Отзвук Животът в Родопите

Зам.-шефът на областната дирекция на МВР комисар Георги Деянов:

• Последна промяна на: 13:40, 06.07.2011 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Интервю
• 196 Посещения
• 0 Коментара

Семействата на колегите са герои

Комисар Деянов е роден в софийското село Мирково, израснал е в Благоевград, но от 21 години живее в Смолян. Започва работа в полицията през 1990 година като химик. Преминава през длъжностите експерт, криминалист. Работил е като началник на сектор “БОП”. От две години е зам.-директор на областната дирекция на МВР и началник на сектор "Криминална полиция".

Г-н Деянов, отчитате рязък спад на престъпленията през последните няколко месеца, на какво се дължи?

Областната дирекция традиционно е на едно от последните места по престъпност в страната. Това не трябва да ни изненадва, макар и на междинен етап. Някои казват, че това е благодарение на географското разположение на областта и труднодостъпните терени, други – че такава е народопсихологията на родопчанина, трети пък го обясняват с наличието на супер професионалисти. Според мен всичко, взето заедно, влияе на това. В същото време 82 процента от извършителите са известни. Част от тях вече са с осъдителни присъди, а други с висящи досъдебни производства. Това също стопира извършването на противозаконни действия. Вярно е, че имаме три-четири основни достъпа до региона и при обезпечаването им с контролни пунктове нещата са решими.

Хората помагат ли?

Има много какво да се желае. Като пример мога да дам един от проблемите, който беше бич за областта – телефонните измами. Освен че хората се предоверяваха на измамниците и даваха парите си, те се оплакваха чак след ден-два. Сигурен съм, че голяма част от измамените не са сигнализирали заради неудобство и страх да не станат за посмешище. В последно време почнахме работа срещу така наречените лихвари. Това е престъпление, за което трудно се събират доказателства без съдействието на хора. Става въпрос за тези, които са взели заеми, плащали непосилни лихви, стискали зъби и мълчали от страх или от криворазбрана лоялност към лихваря. Готови са да си дадат имота, да минат през съдия-изпълнител, едва ли не да загубят всичко. Това е така, защото в даден момент го имат за благодетел. Помогнал им е, когато са им трябвали 1 000 или 2 000 лева. Накрая се оказва, че не е твоят благодетел и спасител. Чувал съм коментар от роднина на лихвар, който казва: “Той знаеше, че аз просто цял живот не мога да му издължа сумата, която ми е дал”. Стига се до 10 процента лихва на ден, които един нормален човек не е в състояние да върне.

Вече има един осъден, други разследвате. Да очакваме ли още обвинения срещу нови лица, за които е публична тайна, че са лихвари?

Работим усилено в тази насока. Но до момента, в който гражданите не станат активната страна, ние самоволно не можем да тръгнем да работим без доказателства. Има образувано ново досъдебно производство, но все още не е повдигнато обвинение. Нещата вървят мудно и трудно, защото, пак казвам – част от потърпевшите имат тези хора за благодетели. Другото е, че пострадалите биват много лесно манипулирани. Лихварят отива при тях и им заявява, че няма претенции за лихви, че дори ще им опрости главницата. Имаме и случаи, когато хората се отричат или променят вече дадени показания. Това са едни от трудните за доказване престъпления. Съвсем пресен случай, като се абстрахираме от лихварството, подгонихме таксиметрови фирми, които не си плащат данъчните задължения и укриват доходи.

За какво става въпрос?

Става въпрос за ползване на лиценз на името на една фирма, към която са се накачили множество автомобили. Имат вътрешна уговорка с лицензодателя, плащат някакъв процент за това. Но от там насетне се губят дирите – нито се отчитат приходите, нито се плащат осигуровките, нито имат трудови договори. Инициативата беше от наша страна. Прави чест на колегите от НАП и ДАИ, които оказаха помощ и съвместно направихме цялата реализация. От тук нататък предстоят данъчни ревизии и т. н.

Кои всъщност са най-трудните за доказване престъпления?

Откровено казано, най-трудните са в икономическата сфера. Нужни са голям брой документи и много познания. Изготвянето на една ревизия е доста дълъг процес, което забавя страшно много работата ни, а това може и да доведе до провал на самото разследване.

На финалната права ли е акция "Перачите"?

Не мога да дам конкретен отговор, тъй като разследващите полицаи имат юридическа независимост. Знам, че от доста време работят и са на етап приключване. Проверката започна по сигнали за пране на пари в Пампорово. Регистрирахме два сериозни случая на незаконно строителство. Има едно досъдебно производство, което е в сектор “БОП” – срещу смолянска фирма. Имаме и две производства за пране на пари – пловдивска и свиленградска фирма. Това са дела с фактическа и правна сложност, необходима е много работа и помощ от други институции, експертни заключения и пр.

На фона на сложните разследвания кои са най-куриозните случаи?

При нас куриози има много. Даже и последният случай с отвличането е такъв. Куриозно е, че в един извършител намерихме цял списък на длъжници, които са следващите набелязани за рекет. Явно са били много сигурни, че това, което вършат, е успешно и са толкова печени, че няма да попаднат в ръцете на правосъдието. Друг случай – отиваме на оглед след кражба и намираме личната карта на извършителя. В суматохата при прескачане на прозореца си оставил визитката с посланието – “Елате ме хванете!”. Преди три години имаше поредица от кражби от кметства. Хванахме групата извършители, които бяха пришълци. Чудехме се как са се оправяли в обстановката. А в същото време този вид кражби продължиха. Едва тази година се разбра, че връзка с тях има Савко Метухов, който от 7 години живее на партизански начала в региона. Избягал е от затвор в Македония и дълго се криел по гората.

Най-заплетеният случай, по който сте работили?

Определено е братоубийството в село Върбово. Започнах го като експерт през 1996 година и го работихме с трима окръжни прокурори. Събрахме куп доказателства, но така и не се стигна до повдигане на обвинение. Чак през 2002 година един гражданин от Девин реши да говори с някой от БОП-а. Аз и г-н Хаджихристев се срещнахме с него. Оказа се, че той е очевидец на убийството. И успяхме да приключим случая. Смъртта на кмета на село Фабрика също дълги години стоеше висяща. Стигна се дори до ексхумация на тялото след много време. Убеждението ми през цялото време беше, че има пропуск. За нас имаше много мотиви за убийство, извършено от ревност. Но в целия ход на разследването не успяхме да стигнем до конкретни данни по различните версии. Към онзи момент заключението на патоанатома беше, че нараняването на главата е от твърд, режещ предмет – сабя, нож или брадва. Чак след ексхумацията се потвърди версията за злополука. Съдебният медик от Варна се учуди кой е дал това заключение – черепът е пръснат като диня, не е срязан. Но това стана ясно след години, когато изровихме костите. Намерихме и едно счупване на подбедрица, което бе обяснено от патоанатомите с удар в парапета.

Има ли увеличение при детската престъпност?

Не мога да кажа, че се наблюдава ръст на престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. Дори обратно, със закриването на възпитателните училища в региона – Стойките, Широка лъка и Чокманово, част от трудните деца вече липсват. В по-голяма част от случаите обаче таксуваме малолетните извършители като жертви. Под една или друга форма са принудени да правят престъпления.

От кого са принудени?

Най-вече от родители, да не говорим за безхаберието на обществеността, незаинтиресованост от страна на социални и др. структури. Много са факторите, които принуждават едно дете да направи престъпление. Предизвикателствата пред криминална полиция? Много са. Общо взето работата в полицията като цяло и в частност работещите в криминална полиция са непрекъснато на педала на съединителя – на 24-часови повиквания. Но в крайна сметка нашето призвание е да работим в една негативна среда. Но ако на човек не му идва отвътре, той не може да работи тази работа. Семействата на колегите са герои.

Как виждате района след 10 години?

Може би още по-спокоен, по-тих и обезлюден. За жалост тенденцията от последните 15 години е необратима. Да се надяваме, че по един или друг начин регионът ще оцелее, но трябва да се мисли за някаква алтернативна заетост и доходи. Моите деца също отидоха в София и няма да се върнат.