Отзвук Животът в Родопите

Депутатът от БСП Димчо Михалевски: Хората са още в плен на премиера, а той не се справя

• Последна промяна на: 13:14, 13.04.2012 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Интервю
• 58 Посещения
• 0 Коментара

Г-н Михалевски, ако премерим, образно казано, пулса на страната, какви показатели смятате, че ще отчетем?

Ритъмът на сърцето не е добър. Затихва. Външната турбуленция е много силна и ни поставя в непрекъснати рискове. Лошото е, че вместо да се движим адекватно, засилваме негативните ефекти чрез вътрешната политика.

Какво имате предвид?

Под въпрос е стабилността на държавата. Тревожно е състоянието на хората, защото върху плещите им се стоварва все по-голяма безработица, все по-тежки сметки, с неадекватни доходи, а някъде направо с прекратяване на доходите. Безработицата достига до 12,4% в национален план, а тук 22% – това са официални данни, а неофициалната е много по-голяма. Досега финансовата стабилност на държавата се дължеше на оставени резерви. Но те са на приключване. Увеличиха се косвените данъци -акцизи на горива и цигари. Увеличени са осигурителните плащания за големи, и то уязвими кръгове от българското общество като земеделските производители с 3,6 пъти. Те са натоварени и с 10% данък върху част от доходите. Предното правителство увеличаваше доходите и пенсиите ежегодно. В края на годината се даваха коледни надбавки. Това доведе до 97-98% увеличение. Заплатите в обществения сектор всяка година се актуализираха с 10%. Ние успяхме да вдигнем фискалния резерв с 3,6 млрд. лв. И в края на мандата стана над 7,7 млрд. От тях са изхарчени близо 5 млрд. лв., за да се финансират дефицитите в бюджета. Сега резервът е малко над 4 млрд. лв., защото се увеличи дългът чрез емитиране на държавни ценни книжа с около 2,2-2,3 млрд. лв. Паралелно с това е намален държавният дълг с 2 млрд. лева. Вярно, че ние работихме при по-добри външни фактори, но е важна и средата, която създаваш за инвестиции в страната. За 4 г. тогава България успя да привлече почти 25 млрд. евро инвестиции.

А сега?

За 2 години и половина са 3,7 млрд. Тоест спадът е най-малко пет пъти. Важен фактор е загубата на работни места. Предното правителство беше създало над 260 000 работни места. От началото на това управление сме загубили над 330 000, и то главно в частния сектор.

Малкият и средният бизнес затъват – къде се скъса нишката, какво се изтърва?

Държавата спря да плаща, започна масиран натиск върху малкия и средния бизнес с всички контролни институции. Абсолютен тормоз. При тази ситуация и при смачкано вътрешно потребление да се закрие производството е естествен рефлекс. Като че ли целта на държавния апарат е да глоби и накаже фирмите, а не да им създаде условия да работят.

Това не се ли улавя като проблем, в парламента не говорите ли за него?

Казваме го ние, казват го независими икономически анализатори. Сигурен съм, че и част от правителството го вижда. Но защо не реагира, не мога да ви кажа. Но в един момент ще стигнем до критичната точка, когато държавата няма да може да продължи по-нататък. Този момент не е толкова далеч и хората ще разберат, че правителството е в много по-тежка ситуация, отколкото Гърция.

Ако това е вярно, защо хората не реагират?

И аз съм се опитвал да си обясня защо нашият средностатистически сънародник не реагира, за да си защити интереса. Обяснявам си го така – човекът вижда, че в Румъния намалили заплатите с 25% – значи е зле, в Гърция намалили пенсията с 20% и заплатите с 40% – и там е зле. В България не увеличават доходите, ама поне не ги намаляват. Освен това ни се предлага шоу всеки ден, плюс натиск върху държавните и общинските служители, който е безпрецедентен. Хората по някакъв начин вярват, че това правителство и този премиер ще се справят. А то се справяше, защото имаше резерви. Иван Костов остави около 2 млрд. лв. Сакскобурггот-ски – около 4,5 млрд. Ние -близо 8 млрд. Всичко това плюс намаления държавен дълг даде въздух на сегашното управление. Но този розов период свършва. Просто сметките в БНБ приключват. Ако посоката не се смени рязко или българският народ не осъзнае, че това правителство е вредно, скоро ще стигнем до Международния валутен фонд. А идвайки, той ще наложи тежки ограничения – съкращаване в обществения сектор, намаляване на заплати и пенсии.

Но хората от години искат по-малка и по-динамична администрация?

Нужен беше анализ за какво да се използва резервът – за бързи реформи, в т.ч. в държавната администрация. Държавата можеше да се освободи от функции, за които харчи пари. И да насочи спестените средства към стимулиране на икономиката. Но нищо от това не стана. Какво виждаме – един PR, че се строяло много. Аз твърдя, че предното правителство реконструираше и рехабилитираше между 5 и 6 пъти повече пътища. Ние пуснахме 140 км магистрали, а сега, когато им оставихме огромен пакет от магистрали, те няма да направят повече от 200 км. Голямата заблуда е, че усвояваме с добри темпове евросредства. Ние вървим със среден темп 0,6-0,7% на месец, което на година значи 8-9%. В най-добрия случай ще стигнем максимум 60-65% усвояване на евросредства. За съжаление те в момента се явяват единствените инвестиции в инфраструктура. Държавата очевидно не може да отдели ресурс.

Защо да не може?

Защото контрабандата, която е покровителствена от това правителство, изсмуква огромни ресурси. Това е престъпление.

А какво ви пречи да упражните по-сериозен контрол?

Има зададени десетки парламентарни въпроси. В различни медии сме поставяли въпроса – за горивата, цигарите и алкохола. Хората са още в плен на премиера – като че ли виждате ли той по някакъв начин се справя. А той всъщност успя да им обясни какви хубави неща ще му се случат, ама по-нататък. И те вярват все още.

Попитах Ви за пулса на страната, а как преценявате ситуацията в Смолян?

Тук аритмията е много по-тежка. Има опасност процесите да преминат критичната граница. Безработицата е 22% вече.

При какви параметри може да кажем, че “влакът” е катастрофирал?

Преди 3-4 години в Смолян е имало 37-38 000 работни места. Сега са 29 000. Населението е 120 000. Само 1/4 от живеещите работят, а върху гърба им тежат останалите 3/4. А е нормално да гоним 65% заетост. Трябва да се опитаме да възстановим работни места. И това трябва да е основна цел. Не мога с точност да посоча кога би настъпила критичната точка, но интуитивно усещам, че сме много близо до нея. Може би, когато половината от активното население работи, а половината – не. Трябва да избягаме от това пагубно равновесие на работещи и неработещи.

Когато политиците сте в опозиция, боравите с една и съща лексика, едно и също обещавате. А като вземете властта, волята или капацитетът ли не ви стига, за да решавате проблемите ни?

И двете. Системата на управление е сложна. Тя е инертна. Не е толкова мобилна, че да можеш рязко да я промениш. Това е валидно, когато развитието е нормално и позитивно. Но когато тенденцията е негативна, както сега, вече не е въпрос на воля. Трябва да спасяваш положението. Аз гледам ГЕРБ – те се готвят по модифициран и подобрен вариант от 2011 г. да се съсредоточат в 2013 г – с натиск, манипулация и фалшификации, с ПиАр – за следващите избори. Ако успеят, нали идва следващият месец и трябва да платят заплати. Тогава кой ще е виновен – Трайчо Трайков? Този път, по който е тръгнал Бойко Борисов, няма позитивен изход за нацията.

Г-н Михалевски, минаха и заминаха толкова зам.-министри в последните правителства. Но имената им не се помнят. Защо Вие сте толкова често в медиите?

Не знам. Мисля, че човек като отиде на някакъв пост, не трябва да забравя две неща – че това е временно и че трябва да свършиш определена работа. Аз твърдя, че и като зам.-кмет, и като зам.-минис-тър в сектора строителство сме допринесли страшно много полза. Като народен представител не мога да търпя да не се случват определени неща или като се вършат безобразия. Тази ми активност може би ме вкарва в общественото полезрение.

Да не би да сте много богат, много влиятелен, много обвързан или сте много наясно със задкулисните игри?

Не съм толкова наясно. Не си падам по интригите и задкулисието. Не се самоограничавам и не се самоцензурирам. Като смятам, че нещо трябва да се каже, го казвам. Не се страхувам.

А на гърците какво не им угодихме, че не строят пътя си към границата при Рудозем?

Те винаги са били сложен партньор. Но са ни съседи. Не ги избираме. Но не е малко това, което ги накарахме да изградят. Дай Боже, Маказа да е факт до края на годината. Построиха, макар и по-тесничък път от Термес до границата при Златоград. Отворихме пункта Ивайловград – Кипри-нос. Ние винаги сме поставяли нещата в пакет. Когато гърците през нашия мандат започнаха да проектират Ксанти – границата като първокласен път, с висока скорост, имаха два-три варианта. Спряха се на един от тях, но в края на нашия мандат ги натисна кризата. И сега очевидно финансовите проблеми много ги натоварват.

Вие в момента говорите като управляващ, бихте ли обяснили ясно и кратко те какво искат от нас, за да отворят този път? Очевидно от години те искат от нас нещо, а ние не им го даваме – какво е?

Няма такова нещо. Имат финансови проблеми. Припомнете си преди 7 г. къде бяхме. За 4 години ги принудихме да отворят два пункта.

Нашият интерес е да се отвори пунктът при Рудозем. Какво трябва да направим в Смолян, за да стане това?

Трябва да ги принудим да пуснат по-нисък клас път от Димарио до границата -към 9 км. Очевидно за оня огромен проект те нямат пари. “Маказа” е завършен от наша страна 2006 г. Те го завършиха 5-6 г. по-късно. Може би и с Рудозем ще стане същото.

Къде според вас е проблемът с пътя Соколовци – Средногорци?

В контрола, който АПИ не е упражнила. Асфалтът е компрометиран или защото е каран от много далече и не е бил с нормалната температура, или е прегорял и не е бил достатъчно богат на битум.

Но нали надзорната фирма е подписвала за качеството?

Да. Като казвам АПИ, имам предвид звеното, отговорно за изпълнението. Под него е надзорната фирма. АПИ трябва да контролира и нея. Сега пътната агенция трбява да извика изпълнителите и да им постави условието. Щетата може да се поправи с преасфалтиране с качествен износващ пласт минимум 4 см.