Отзвук Животът в Родопите

Пазителят на болницата в Девин и 104-те й ключа

• Последна промяна на: 19:49, 08.05.2012 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Репортаж
• 216 Посещения
• 0 Коментара

Сградата, която допреди години се е пукала от емоции. Населена с хора – боледували, страдали, оздравявали, раждали са се, умирали. Мястото, където са изпитвани най-силните човешки чувства – мъка от загубата на близък и радост от появата на нов човек в семейството. Сега тези етажи са абсолютно пусти. Когато вървиш по коридорите, стъпките ти отекват и сякаш те побиват тръпки. И неусетно започваш да си мислиш за силата на човешкия ум. Когато се обединят силни умове, планина може да преместят. Но, по дяволите, тогава в Девин хора с какви умове са се събирали да решават проблемите на болницата, та се е стигнало до тая пустош сега!? Въпроси има много за девинската болница, но отговори – или няма, или няма смисъл вече да ги получиш. А и виновни няма. Защото отговорността е обща. По неписано правило у нас общата отговорност е обща безотговорност.

Сигурно при така обрисуваната картина е лесно да се предположи, че на тази сграда й е врътнат ключа и е оставена на произвола. Не. Тя си има своя пазител. Който е загрижен за всичко в нея. И държи под ключ всичките 104 ключа от болницата. Човекът, който е ходил и през нощта тази зима да спира кранове и да обира течащите води, е Емилия Червенакова.

МБАЛ – Девин, спря да функционира на 5 юли миналата година. Тя е без охрана, няма СОТ.

“Сутрин като дойда, най-напред взимам лепилото и тръгвам на обиколка, да проверя вратите дали са затворени. Притеснява ме тази отговорност”, разказва единствената служителка на болницата. През декември била назначена комисия – главната сестра, личният състав и тя, и направили цялостна ревизия на движимите вещи в сградата. Старшите сестри й издали ключовете. Решили да ги пакетират, да ги запечатат и да ги приберат в касата. “В общината знаят, че ключовете са тук на съхранение, в долното чекмедже на касата”, сочи пазителката им. “До края на годината почти целият персонал отиде в Бюрото по труда. Останах само аз. Пълно безхаберие. Жалко за хората. 115 човека персонал беше. По 4 човека в къщи ги сметнете – това са 500 човека останали без препитание”.

Дотегнало й от хорските подмятания от рода на: “Ти за какво ходиш в тая затворена болница”, “Кого заблуждаваш, че работиш” и преди седмица и нещо жената отишла при кмета да я освободи, за да отиде и тя в Бюрото по труда. Уговорили се с градоначалника да остане още 1-2 месеца. “Идват за служебни бележки за доход, които им трябват за семейни добавки, за стипендии в училищата, във ВУЗ-ове, идват за УП. Работа определено си намирам”, казва Емилия и сочи купищата документи пред себе си. “Както видяхте, с идването си ме намерихте на работа”, додава тя.

Заплатата й е 360 лева. Едвам я е събирала през зимата от наеми на джипитата, които са около 200 лева и парите, които внасят за изхарченото от тях електричество. И някакви дребни приходи в касата. За април и за май е много малко вероятно да събере приходи за цяла заплата.

Тя е на работа в болницата от година и половина. И казва, че няма идея как се е стигнало до тези големи задължения. Смята, че е нормално като дойде лекар от вътрешността на страната, да иска по-голяма заплата. Обяснява си ситуацията със слабо управление и слаб контрол от общината. Около 2 милиона са задълженията на МБАЛ. Нейните преки наблюдения и най-голямата й болка са задълженията към персонала. “Чисти заплати дължим 301 000 лв. по трудови договори, 23 000 лв. – по граждански договори. Около 152 000 лв. са осигуровките. Общо около половин милион”.

Заплати не са получени за юли, август и септември 2010 г. За март месец 2011 г. са получили част от възнагражденията си. За април, май, юни, юли до ден-днешен на персонала не е платено нищо. Дългът към ЕВН е 62 000 лева, без лихвите. Ток не е плащан от юли месец миналата година. Но колкото и невероятно да звучи – ток има. И интернет. И стационарен телефон. И вода. А никой от тези консумативи не е плащан от доста месеци. “Нямам идея, нямам обяснение защо, но всичко има”, казва единствената стопанка на болницата в Девин. Водата например е за 1 100 лева. Дефакто разходите за вода и ток от юли месец са на медицинския център, защото само аз съм тук и колежката, която беше до март месец в “Личен състав”, обясни служителката. И каза, че почти всеки ден идват хора да си подават молби за работа. “И най-жалкото е, че някой от общината ги праща да идват. Кой ги праща – идея нямам. Идват да питат няма ли да почва работа болницата, да питат за пари”. Ако се ядосва, когато някой от управата си прави шега да прати човек при нея за работа, то далеч не същите са чувствата й, когато от персонала идват да питат за пари. “Страшно ми е жал тогава. Да знаете, има хора, които толкова мизерно го карат, че няма с какво хляб да си купят. Има къщи, в които всички са безработни”.

“Аз съм тук и с готовност предоставям информация на общинските съветници, но само един съветник досега е идвал – д-р Иванова. Всички други говорят, но никой не е дошъл тук да се поинтересува какво имат да вземат хората, какво има да се плаща”, казва Емилия Червенакова. За нея са неразбираеми политическите интереси. Смята, че ако гледат в една посока, ще решат проблема. “Какви са тези интереси, какво делят. Изглежда нямат интерес да решат проблема. Не знам на какво се дължи”, констатира жената, която с радост би посрещнала добра новина за болницата.

С ужас разказва как идвала през нощта да завърта кранове. Но една сутрин през зимата идва на работа, а в хирургията станало наводнение. От там водата отишла във Вътрешно отделение, а от Вътрешно – в Детско. Търсила и хора да й помагат да обере водата, за да не нанася повече щети.

След всичко това тя е убедена, че и да е затворена болницата, трябва да има поне един човек. Ако всичко това остане на произвола, помен няма да остане от отделенията.

А отделенията са чисти, светят.

Емилия Червенакова е може би последният човек, който го е грижа и за лекарствата.

“Срокът им на годност ще изтече и няма да могат да се оползотворят. Поне да бяха ги дали, да се харижат на някой. Аптекарката не е издавала аптеката, защото няма на кой. И там има лекарства. Дадохме от тях една част на Мадан, платиха ни я за 2 500 лева. И друга част за 700 лева на една аптека в Девин. Но само толкова. И на тях ще им изтече срокът, но никой не се интересува”.

Един абсурд

Досегашният изпълнителен директор д-р Костадин Калайджиев бил в неплатена отпуска от 07.07.2011 г. Заявлението му обаче е заведено в общината на 26.07.2011 г. В деловодството на болницата “пристига” през март, но с дата 27.03.2012 г.!? Почти цяла година въпросното заявление е отлежавало на нечие бюро в общината. Не са сметнали за нужно да го придвижат където му е мястото – при документите на персонала. При идването на финансовия ревизор, изпратен в болницата от Министерството на финансите, той се поинтересувал дали му се начисляват заплати. Отговорът бил естествено – да. Наложило се да търсят заявлението, за да сторнират начислените осигуровки.

Заверката на въпросното заявление с щампа “Вярно с оригинала” е с дата 21.07.2012 г.!?