Отзвук Животът в Родопите

Крум Филипов, директор на РДТ: На главата ще се побия и театъра ще го бъде

• Последна промяна на: 22:43, 10.07.2014 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Лица
• 302 Посещения
• 1 Коментара

Г-н Филипов, с какви очаквания поехте ръководството на Родопския драматичен театър и доколко те се покриха с реалността?

Аз винаги съм бил с очаквания за смислена работа, за надникване в тайнствата на човешкото битие, защото това правя, откакто се помня. В това отношение намирам и партньори в театъра. И въпреки трудностите, мисля, че сме на прав път. В репертоара ни няма халтура. Никакъв компромис не правим със смислените, стойностните неща в театъра. Преследваме тази тема и теза. Въпросът е доколко ще издържим на това. Но аз съм убеден, че ще издържим. Тези дни успях с екипа ми да обиколя почти всички кметства, на първо време на югоизток и изток. Да разговарям с всички кметове, с директори на училища, на детски градини за смисъла на това, че театърът е до голяма степен техен. Че ние сме изключително зависими от тях. Театърът не е само на Смолян, той е областен. Разбрахме се за отворени репетиции в Златоград. Даже има идея там да направим представление, което да излезе от златоградското читалище и да дойде в Смолян след това. Направил съм пътуващ театър, който ще представя „Кучета” на Хайтов с легендарния Кольо Пашов и двама от младото попълнение на театъра. Камиончето на театъра съм го превърнал в пътуваща сцена и сме го нарекли „Родопски драматичен ремарке-театър”. Търся всякаква възможност да показваме стойностни неща и да стигнем до всяка родопска махалчинка. До този момент очакванията ми не са се разминали с реалността.

Финансовото положение какво е?

Трагично. В смисъл като жанр. Това означава, че ние влизаме в един готов закон, който не предвижда отношение към новооткрит театър. Закон, който е валиден за всички театрални институции с 10-15 готови представления, с действащ ритмичен репертоар и се издържат от субсидиите 13,50 лв. на билет. А ние нямаме абсолютно нищо, с изключение на едно много хубаво детско представление на Деси Тодорова, което взех почти наготово. Реално всеки месец губим около 20-25 000 лв. до септември. Очаквам ние за 5 месеца да направим това, което други театри в други условия не са правили за години. Уверен съм, че сме на прав път, защото успяхме да проведем една много силна кампания от врата на врата с организаторката Дафинка Анастасова. Идеята е абсолютно честно да разкажем на родопчани за обстоятелствата, в които сме поставени.. Но аз съм убеден, че с тези усилия ще се получат нещата, защото за около 2 месеца успяхме да съберем техническо оборудване и финансови средства на стойност около 5 000 лева. Нужни са ни много повече, но сме на прав път. И няма да позволим да се върнат времената, в които нямаше театър.

Разбрахме, че сте помолили за спонсорство местния бизнес. Към фирми с какъв профил се обърнахте?

Не само към фирми, обръщаме се към личности преди всичко. Към всеки, както казва дядо Вазов „без разлика от клас, пол, занятие”. Правим лични обръщения. Подготвяме ги с Дафинка, защото аз отдавна не съм бил в Смолян и не знам какво е състоянието на бизнеса. Знам, че има много бедни хора в града и много малко хора са останали. Но на нас са ни необходими интелигентни хора, които не са и много богати. Няма политически критерии към хората, които молим да влязат в театъра. Това е жизнено важен въпрос за духовното запазване на Родопите през театъра, защото репертоарът е категорично в сферата на духовното – гледаме на човека от стомаха нагоре.

Предлагате вариант на “висящо кафе” – да купят билети за тези, които не могат да си го позволят финансово?

Да, защото има много интелигентни хора, с чувство за собствено достойнство, но нямат възможност да дойдат на театър. Затова сме решили да се обърнем към по-заможните да купят билети допълнително. Те ще се дават на хора, които имат нужда от театър. Ние го нарекохме “летящ билет” по Радичков заради “опита за летене”, заради опитите на нашия прохождащ театър да литне.

Депутатите от управляващите партии и областният управител знаят ли за финансовите ви затруднения?

Абсолютно наясно са. И на тях са раздадени писма, на общинските съветници. До голяма степен имаме тяхната подкрепа. Областният управител обеща да ни подари микробус за пътуванията, защото трябва да стигнем навсякъде. Те са наясно и какво от това – помагат. Както помага и кметът Мелемов, който е от друга политическа сила. Всеки човек си има политически пристрастия, които нямат отношение към театралното и духовното. То обгръща всякакви политически интереси и намерения. На политиците колкото и да им се иска да се качат, да яхнат някакъв пегас, ще отлетят от него.

Визирах депутатите от управляващите партии, защото парадираха, че са разкрили театъра?

Но това е категоричен факт. Имаше хора, които много активно се включиха и съдействаха за връщането на статута на РДТ. Това трябва да се отчете. Юлия Огнянова казваше “50 стотинки принос да има някой за нещо, трябва да се отбележи”. Смятам, че политиците, които имаха възможност да върнат театъра, трябва да са благодарни за тази възможност. Аз нямам усещането обаче за политическа зависимост. Имам мои принципи, мой мироглед, който може да не се хареса на всеки, но е ляв. В никакъв случай обаче това не означава обсебен от политическа зависимост. Хубавото на театъра е, че някак си лекува от зависимости.

В писмото за спонсорство казвате, че голяма част от материалната база е продадена и унищожена. Какво имате предвид?

Има едни обстоятелства – театърът е бил закрит. Не мога да виня никого, защото това е обективно взето решение. Тече някаква реформа, криво разбрана. Един министър като Вежди Рашидов, който е изключително талантлив човек и когото аз много ценя, иска да направи реформа, като събира, обединява или закрива театри. Като настъпи момент на закриване, е естествено да се вземат мерки това, което няма да е потребно, да отиде някъде другаде като ресурс.

Какви заглавия смятате да поставите в началото?

Акцентът като линия и стил в нашия театър е класическата българска драматургия – Радичков, Йовков, Рачо Стоянов, Хайтов. Премиерата ще ни бъде “Майстори” на Рачо Стоянов. На 20 юни започват репетиции на нашия театър в София, в “Сфумато” за постановката „Кучета” на Хайтов с Кольо Пашов. Днес, в събота, започваме репетиции на “Лазарица” по Йордан Радичков. Към това прибавяме идея за европейска насоченост и тя да е видна като случване на нещо духовно – с „Есенна соната” на Бергман и „Карнавалът” на един млад испански автор. Това са пет премиери, които стартираме през септември-октомври. На 6 октомври започват репетиции на “Албена” на режисьора Димитър Сарджев – ученик на Дюлгеров и Добчев, завършил и кинорежисура, и театрална режисура. И още един кинорежисьор ще прави постановка на Стриндберг по същото време. След тези тежки представления малко преди Коледа Петър Тодоров ще направи “Чичовци” на Иван Вазов като карнавална пиеса, като комедия. И още един текст на Мрожек, който е много актуален, много комичен – за трима политикани на един сал, които огладняват и почват да гласуват кого да изядат, как да го изядат. Разбира се, най-големият има думата. Това ще е интересно като политическа тематика. Но казвам Ви – в нито един текст няма компромис. Нищо общо с халтурата. Това е много високо ниво като драматургично предпочитание.

Как сформирахте трупата, от кои имена?

Центърът на трупата ни е от тези, които се бориха театърът ни да оцелее – Емилия Ованесян, Румен Бечев, Искра Йосифова и Димитър Димитров. Поканил съм още седем млади, много интересни и талантливи актьори. В по-голямата си част те са от предишните класове на моя учител в театъра, от класа на проф. Иван Добчев. Малко повече са младите, но са ми много хубави и старите.

Изпитанията пред трупата?

Ниските заплати. Аз викам тези млади хора от София за заплати, с които не могат да си платят пътуването. Но това са обстоятелствата, те са ги приели. Те знаят за историята на личностите в нашия театър. Освен това според мен нагласата на артистичния, на духовния човек е саможертвата. Трябва да има някаква форма на саможертва, за да имаш успех в това, което искаш да споделиш с хората. Когато човек е решил да стане актьор, стои в ситуация на проповедник. Той трябва да проповядва човешката цялост и не може да тръгне без жертва. Не може да е преситен и презадоволен, а очите му да са искрящи. Аз намерих всеотдайни хора, които разбират това тежко обстоятелство. И другото голямо изпитание е сблъсъкът с тези грамадни драматургични блокове – те трябва да бъдат преведени на разбираем език, да се усетят от колкото може повече хора. Работата с текстовете ще бъде изпитание, но то е прекрасно.

Може ли да се каже, че сте напълно обезпечени кадрово?

Вижте, театърът е актьорът. Един театър може без директор, без зам.-директор, без счетоводител и организатор. Но не може без актьори. Аз имам усещането и надявам се и родопчани да разберат, че съм събрал много силна компания от актьори. При всички случаи директорът трябва да е по-ниско от актьора. Моята работа е да контролирам енергиите им в прослава на кристалното, не да командвам. Аз не съм администратор и никога не съм бил. И това ми беше много тежък проблем. Разчитах да ми се подскаже в администрирането. Възможно е да съм допуснал, но малки грешки. Хората, с които работя, са много смислени. И да имаме някакви проблеми, не са нерешими.

Имате ли силата и волята да възродите Родопския драматичен театър?

Абсолютно сигурен съм. На главата ще се побия и театъра ще го бъде. Няма да позволя да се върнат нещата назад. И ще цитирам един стих от Константин Павлов, свързан в голяма степен с това, което се случи с театъра: “Омразата е неграмотно опрощение. Забравата възпроизвежда злото”. Нещата ще се постигнат без омраза, но в никакъв случай не трябва да се забравя какво се случи, за да не се повтори.