Отзвук Животът в Родопите

Депутатът д-р Даниела Дариткова: В спешната помощ проработи инстинктът за самосъхранение

• Последна промяна на: 09:43, 16.11.2011 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Интервю
• 674 Посещения
• 0 Коментара

Д-р Дариткова, каква по същество е реформата в спешната помощ, която министърът на здравеопазването предлага?

За предложението на министъра аз знам това, което е публикувано в медиите, защото парламентарната група по здравеопазване е запозната в писмен вид само с концепцията за преобразуване на спешната помощ от летните месеци на тази година. Тогава се стигна до решение, че тази обща концепция трябва да приеме някакви конкретни нормативни текстове. През последната седмица се появи идеята на д-р Константинов спешната помощ да премине към областните болници. Въпросната идея не е представена досега пред Комисията по здравеопазването в нейните законови аспекти и детайли. Бяха направени срещи с работещи в спешната помощ, с представителите на областните болници. Вероятно след като е чул техните мнения, министър Константинов ще направи среща с нас като законодателен орган, за да ни предложи съответните законови промени. Аз знам, че има група в МЗ, която работи върху техническите подробности на това намерение за преминаване на спешната помощ към областните болници.

Но в страната се създаде вече голямо напрежение?

Според мен то вече създава пречка за реализирането на идеята и предварително е затруднено прокарването на идеята, представена по този начин на обществото и на работещите в спешната помощ. Според мен трябваше да се потърси консенсусът. Това е много важно в системата на здравеопазването, за която всички повтаряме, че е много консервативна и сътресения не бива да се допускат. Това е много важно, още повече, че системата на здравеопазване е част от системата за национална сигурност.

Излиза, че това е само идея?

Точно така. Няма никакви предложени законови промени, които във времето да станат повод за законодателна активност. Министерският съвет има право на законова активност, но и там няма конкретни предложения. На този етап можем да обсъждаме въпроса само като идея. Тоест, не се очаква през януари месец да стартира реформа, така ли? Категорично не е възможно да се случи за толкова кратък период. Фактът, който може да се обсъжда, е, че Комисията по здравеопазване прие на първо четене бюджета на МЗ и НЗОК като елементи на общия национален бюджет.

Размерът на средствата за здравеопазване за догодина запазва ли се?

Малко повече е. Конкретните цифри нека ги обсъждаме след приемането на бюджета, защото ще има дебати и съответно се очакват корекции. Смятам, че тази рамка не поставя поне финансови възможности за реализиране на въпросната реформа. Дори и да се предприеме нещо, при всички случаи ще е отложено във времето. Предвидените за спешна помощ средства са за функционирането на системата в сегашния й вид. С малък ръст нагоре.

Основните причини, поради които се налага тази реформа?

Основно са ниските заплати, на които се работи в спешната помощ и значителната разлика между тях и заплатите в лечебните заведения за болнична помощ. И тъй като те са бюджетна сфера, а там има решение за замразяване на заплатите във връзка с финансовата криза, се смята, че това прехвърляне към болниците ще даде възможност да се увеличат възнагражденията на работещите в спешната помощ. Аз мисля обаче, че може да се намери и по-лесно решение за по-добро заплащане. Затова и ние като народни представители ще пледираме, защото спешната помощ имаше обещание за увеличение на заплатата още от миналите години на управление на МЗ от нашата политическа сила. Те не са се реализирали и ние носим отговорност за това. Смятаме, че обещанията трябва да се изпълнят.

Дори обаче да се прехвърлят, спешната помощ си върви със своя бюджет, който е определен от държавата, какво се променя тогава?

Да, спешната помощ се финансира пряко от държавата, както и спешните отделения за преминал болен, както хемодиализата и ОАРИЛ. Болниците имат различни източници на финансиране – както от държавата, така и от Националната здравноосигурителна каса. В този смисъл финансовите потоци няма да бъдат казуистично нарушени. Но има други проблеми, които биха могли да възникнат. Голяма част от лечебните заведения са със значителни дългове. Те са търговски дружества. При евентуален запор на сметките какво ще се случаите със спешната помощ!? Има известни рискове. Не са юридически преценени или поне пред нас не са представени всички аспекти, което ни кара да бъдем по-предпазливи в оценката си за тази евентуална реформа.

Как си обяснявате острата непосредствена реакция от здравните организации, на работещите в Спешна помощ – вече има протестни подписки, готвят се протести?

Появата по този начин, без да са проведени предварителни обсъждания с пряко засегнатите от тази реформа, води до такава реакция. Това е естествена реакция на защита. Сработва веднага инстинктът за самосъхранение, защото те са преживели вече една реформа. Преди 16 години спешната помощ беше отделена от областните болници в самостоятелни структури. Смятам, че ще има сериозни затруднения в големите градове, където има не само една държавна болница. Там би могло да възникне проблем с разпределението на собствеността и структурите към съществуващите дружества. Мисля, че тази реакция ще бъде адекватно осмислена в Министерството на здравеопазването и то ще излезе със съответно изявление, за да внесе яснота. Смятам, че всяко решение в здравеопазването трябва да се взима след дълго обсъждане и търсенето на широк консенсус. В противен случай дори доброто предложение още на първия етап се компрометира и не може да се прецени доколко е добро. Според мен реакцията на здравната общественост е обяснима, след като не е представен пътят, по който ще се премине до очаквания резултат, а само крайното решение.

А Вие лично имате ли опасения за пациентите, защото сигурно замисълът е с тази промяна да се постигне добро както за пациентите, така и за работещите в структурата?

Аз съм работила в системата, когато спешната помощ беше към областните болници. Трудовият ми стаж, като на повечето лекари преди, е започнал в Спешна помощ. Връзката на лекарите, които транспортират пациентите, със спешния портал и със спешния кабинет, с лекарите от стационара е важна, защото това помага да прецениш доколко точен си бил в диагностиката и в действията си. При сега съществуващата система тази връзка е нарушена поне формално. Лекарят транспортира пациента до спешния портал и го оставя. Той не може да направи обратна връзка и преценка доколко правилни са били неговите действия. Тоест, може да се мисли за по-добър ефект върху квалификацията на работещите в спешната помощ, защото продължителното наблюдение на болния дава възможност за някои медицински изводи. Но това е единственият позитив, който виждам. Защото тази връзка би могла да бъде реализирана и по друг начин. За пациентите трябва много внимателно да се събере информация за функционирането на спешната помощ в големи градове като София, защото там е изключително важно пациентът с определено заболяване да бъде закаран в болницата, в която може да получи съответната помощ. Така че с малко усъвършенстване на системата тя би могла да бъде по-добра и навигирането на пациентите да бъде по-успешно. Трябва да признаем за проблемите в спешната помощ – ниското заплащане, необходимостта от по-добра квалификация, дефицитът на кадри. И тяхното решение не може да стане с едно ултимативно поднасяне на решение. Решенията трябва да са консенсусни и да не се бавят много във времето.

Каква е логиката заплащането да се промени, ако примерно ЦСМП в Смолян стане част от МБАЛ – Смолян?

Има логика, защото в МБАЛ важи договарянето на минимални прагове на заплащане на персонала и те са по-високи отколкото в спешната помощ.

Но персоналът в болницата получава и допълнително материално стимулиране, а в спешната помощ нямат клинични пътеки, и цялото “упражнение” ще допринесе за незначително увеличение на заплащането?

Ако разсъждаваме по този начин – да, така се оказва. Ефектът ще бъде незначителен и ако целта е административна реформа – да се намали административният персонал. В Смолян не са повече от 5-6 човека, доколкото знам. Ако сметнем и персонала на центровете в страната, се вижда, че не са чак толкова много. Има и други аспекти, но нещата някак си се загубиха в недоволството на хората, че така механично ги преместват в една или друга посока.