Отзвук Животът в Родопите

17-годишната Павлина Георгиева прославя Смолян в Европа

• Последна промяна на: 10:36, 26.11.2012 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Изяви
• 1591 Посещения
• 4 Коментара

Вицешампионката по спортни танци на Дания е ученичка в ГПЧЕ

Нашите аплодисменти и подкрепа са най-малкото, което тя заслужава. Една щастлива, успяла девойка, с блестящо бъдеще. Тя е не само с перфектна външност, но и перфекционист по характер. Момиче, което от 11 години не спира да учи, да се бори и да побеждава на наши и чужди подиуми.

За нея от години няма топла супа, прани и изгладени от мама дрехи. Няма кафенца и безконечни срещи с приятели. Няма дълги нощи по дискотеки. Няма спокойствието и монотонността, в която живеят повечето от връстниците й. Но има всичко друго. И най-важното – намерила е смисъла на своя живот. Тя притежава завиден талант. И воля да следва мечтите си, независимо какви лишения са нужни.

Павлина Георгиева тренира спортни танци от 7-годишна. Като ученичка в първи клас във Второ ОУ “Проф. Д-р Асен Златаров” й предлагат няколко вида спорт. Съветът на майка й е да пробва спортни танци. Тогава тя още не знае какво е това, но решава да опита. Започва да ходи в клуб “Фен – 85” на Димитър Кондаклиев.

Огънят в нея се запалва още в началото.

Ходи по три пъти на седмица да тренира. Година по-късно вече е на тренировки всеки ден. Намира си и партньор. Увлечението й започва да става професионално. “Разбираш го, защото това е нещото, което искаш да правиш, да постигаш високи нива, да бележиш успехи”, казва момичето. С Тодор Атанасов са първите й състезания. Партньорът й е две години по-голям от нея и се явяват в неговата възрастова група. Още в началото постигат добри резултати. И не спират – тренировки, състезания, тренировки… До 13-тата й година, когато двамата се преместват в клуб “Бургас – 75”. Оттогава тя започва редовно да пътува. За уикендите баща й Борислав ги кара в Бургас. Идват още по-големите успехи.

Стават шампиони на България през 2006 година. Същата година е и спортист на град Смолян. Вицешампиони са на България за 2007 и 2008 година. Разделят се с партньора й. Получава много предложения от чужбина, но избира да замине за Дания. С датския й партньор Расмус Ландер представят страната на много подиуми, а на състезание в Барселона съвсем наскоро станаха вицешампиони на Дания. Те са финалисти на турнири във Франция, Италия, Испания и победители в международен турнир в Германия.

Танцувала е в почти цяла Европа – Австрия, Германия, Англия, Дания, Румъния, Македония, Молдова, Чехия, Италия, Испания. Павлина работи по много интензивна тренировъчна програма. Минимум 4 часа на ден. Отделно ходят на семинари. Пътуват из цяла Европа с едни от най-известните треньори в света.

“Ако искаш да си на най-високото ниво, нямаш време за почти нищо друго. Само тренировки”, казва спортистката. На въпроса не й ли липсват родителите, отговаря, че за това често ги питат и тях, но те казват, че когато дъщеря им е щастлива и прави това, което й доставя удоволствие, те също са щастливи. “По-добре така, отколкото да съм до тях и да съм нещастна. Аз съм много амбициозна и като си поставя цел, искам да я постигна”, категорична е Павлина. По-малката й сестра Богдана е на 11 г. и се занимава с тенис. “Имам много голяма подкрепа от родителите ми. Много ги обичам и съм им благодарна”, допълва тя.

Павлина сега е в 11 клас и учи в Езиковата гимназия на Смолян. На самостоятелна програма е от 9 клас. Веднъж на годината идва на изпити. Но има само две 5-ици, всичките й други оценки са 6-ици. Чете за изпитите най-вече когато пътува – по автобуси, влакове, самолети. Но дори и когато се готви за тях, не спира тренировките.

“Държа да съм образована. Има доста спортисти, които оставят ученето настрана, но за мен е важно да имам добро образование. Искам да съм млад, интелигентен човек, който не се гордее само със спортните си постижения, а и с богат интелект”, е категорична смолянчанката. Спортните танци за нея не са само стъпки, които научава в залата.

“Трябва да вложиш истинската си същност, душата си. Танцът ти да стане уникален. Чувствата си – тях искаш да предадеш. Когато танцувам, не игнорирам журито и зрителите. Напротив, доставя ми удоволствие да танцувам за тях. Те може да забравят лицето ти, но няма да забравят как си ги накарал да се почувстват, докато танцуваш. Треньорът ни казва по какъв начин да направим стъпките, техниката. Друг треньор ни учи как да мислим преди състезанията, да настроим психиката си, да се справим, ако се обърка нещо с музиката или паркетът е по-хлъзгав. Това са фактори, които може да те провалят. Тренират ни да преодоляваме неприятни изненади, да останем концентрирани. Имаме треньори за физиката, за силовите тренировки. Но главната роля я играеш ти самият. Най-важното е как ти пресъздаваш танца, какво влагаш от себе си. По начина, по който танцуваш, хората трябва да видят истинската ти същност. Аз не мисля как трябва да изтанцувам даден танц, просто го усещам. Музиката в голяма степен ме провокира. Звученето. Като чуя музика, ми идва отвътре да танцувам. И вече все едно съм в друг свят. Но за да си добър танцьор, трябва да си много добър артист”, споделя Павлина.

Тя казва, че не е романтична личност. И не иска. За сметка на това притежава повече страст. Партньорът й в спортните танци не й е партньор в живота. “Има и такива двойки, които са заедно и извън подиума. Сигурно има и двойки романтици. Но аз гледам на танците като професионалист. Обичам да разграничавам нещата. И така е по-добре. Иначе може да се получат усложнения, да изиграят пагубна роля и в танците, и в самата кариера. Аз имам своите чувства и емоции, но разграничавам личното ми пространство от професионалното. Просто обичам всичко да е под контрол. Обратното би значело да си подвластен на емоциите и те да са движещата сила” – е философията на момичето.

Казва, че всеки танц носи различно послание. Самбата е танцът на щастието, радостта. Пасо добле е свързано с Испания, със страстта. Румбата е танцът на влюбените, Ча-ча е флирт. Но може да изтанцуваш всеки танц по различен начин, с различна емоция и това зависи от теб, не от треньора.

За нея щастието е да се стремиш да постигаш все нови и нови успехи. Щастието, смята Павлина, не е на върха, когато си постигнал целта, а по пътя към него. “Трябва да си щастлив и доволен дори от трудностите, които преодоляваш по този път. Няма как всичко да е гладко. А след трудностите победата е по-ценна. Затова като ми се случи нещо, което не съм очаквала или не ми харесва, не може да ме повали, да ме накара да се откажа. Повече ме стимулира. Знам, че всичко може да се постигне в този свят и няма непреодолими пречки” – убедена е тя.

От 2008 г. Павлина Георгиева е във фондацията за деца таланти на Димитър Бербатов. Сега е в България заради благотворителна инициатива с Жени Калканджиева. Правят календари и средствата от техните продажби ще бъдат дарени на деца в неравностойно положение. Провежда и два майсторски класа. Единият е за спортни танци в Смолян от 1 до 4 клас. Другият е за млади модели от “Визаж”. Снимките за календара вече са минали. От 2 седмици обучава на танци деца във Второ основно училище. “Огромно удоволствие ми доставя да предавам това, което съм научила, да се занимавам с тях. Когато преподаваш, осъзнаваш много неща, които не си осъзнавал по-рано. Това допринася за качествата на треньор за в бъдеще. И в чужбина съм била канена да предавам уроци. Интересно ми е да гледам как учат нови стъпки, как стават малки танцьори”, хвали ги бившата възпитаничка на школото. Ангажиментите й трябва да приключат до Нова година. През 2013 г ще бъде жури в “Мис България”. Преди това ще бъде хореограф на моделите.

“Аз гледам само напред. Макар че човек трябва да помни какво и как го е постигнал, но аз очаквам следващото предизвикателство, следващата емоция. Винаги си задавам въпроса: "А сега какво ми предстои?”. Да стане световна шампионка – една и съща е мечтата и на малката, и на голямата Павлина – да покори най-високия връх в танците.