Отзвук Животът в Родопите

Сценарист на "Под прикритие" и "Четвърта власт" представя романа си "Хлапета" в Смолян

• Последна промяна на: 12:47, 17.02.2014 г.
• Автор: Зарко Маринов
• В рубрика: Интервю
• 141 Посещения
• 0 Коментара

Александър Чобанов ще представи романа си “Хлапета” в родния си Смолян. Премиерата ще се състои в Клуба на дейците на културата на 19 февруари (сряда) от 18.00 часа. Чобанов е роден на 26 септември 1979 година. Още с първата си книга, издадена от “Отзвук прес”, Александър Чобанов привлича вниманието на критиката и литературната общественост. Това е сборникът с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината. През 2011 г. излиза втората му книга – отново с разкази – „Летен следобед“. “Хлапета” е първият му роман. Чобанов прави кариера и в киното като сценарист на телевизионните сериали „Под прикритие“, „Четвърта власт“ и „Дървото на живота“.

Александър Чобанов – писател и сценарист: Започваме да се губим като общество, защото не разбираме свободата, която имаме

След сборниците с разкази „Колекция 18” и „Летен следобед” в ръцете на читателя е третата ти книга, вече роман – „Хлапета”. Само за пет години извървя пътя от дебютант в литературата до известен писател и сценарист. Порасна ли „хлапето” Александър Чобанов?

Не бих се определил като известен писател и сценарист. Не от скромност, а защото представата ми за писател е твърде идеалистична. Писатели са Толстой, Флобер, Сервантес – да не ги изброявам всички. И изведнъж аз да се наредя до такива имена, не ми звучи сериозно.

Като сценарист работя вече четири години, натрупах много опит и това ми помага в работата.

Колкото до “хлапето”, се надявам никога да не порасне.

Сюжетът на романа ни връща в 90-те години на миналия век. Три момчета от Смолян заминават за летен лагер в Бяла, където откриват загадъчен ръкопис и срещат две момичета. Следва едно магическо приключение в търсене на скрития от Орфей ключ към вратата на подземното царство, която митичният певец оставил отворена от мъка по незабравимата Евридика. Грешка ли направихме, че не заключихме нашето подземие – комунизма, и оставихме неговите твари да превземат днешния ни свят?

Грешката е другаде, със сигурност не е в заключването, защото самият акт на заключване буди любопитство и така се раждат конспирации и митове за “доброто старо време”. Нашата грешка е, че не успяхме обективно да разкажем миналото си. Защо една Германия след най-голямата война в историята на човечеството, шейсет години по-късно е водеща икономическа сила в света? Защото тези хора имат способност да се видят отстрани, да осъзнаят грешките си и да изберат пътя, който ги води в правилната посока. Те не повтарят една и съща грешка по сто пъти. А ние сме на път да я повторим за сто и първи!

Магическият ръкопис, който откриват момчетата, ни връща към 1872 г. Защо към нея и кой е Гаврил Бунчев?

Годината не е избрана случайно, това е точно една година преди смъртта на Васил Иванов Кунчев. Връщам героите тогава, защото, според мен, там някъде е и проблемът, който ни тормози днес, и решението му! Започваме да се губим, да се губим като общество, като идеал за нещо отвъд етноса, нацията и расата, защото не разбираме свободата, която имаме. А за да я разберем, ще трябва да се върнем точно там – през 1872 година и да си дадем реална сметка, че Васил Кунчев е можел да се откаже от това, за което се е борил, да се скрие в Румъния или Одеса, но всички знаем какво прави той – защо?

Сблъсъкът на поколенията и техните ценности е основна тема в романа „Хлапета”. От една страна са родителите и учителите, които нямат доверие на младите и си служат предимно с наказания. Младите им отвръщат като се затварят в себе си. Обречени ли са поколенията в днешна България на взаимно неразбиране и отрицание!?

Поколенията не са обречени, доколкото по-младите обаче трябва да постъпят по-мъдро в случая и да се обърнат назад. Може да не ни хареса това, което ще видим, но това е част от нас, от която не можем да избягаме – дори и да живеем в Америка. Важно е за процеса на съзряване на едно общество да има постоянен диалог не само млади-стари, а леви-десни, християни-мюсюлмани. Ако той липсва – както в случая с управляващите в момента, това води до неясноти, интриги и задкулисие и отнемане на личната свобода на хората.

Изгубено ли е поколението на 90-те години?

До началото на протестите миналата година го смятах за загубено. Но днес съм убеден, че не е така. И то защото показахме, че ценим демократичните ценности a priori, а не по убеждения. И щом има такива хора, значи след тях идват повече. И колкото и да се опитват да ни налагат елементарно схемаджийско управление, мисля, че ще им е за последно. В този смисъл поколението на деветдесетте не е загубено, напротив, то води след себе си промяната. За съжаление ще трябва да почакаме още малко, но не трябва да губим търпение.

В романа границата между магическия и реалния свят е много тънка. Само когато двата свята са заедно ли може да има хепиенд?

В този случай е така, защото героите от единия свят помагат на тези от другия, изпращайки им за посредник любовта. И то първичната, тийнейджърската любов, която може да се определи и като идеална и най-мощна. Тя е тази, която дава на тийнейджъра гориво да стартира добре в света на големите. И колкото по-силна и чиста е била тя, толкова повече ще я търси и ще се бори за нея, защото ще знае, че тя съществува. Това е всъщност и мотивът, несъзнаван, разбира се, на героите ми в романа, първоначално изглеждат задвижвани от интригата. Те търсят нещо, което са сигурни, че съществува, но не могат да го назоват и конкретизират.

Връзката между двата свят е Гарванът. Какво пророкува той? Имаме ли уши да го чуем?

И Гарванът не е случаен избор, като годината. Ако си спомняте стихотворението на Ботев “Обесването на Васил Левски”, в него има един въпрос – “Гарване, и ти, птицо проклета,/ на чий гроб там тъй грозно грачеш?” Интересното в случая е, че по-надолу в стихотворението се казва: “…стърчи, аз видях, черно бесило,/и твой един син, Българийо,/виси на него със страшна сила.” Тоест, Апостолът още не е погребан! Тогава гарванът на чий гроб грачи наистина? Може ли гарванът да е натоварен със свръхестествени качества и да знае какво ще се случи много преди нас? Откъде идва гарванът? При Едгар Алан По гарванът е още по-странна птица, която дори и говори. Гарванът може да се окаже и обективация на историята, философията и изкуството, в които ако се вслушаме, може да не страдаме толкова. Но първо ще трябва да ни пораснат уши, с които да го слушаме. * Междувременно направи силна кариера като сценарист с популярните сериали „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“, която не остана скрита за смолянчани, а напоследък и като сценарист на харесваното предаване на БНТ „Най-хубавите години от нашия живот”. Помага или пречи на писателя Александър Чобанов сценариста Александър Чобанов?*

Помага му да не умре от глад!

Какво да очакваме от премиерата на „Хлапета” в Смолян в КДК на 19 февруари?

Една интересна среща, на която се надявам да присъстват повече хора, с които да се получи диалог. И да ми кажат не само какво им харесва в романа, а и това, което не им харесва! А тези, които още не са го чели, ще могат да си го закупят с автограф.