Отзвук Животът в Родопите

Областният управител на Смолян Стефан Стайков: Заради принципи или кауза се пъхам между шамарите

• Последна промяна на: 11:01, 30.11.2011 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Интервю
• 287 Посещения
• 0 Коментара

Г-н Стайков, след две години на този пост, каква равносметка си правите? Доволен ли сте от себе си?

Много е трудно да се даде еднозначен отговор. Успяхме да променим посоката на някои процеси в нашата област, но други, които си бяхме записали като намерения и програма – за голямо съжаление не успяхме да осъществим.

Какво Ви попречи?

Нямахме шанса да управляваме в период, в който когато финансовата обстановка беше по-спокойна. Сега непрекъснато да се търсят икономии, свиване на разходи, съкращаване на цели институции, агенции. Кризата не ни отмина. Много е тревожно, че южната ни съседка е във финансов колапс. Ние искрено желаем нещата да се случат по най-добрия начин за гърците, за да виреем в по-добра съседска обстановка. Именно поради това не можахме да осъществим намеренията за инфраструктурата докрай.

Това ли Ви е болката?

Да, точно това. За да просперираме, не можем да маркираме само отделни отрасли като например туризма. За да привличаме туристи, трябва да “приближим” нашия район до България, защото сме далече. На 2 ч. и половина сме например от Пловдив. На туристите им е трудно да ни посещават. Инвеститорите още по-малко. А искахме да привлечем инвеститори, за да посъживим нашия среден и малък бизнес. Не е тайна, че през последните две десетилетия, поради различни политики, провеждани от прежде управляващите, бизнесът остана в много сиромашка ситуация. Това най-много посегна върху интересите и доходите на хората.

Каква Ви беше амбицията в началото?

Ако мога, да направя така, че местният бизнес да се чувства възможно най-комфортно, но не можах.

Към днешна дата тази мисия невъзможна ли е?

Възможна е. В последните години се вижда доста сериозно отношение към европейските програми. Отчита се на всички нива, че единственият начин да докараме “свежи” пари в България е да привличаме европейски пари. При добро управление няма как тези инвестиции да не стигнат до местния бизнес.

В общините обаче финансовата ситуация е трагична, междуфирмената задлъжнялост е жестока. Каква надежда виждате Вие?

Вярно е. Аз съм реалист, не лъжовно оптимистично настроен. Ако видим истинското състояние, ще понесем цялата ситуация далеч по-здравомислещо, по-прагматично и резултатно. Общините бяха най-големите работодатели в нашия край, защото нямаме големи индустриални предприятия. При нас всичко минаваше чрез дребни проекти, по бедствия и аварии. Но това не можеше да покрие истинските нужди на нашия регион. Ето, г-н Мелемов посочи данни за скандално неразплатени услуги и дейности, които намирисват на корупционни сделки! Няма как една фирма, на която да не й плащат една година и тя да работи. Видно е, че обществените поръчки са възлагани абсолютно дирижирано, безконтролно по отношение на техните цени и начин на изпълнение.

Не беше ли и подобна причината, поради която отрязаха проекта Горна Арда – Паранести –двойно завишен бюджет?

Бих искал да разкрия тази скандална история. Когато поставих въпроса пред г-жа Янкова, когато беше кметица, тя си позволи да обвини вицепремиера Дянков в лъжи. А действително той пое твърд ангажимент да финансира целево този проект. Когато обаче трябваше да се обяви обществената поръчка, г-жа Янкова изпрати при мен пратеници от “Титан” да преговарят те да получат поръчката. Бях категоричен, че това няма да стане и предимство ще имат местните фирми. След което г-жа Янкова скри тази обществена поръчка. Опита се да прокара проекта чрез европейско финансиране в съвкупност от несъвместими дейности – нещо, което няма как да се случи. Тази дестинация не е интересна за гръцката страна. Ние го знаем много отдавна.

Защо нямат интерес?

Отсреща няма близки населени места, няма икономическа зона. Още преди година и половина имах няколко срещи с губернатора на Драма г-н Евмеридис, който след изборите напусна политическата сцена. С него имахме ангажимент той да намери начин за местно, локално финансиране – горското стопанство да инвестира в пътя. Защото от гръцка страна нямаше европейски проекти и програми за този участък.

Тоест те да го направят като горски път, а ние като път с местно значение?

Точно така. Г-н Евмеридис дойде в София и аз организирах среща с министъра на регионалното развитие г-н Плевнелиев, който вече е президент. Набелязахме стъпки, с които да се отпуши тази дестинация. Но се отиде в голяма демагогия. Проектът бе употребен за политически цели и той пропадна. Когато наскоро в Серес бяха разгледани проектите от гръцка и от наша страна, там въобще не пожелаха да разговарят по този въпрос.

Всичко ли е вече загубено?

Аз не се отказвам. При следващата ни среща с г-н Дянков ще се извиня за нетактичността и лошото поведение на г-жа Янкова по този проект. Ще поискам онази целева субсидия, която беше предвидил преди време. Да повторим първоначално замислената схема, защото само тя е работещата. Г-н Дянков често посещава нашата област. Усещам у него дълбоко разбиране към проблемите ни. Той знае, че като отдалечен, лошо развит планински регион, ние не можахме да надскочим другите и си останахме бих казал девствен край. Няма големи инвестиции, няма трафик. Това сега можем да го поправим. Горна Арда – Паранести е спомагателна дестинация и много държим на нея. Тя ще е от голяма полза за поречието на Арда, ще приближим курорта Пампорово до Гърция. Но главната ни цел е Рудозем – Ксанти.

Изглежда сте доста обнадежден, че този път влезе в Трансевропейската пътна мрежа?

Беше рядък шанс. Това ще преобърне икономиката ни, темповете на развитие – всичко. И трябва да се случи! Сега предстои голямата работа – до 2014 г. да са готови работните проекти и да са в Брюксел.

Така ще се свърже Пловдив, Смолян и Рудозем с магистралата Виа Игнатия в Гърция, нали?

Да, и пътят би трябвало да е четирилентов.

Това за мнозина звучи имагинерно, едва ли на някой от Смолян му се вярва да стане. Вие вярвате ли?

Да.

Защото знаете повече ли?

Да, знам повече. Аз присъствах на големия форум, когато се избистряха всички транспортни връзки, цялата транспортна инфраструктура на държавата ни преди около 2 месеца. Там се избистриха нещата в областта на пътната и железопътната комуникация, водния и въздушния транспорт. Заковаха се с постулати намеренията на нашата държава, възможностите за европейско финансиране. И предложенията бяха одобрени от Брюксел. Сега топката е в наши ръце. А аз намирам своята задача в това – да не ги оставям на спокойствие. И го правя. Тропам при министъра на региоралното развитие, при изпълнителния директор на Пътната агенция, в Министерския съвет, при премиера.

От някои стенограми на Министерския съвет, а и от отношението на министрите, които идват в Смолян, съдя, че в правителството много Ви слушат. Има ли някакво специално отношение към Вас?

Не бих казал, че е специално. Аз не се притеснявам да казвам нещата така, както ги виждам. И понеже не всеки го прави, смятат, че има какво да чуят от мен. А може и да е заради възрастта ми.

Бихте ли се скарали например на министър Дянков: "Не бяхте прав – като дойдохте в Смолян, направихте грешка с това и това"?

Да, категорично. С него още в началото като се запознахме, понеже и аз, и той сме били дълго в чужбина, имахме да си кажем много неща за събитията в страната. Винаги казвам това, което мисля. Характерът ми е такъв. При първия ми мандат като директор на “Булгаргеомин” в Алжир, никой не повярва като поисках от генералния диерктор да се върна в България. Аз нямах жилище, децата бяха големи, трябваше да учат. Колегите не можеха да повярват, че оставям такава възможност, длъжност, заплати. И като ме изпращаха моите скъпи приятели и колеги, един от тях, по-възрастен, каза: “Да, щом трябва да изпратим нашия колега и началник, трябва да кажем за него, че обичаше да си мушка пръста там, където вратата скърца”. Аз бях и съм такъв – обичам да се бутам в проблемите без да се страхувам. Когато трябва да се пазя от шамарите, аз заради принципите, заради едната кауза, се пъхам между тях. Впоследствие няколко пъти ме каниха и ме пращаха в Алжир – и станаха 25 години. А на фона на тази бясна кампания срещу правителството – че е безкрайно непрозрачно, че държавата се управлява полицейски, аз имам наблюдения във висшите ешелони на властта. Не съм виждал по-открито управление, по-достъпни хора. Навремето едва ли някой е могъл да ходи при другаря Станишев при това управление, свързано с цялата схоластика и консерватизъм на старите партии. Те си управляваха по комунистически.

Управляващите сега не са ли високомерни?

Изобщо не са високомерни. Те са млади технократи. Само премиерът и двама-трима министри са членове на ГЕРБ. Всички останали са високо подготвени експерти. И от ден на ден правителството увеличава капацитета си като опит, като начин на сработване, все по-задълбочено навлизане в проблемите на държавата. Това го усещам, защото съм бил многократно на заседанията на МС.

Вие май сте редовен?

Е, само когато имам много важна работа тук, тогава отсъствам. Но за мен е важно, че правителството има отношение към един запокитен район като нашия, чиито проблеми никой не се е опитвал да реши. Те имат отношение и защото регионът ни е смесен, а някои политически партии се упражняват в непочтена политическа еквилибристика, да тровят взаимоотношенията ни. Те искат да ни помогнат и се радваме на голяма почит от тяхна страна. Затова съм окуражен. Ще се преборим до 2014 г. проектът за връзка между магистралата в Пловдив и Виа Игнатия да стане. И когато ние си отидем, искам за нас да кажат: “Да, имаше хора, които работеха целенасочено”.

Тази ли е най-силната Ви амбиция?

Да, на първо място. Разбира се, и всички вторични пътища. Рехабилитация се прави и по посока към Девин през Превала, Пампорово – Стойките, Доспат – Батак. Покрай Въча догодина ще направим рехабилитацията до Кричим. Това са връзките, които ще ни дадат живот.На последното заседание в Серес приеха проекта за пътя от Чепеларе до Соколовци. Много неща се случват, но в тежко време. Не можем да направим най-важното – в изключително голямата безработица да дадем хляб на хората, да ги обнадеждим. Социалното министерство проявява разбиране към нашия регион. Лансира ни всички възможни програми за временна заетост, социални помощи.

Да, но е нужно не да се създава временна, а трайна заетост?

След изборите си говорихме с кметовете. Дадох им моята лична гаранция, а и гаранцията на правителството за изключителна лоялност към всички кметове, да им съдействаме в борбата срещу безработицата, за техните проекти.

Откровен ли сте наистина в тези си намерения?

Попитайте старите кметове, с които съм работил!

Кметът на Девин ще има нужда от Вашата подкрепа, защото общината му е в тежко положение, ще му съдействате ли?

Да. И той го знае.

На г-н Беширов ще помагате ли, той е с много тежко наследство?

Ще му съдействам, ще видите. Аз им поставих задачата до края на годината да направят пълна инвентаризация на проектите – на какво ниво са, какви административни спирачки имат. После ще седнем, ще си обединим усилията. Ние с тях сме вече от една партия. И нашата партия е държавата. Няма други. Аз им давам такъв пример. Това е и примерът на правителството. На последната среща ги поздравих лично от премиера, защото той беше известен за срещата ни – да видят, че нашето правителство гледа към всички с еднакви очи. До вчера бяха битките – кой по какъв начин да спечели доверието на електората. Това приключи. Сега остава да измъкнем общините от безконтролното им управление досега. И за голямо съжаление най-безконтролно поведение имаше г-жа Янкова – председателят на НСОРБ. Можете ли да си представите отговорно мислещ човек по такъв начин да управлява общината – раздуване на щатове, безхаберно харчене, разхищаване. Преди няколко години от 80 и няколко човека администрация се е увеличила в пъти. Защо? Смолян пострада и защото се управляваше от човек, който се изявява не като местен, а като национален политик. Това е истината.

Преди да станете областен управител бяхте общински съветник. Каква беше атмосферата в ОбС?

Спомням си, че като общински съветници не видяхме нито веднъж конструктивно държане на съветниците от социалистическата партия. Абсолютен болшевизъм. Нито едно предложение от ГЕРБ не се прие. Искахме да има представителство на всички в комисиите – председател или зам.-председател. Искахме промени в наредби, но г-жа Янкова командваше, всички под строй вдигаха ръце. Това бяха едни много тъжни години за Смолян. Неслучайно г-жа Янкова си отиде. Аз съм впечатлен от гражданското поведение на хората. При тази яростна атака и бомбардировка върху електората. Вие като представители на медиите знаете какво чудо беше. Въпреки това хората не можаха да се излъжат. Особено младите. Те решиха, че има нужда от промяна. Алтернативата беше ГЕРБ и г-н Мелемов. Но оттук-нататък ни чака адски трудна работа. Защото ни хвърлиха въглена в краката и ние подскачаме сега. Подскачаме, трябва да търсим пари. Трябва да се търси рационално управление, да се предприемат непопулярни мерки. Трябва да се съкратят хора, които са били приближени на предишното управление, които заемаха кухи длъжности. И най-лошото – при толкова раздут щат община Смолян беше с най-лошо отношение към гражданите. Зад бюрата седяха едни бездушни хора, които се отнасяха с пренебрежение. Те не разбират, че те са там заради хората от другата страна. А това отношение се създава от този, който управлява общината.

Приехте толкова присърце проблема с пещерата "Дяволското гърло"?

Аз съм прагматичен човек, който не се отказва от дадена кауза. Целият ми живот е минал в огромно убеждение за това, което върша. Това ми е помогнало да се справям в чужбина. Никога не съм се захващал с неща, които не познавам дълбоко и за които не съм сигурен, че ще ги изведа докрай. Това е била моята житейска линия на поведение. За “Дяволското гърло” съм убеден, че тя трябва да се отдаде за стопанисване, но при изключително ясни правила. Не можех да си позволя от пещерата да се финансират политически партии, да не се знае кой пие и кой плаща. Просто се позовах на закона. Видях как тя е направена общинска без никакви законови предпоставки. И когато всичко свърши, когато видят, че съм спазил закона, ще й търся стопанин. Ще я прехвърля на общината, за да формира ресурс. Но трябва да знаят, че Стайков се е преборил, уважил е закона.

Казахте, че с каквото се захванете, го довеждате докрай. А защо се заговори толкова упорито в Смолян, че искате да напуснете поста си? Дали няма да цитирате пак шеговитата фраза на Марк Твен: "Вестта за моята смърт е малко преувеличена!"?

Вижте, г-жо Чолакова, аз се почувствах твърде омерзен от това, което стана. При встъпването на този пост, подчиних моите усилия на каузата за доброто на Смолян. Аз съм на една добра възраст, този пост е за по-млади, но приех, че мога да бъда полезен. Съгласих се, започнах и усещам, че съм полезен с опита, който имам. Тези две години ме мотивират. По-рано казвах: Ще поработя 2-3 години, колкото мога. И когато нещата са подредени, с достойнство и спокойствие ще се оттегля. Но тук някои хора решиха да ме злепоставят. Не мога да позволя да се петни доброто име на фамилията ми, на децата ми и лично моето. Затова реших, че няма да напусна. Първо, защото тази кампания срещу мен беше от хора, които искаха да ме прескочат, които искат да си подредят схемите. А те знаят, че докато аз съм тук, това не може да стане. Направиха се много опити. Но аз продължавам да работя спокойно. Отдавам последните си години на каузата с голямо удоволствие. Много години съм бил в чужбина. Моите деца с отворени очи искат да се върнат в България, макар че имаме добър бизнес.

А бизнесът без Вас в Мароко върви ли?

Върви, разбира се. Съжалявам, че бизнесът ми не е тук, за да давам хляб на доста хора, да си бъдем цялата фамилия заедно. Моите деца така са възпитани – обичат родния си край. Истински родопчани сме. В нашата къща се говори на родопски диалект. Моите внучета учат по 2-3 езика, но най-напред се научават да говорят на родопски. Смятам, че каузата си заслужаваше. И сега си заслужава. Аз съм на години, в които трудно може да ме лъже човек. Не съм политически еквилибрист. Никога не съм печелил пари от политика. Но не мога да не помагам и да не обичам държавата си. Ако ние не помогнем, кой? Всеки с каквото може, трябва да помогне.