Отзвук Животът в Родопите

Пожарникарят на годината Юлия Таипова: Най-голямо удоволствие ми доставя работата с децата

• Последна промяна на: 16:27, 09.03.2012 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Изяви
• 133 Посещения
• 0 Коментара

Жената сбъдва своята детска мечта – да носи униформа

Главен пожарникар Юлия Таипова от РС “Пожарна безопасност и защита на населението” стана победител в националния конкурс “Пожарникар на годината”. Смолянчанката спечели призовото място в раздел “Превенция” за служители, осъществяващи превантивна дейност, обучение на населението или работещи с доброволни формирования.

“От дете мечтата ми беше да нося униформа. Сега, след като получих наградата, се чувствам удовлетворена и много щастлива”. С тези думи ме посрещна победителката и гордостта на смолянските огнеборци Юлия Таипова.

34-годишната жена е родена в семейство на служители на МВР. “Много се радвах, когато виждах баща ми как си слага униформата. Отначало ме привличаше строгостта и стила, които ме караха да замирам и да се възхищавам”, спомня си детските години Юлия. Като малка най-много обичала да слага татковата фуражка на главата и да се кипри с нея часове пред огледалото. “Явно това изигра голяма роля към виждането ми за бъдещата професия. Като по-голяма вече осъзнах, че да си полицай е много сериозно, а да помагаш на хората е нещо невероятно. Дори исках още след 8 клас да бъда записана в някакво военно или полицейско училище. А майка ми с насмешка ми казваше: “Не може ли някаква дамска професия. Приятелките ти са записали да учат за технолози и моделиери, а ти пак си държиш на мъжките професии”, добави Юлия. Благодарна е на родителите си, че нито един път не се опитали да я разубеждават, напротив – радвали се, че ще поеме по техния път. Тя все пак записва Техникума по дървообработване и облекло, а по-късно завършва “Предучилищна и начална педагогика” в Пловдивския университет. Съдбата се оказва благосклонна и на 23 години започва работа в Пожарната и слага униформата. "Не ми беше трудно. Още в началото знаех, че ще работя с деца, което ми доставя голямо удоволствие. Винаги съм казвала, че превантивната дейност от служубно задължение се превърна в хоби и я върша с чувство, любов, удоволствие и много ме разтоварва”.

11 години Юлия е в Пожарната, това е първата й и единствена засега работа. “Тук се оформих като личност и израснах като специалист. На това работно място се запознах със съпруга ми Станислав, родих сина си Кристиян, който сега е на 7 години. В Пожарната е второто ми семейство, където прекарвам по-голяма част от живота си”, казва с грейнали от щастие очи и с вечната усмивка на устата младата пожарникарка. Юлия не пропуска и колегите си, които са пример за подражание. От тях се е научила да бъде естествена, отговорна и да цени и малкото което има. “Колегите ме научиха, че трябва да отстоявам позициите си и съм им изключително благодарна”, добавя още жената.

Все още не е ходила при гасене на пожар в Смолян. Единственият й път е бил в школата във Варна. Юлия обаче се надява някой път да я включат в екипа и да усети тръпката на практика.

Сега, след толкова години работа, тя умело съчетава всичките си отговорности – като проверяващ и контролиращ орган, обучението на децата, състезанията и семейството. "Важно е желанието. Когато човек има цел и работи за постигането й, всичко се подрежда. Видяла съм, че има ефект от работата ми и това ме кара да чета и да се усъвършенствам, за да дам всичко от себе си. Поставена съм на това място, за да контролирам, и помагам. Първите години оставах до много късно на работа. Сега обаче, за да се подготвя за определена дейност, ми стига и половин час.

Няколко поколения деца са минали през нея. Но трудностите, с които се е сблъсквала, са в другата й дейност – противопожарен контрол. “Опитвам се да убеждавам хората, че това, което се изисква в определени закони и наредби, не е случайно. Много пъти съм казвала да проявят разбиране. Обяснявам, че като държавен служител все пак се грижа техните обекти да бъдат пожарообезопасени”. А в същото време хората си мислят, че тя им налага излишни бюрократични задължения и не си дават сметка, че всеки може да стане жертва на пожар.Никой не е застрахован от това да предизвика, а и да попадне в ситуация на пожар. Накрая Юлия се справя и с най-опърничавия и успява да ги убеди че обектите трябва да отговарят на противопожарните правила и норми. “Това, което държа хората да знаят, са основните действия при пожар – съобщението на тел. 112, начините и средствата за гасене, работа с противопожарните уреди и евакуацията от обекта. Важно място в моите обучения заемат инвалидите, възрастните и техните близки”, обяснява с любов за работата си. Успоредно с това тя се занимава и с гасаческите групи и местното население. “Гората е важна част от живота на хората, а горските пожари нанасят сериозни щети на околната среда и често водят до човешки жертви”.

Това, което прави, е с желание и влага всичко от себе си. Но най-хубавото за нея е работата с децата. Юлия е любимка на няколко поколения малчугани. “В началото, когато влизах в занималнята, децата се криеха зад госпожите. За тях бях непознат човек с униформа и колкото да се усмихвах, те се страхуваха. Сега бера плодовете на многогодишния ми труд. Виждам, че когато отида в детските градини, децата много се радват. Срещите ни минават под формата на игри, гатанки, стихчета, разкази, оцветяване и пр. Изключително щастлива съм, когато пристигнат в Пожарната. Всичко оживява от техния смях и глъч. Радвам се, че успявам да увлека и колегите си. Заедно оформяме лекционния материал и те също с желание се включват в заниманията”. А всички игри или лекции, които се провеждат в Пожарната, са весели, на децата не им се тръгва и става като малък празник. “Спомням си едно детенце ми донесе рисунка с жена и дете, хванати за ръце. Казах му – “Нарисувал си пожарната и ти и мама идвате на гости”. А то ми отговори – “Не, това си ти”. Развълнувах се, толкова ме разчувства това детенце. При учениците обаче работата е по-сериозна. Позволявам си да им показвам снимки на големи пожари и пострадали хора, така те осъзнават важността на коментираното”, вмъква жената.

По дух е изключително борбена и безстрашна. Дори бременна в 7 месец Юлия продължава да показва на децата различни практични неща, сред които и спускане от 4-етажната кула, което хвърлило в смут колегите й. “Не съм се страхувала, бойна мадама съм. Много пъти, когато са ме питали как оцелявам в мъжки колектив, съм отговаряла, че не говорим за оцеляване, аз живея с проблемите на службата”.

За нея казват, че е най-усмихнатият служител в смолянската пожарна. “Така е, обичам да се усмихвам и виждам, че заразявам с добро настроение околните. Затова в навечерието на хубавия празник 8 март искам да поздравя дамите на Смолян. На този свят има много неща, които унищожават ценното у хората и много малко от тях, които го запазват. За това мили жени, не спирайте да се усмихвате, да мечтаете, да творите, не забравяйте, че във всеки един момент някой мисли за вас. Убедена съм, че ако има по-добри хора на този свят, нещата ще са по-различни”. На себе си Юлия пожелава семейно щастие, здраве, професионални успехи, доброта, разбиране и любов.