин на Чепеларе.

Цветя пред монумента освен близките и официалните лица поднесе и Здравец Хайтов – син на писателя Николай Хайтов.