Отзвук Животът в Родопите

Началникът на АГО в МБАЛ - Смолян, д-р Стефан Тодоров: И при най-добрия екип няма застраховка от усложнения

• Последна промяна на: 12:36, 02.12.2011 г.
• Автор: Геновева Дикова
• В рубрика: Интервю
• 137 Посещения
• 0 Коментара

Д-р Тодоров, вчера чухме за трети смъртен случай на родилка в столична болница за сравнително кратък период от време. Не се ли превръща това в епидемия и защо? Вашият коментар като началник АГО отделение?

Разбира се, че не е епидемия. Родилките трябва да са спокойни и да раждат в отделения с квалифицирани кадри и апаратура. Това, че на места има подобни трагични случаи, не означава, че има епидемия. Не бива да забравяме, че смъртността при родилки в България е като тази в Европа. Не е по-висока. Доколкото аз знам, тя е до 7 случая годишно. Дай боже, да няма нито един, разбира се. Не бих могъл да коментирам причините за тези смъртни случаи. Трябва да се разбере, че раждането е един акт, който засяга едновременно две живи същества – майката и плода. Естествено, има риск както за майката, така и за бебето. Никой не е застрахован и при най-добрия екип, и при най-добрите специалисти, че няма да има евентуални усложнения.

Колко са фаталните случаи в смолянското родилно отделение?

Да чукна на дърво и да благодаря на Господ, че сме далеч от такива неща. Преди три години имахме смърт на бременна, която бе докарана от друго лечебно заведение в Кърджалийско след неадекватно лечение. Тя дойде в терминален стадий, с полиорганна недостатъчност и почина в нашата болница, в ОАИЛ. И още един случай преди три години имаше в Девинската болница. По стечение на обстоятелствата случаят се пренесе при нас. Така че при нас досега не е имало такъв случай и дай боже, да нямаме.

Предполагам обаче, че сте имали тежки случаи?

Много такива сме имали. Такива са бременните с високо кръвно налягане. Стигат до 200-245 горна граница и се налага спешно родоразрешение. Това е заболяването, от което най-много умират бременни и родилки. Трябва да се действа много адекватно, с наличие на добра апаратура и много добри специалисти. Успявали сме да спасим такива родилки. Не забравяйте, че ние за това сме тук – да помагаме на живота, а не да го отнемаме.

Няма как случващото се в столичните болници да не се отразява негативно и на смолянските бременни. Какво е длъжна да прави бременната от една страна и лекарят от друга, за да се предотврати в голяма степен фатален случай?

Една бременна се наблюдава в женска консултация. Важно е това наблюдение да е много добро. Там се вземат всички мерки. И ако има някакви усложнения, колегите навреме я хоспитализират и я пращат при нас. Когато това е направено навреме, ние можем спешно да регираме, ако се налага.

Има ли случаи да бъде върната родилка?

Нямаме такава практика. Независимо дали е осигурена или неосигурена. Всяка има право на медицинска помощ и всяка има право да си избере лечебно заведение и лекуващ лекар. Доколкото знам, в София не се приема родилка, на която не предстои в близките няколко часа да роди. Тя трябва да бъде с разкритие 4-5 см. Това означава, че половината раждане трябва вече да е протекло в къщи или по пътя и остава да се довърши раждането в отделение. Или пък трябва да е с контракции на 5-6 минути. При нас няма такъв случай, защото едно разкритие от 5 см може много бързо да стане 9 см и докато постъпи в отделение, да настъпят усложнения – да загине плодът, да изпадне пъпна връв или да се отлепи плацента. Пак казвам – в Смолян нямаме практика да връщаме родилки или да не ги приемаме при условие, че вече имат разкритие и родова дейност. Може би там се съобразяват с това, че в клиничната пътека влиза самото раждане. При нас няма такова нещо. Приемаме ги по всяко време, защото имаме 24 часа екип на разположение и никоя не се връща.

Вече имаме случаи на раждане в къщи. Зачестилите смъртни случаи на родилки в болница не тикат ли хората точно в тази посока?

Този случай ми се струва е единствен в България. Имаше преди години още един, при който колежка – ветеринарен лекар, предприе раждане в къщи и то завърши, за съжаление, летално за бебето. За мен това са много опасни експерименти и мога да кажа даже, че са равносилни на самоубийство по няколко причини. Обстановката в къщи няма стерилни условия, няма дезинфекционни разтвори, инструментариум. Доколкото знам, раждането си го води самият съпруг. Рискове има и за майката, и за бебето. Детето може да е седалищно или напречно разположено. Има ли бащата необходимия опит при подобен случай. При това няма и акушерка там, нито пък лекар. Дистанционно ръководенето на раждането не може да стане. Нужен е пряк контакт, на живо. Бебето може да се задуши, бащата знае ли как да реагира, как да реанимира. Има ли кислород, кувьоз, медикаменти, с които може да го съживи веднага. От страна на майката – тя може да получи големи разкъсвания, отлепване или задържане на плацента, които водят до хеморагичен шок, т.е. тя може да си загуби живота. Това са рискове, които крие раждането в къщи.

Все пак и двете раждания при това семейство са успешни?

Да и слава богу. Но те са си поели всичко на своя глава, а ако беше станало нещо лошо? Повтарям, това е единичен случай в България. И се чудя защо медиите проявявате такъв интерес към този случай. Това се превърна в геройство, а си нямате представа какво самоубийство е това. За мен този мъж е камикадзе. Спомням си, че при едно от предишните раждания на неговата съпруга той дойде при мен в отделението. Жена ми, казва, ще ражда. Но имам няколко условия да роди жена ми тук. Поиска първо да не присъства лекар на самото раждане, а само той. Второ, да не се пука мехурът, трето – да не се включва система. Е, аз пък не проумях как като лекар ще наблюдавам отстрани как бащата ще води раждането. Отговорих му, че не можем да изпълним условията. Нашата болница е държавна, имаме си медицински стандарти. Той се отказа и си замина. Ако си спомням правилно, по-късно дойдоха и се примириха жената да роди при лекар. Мисля, че същото това семейство реши жената да напусне болницата веднага след раждането, след два часа. Не остана дори и трите дена – задължителни за бебето и майката.

Разбирам, че не насърчавате раждане в къщи?

Категорично съм против, да. Дори и на Запад не се практикува, макар че много се говори. Съветвам родилките да не го правят в къщи.

Но ето, че нещастните случаи станаха в болниците?

Така е, да. Още в началото аз посочих усложненията, които много често не могат да бъдат избегнати, колкото и да е квалифициран персоналът, колкото и добре да е платена услугата. Това не могат да го разберат хората. Например една амиотична емболия. Това е заболяване, остър момент при самото раждане, при който част от околоплодната течност се разсейва по кръвоносните съдове, получава се емболия на белия дроб и внезапно спира дишането. Най-голям процент родилки загиват точно от това. И най-големият специалист не може да го предотврати.

Излиза, че въпреки развитието на медицината, това, което е казал народът, си е в сила – че бременната жена…

е с единия крак в гроба. Така е, но ние се стараем да не се стига до фатални случаи. И сега най-коментирани сме акушер-гинеколозите. На ден загиват много млади хора от инфаркти и инсулти – 25, 35-годишни. За тях нищо не се коментира, но ако, не дай боже, има проблем с родилка или дете, става национален проблем. За съжаление ние сме най-наблюдаваните и най-коментираните от лекарското съсловие. Добре, но нека се видят и добрите страни. Защо не се коментира, че за 27 години сме изкарали успешно над 10 хил. бебета например. Нека се гледат и добрите неща, не само лошите. От няколко дни неправителствени организации подеха кампания за неразделяне на бебето от майката след раждането. Как подхождате в смолянското отделение?

При нас по време на раждането присъства неонаталог, който наблюдава бебето в първите 24 часа. Докато в частни болници микропедиатърът присъства само по време на раждането. Практиката при нас е следната – при нормално раждане, след 12 часа се дава бебето да се захрани от майката, а при секцио се дава на майката два или три дена след раждането в зависимост от нейното състояние. Важно е майката да може да обслужва себе си и чак тогава й даваме бебето. Иначе при нас има първи контакт. Веднага щом се роди го даваме на майката да си го гушне.

Колко са към момента ражданията при вас?

Навремето се казваше, че българската майка ражда спонтанно. Така е било навремето, когато българската майка раждаше по 5-6 деца, по нивите, у дома и т.н. Сега раждането е едно, най-много две. Българската жена иска да завърши образованието си, да почне работа и така става 30-35 годишна. На мода вече е еднодетното семейство. От миналата година ражданията при нас доста намаляха. Миналата година сме имали около 850 бебета – пикът на ражданията. През 2001 почнахме от 500 и стигнахме до 850 бебета. Сега в момента се движат около 600 – 630. Може би ще отчетем с 200 по-малко бебета. Тази година сме на ниво от преди 10 години. Тази статистика касае цяла България. Доколкото знам, бебетата в страната ще са с 11 хиляди по-малко. Такава е прогнозата.

Как стои въпросът с избора на екип?

При нас всяка родилка може да си избере екип. Цената е около 240-250 лв.

Длъжна ли е всяка родилка да направи такъв избор?

Не, въобще не е задължена. Не се знае дали колегата ще е на разположение при раждането. Ако то пък е скецио, жената трябва да избере 8 човека. Трябва да избере анестезиолог, неонатолог, акушер-гинеколог, операционен екип – това е доста трудно. При нас рядко има избор на екипи. При нас практиката е по-друга. Пациентката си има познат лекар, предпочита го и той си води раждането.

Карате ли ги да плащат, въпреки че не са избирали екипа?

Не, не ги караме да плащат. Много се спекулира, че се плаща и че искаме пари и за т. нар. ВИП-стаи. Когато ги направихме преди две-три години, имаше плащане и то, за да съберем пари и да отремонтираме други стаи. Сега не се плаща за тези стаи. Естествено, когато близките ни благодарят с бонбони, торти и т. н., не ги връщаме.