Отзвук Животът в Родопите

Елиминират смолянските фирми още преди да са отворили ценовите оферти

• Последна промяна на: 10:47, 01.07.2011 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Интервю
• 242 Посещения
• 5 Коментара

Г-н Узунов, защо според Вас смолянските фирми все по-трудно и по-трудно печелят обществени поръчки в Смолянска община?

Това е нагласа най-вероятно на общината – най-крупният възложител на обществени поръчки в Смолян. Според мен търсят всякакви начини, за да елиминират смолянските фирми.

Защо мислите така?

Ще ви дам един пример за това. Наскоро бе играна обществената поръчка за старческите домове в Петково, Ровина, Фатово. Условията бяха така направени, така скроени, че смолянска фирма да не може да участва. Това е постижимо за смолянските фирми, защо да не могат да участват? Постижимо е, но трябва да се прави консорциум. Търсят се допълнителни усложнения. Давам ви и втори пример. Първия път, когато се обяви поръчката за Горна Арда, бяха поставени едни невероятни условия за механизацията, която трябва да представи всяка фирма.

Какъв е бил проблемът с механизацията?

Ами на всеки 50 метра трябваше да има строителна машина. Освен това участникът трябва да има внедрена система по SA 8000 – система за социална отговорност на бизнеса.

Какво означава това?

Ами този сертификат има значение за страните от Третия свят, където работят различни по раса и групи хора, където се ползва детски труд, където има дискриминация на основа на това дали си бял или черен, дали си мъж или жена. Всяка една от нашите фирми работи по българското законодателство и си спазваме изискванията, подлежим на контрол за това. Изискването си стои още в първата поръчка за Горна Арда за този сертификат по SA8000-система за социална отговорност (тази система обхваща 9 раздела, измежду които са проблемните области на детския и принудителен труд, дискриминацията, работното време, здравословните и адекватни условия на труд и др.-б.а.) Аз проверих кой разполага с такъв сертификат. В цяла България са две фирми, едната, ако не ме лъже паметта, беше “Еко Традекс”. Другата не помня коя беше. Но ние подадохме жалба срещу тези дискриминационни условия пред КЗК.

И какво стана после?

Още на следващия ден общината прекрати процедурата. Обявиха поръчката наново и новото условие, което се появява, е участниците да имат завършен обект, приет с Акт образец 16, което означава удостоверение за въвеждане в експлоатация. Измежду смолянските няма фирма, която да има обект с Акт 16 за изпълнена поръчка от минимум 4 милиона лева.

Защо го нямате, нали като изпълните обекта и го предадете на възложителя, се издава акт 16?

Много обекти са изпълнени, но много малко от пътните обекти са с Акт 16. Нашият обект, примерно Рудозем-Чепинци, е с акт 15, което значи, че е приет, но няма удостоверение за ползване и въвеждане в експлоатация – Акт 16. Задължение на възложителя е да състави комисия, да приеме обекта с необходимите му документи и сертификати и да издаде акта. Задълженията на изпълнителя са до Акт 15. И колко улици от смолянските имат Акт 16!? В процедурата на поръчката за Горна Арда е поставено още условието участникът да има изпълнен обект за мин. 4 000 000 лева. Два обекта са такива в нашата област – пътят Соколовци -Средногорци и Рудозем-Чепинци- ГКПП. Това са сериозните обекти, които са се случили в областта през последните 10 години. И коя местна фирма ще може да се яви за Горна Арда!?

Кои са другите спирачки, или да ги наречем капани?

Такива се появяват в условията за подбор на участници в тръжните процедури, методика за оценка на офертите, изисквания за куп излишни документи и доказателства, които участниците трябва да приложат в офертата си. Примерно, в методиката за оценка е заложено да се търси “средна цена” – това е добре, но защо е необходимо да оценяме и параметрите на ценообразуване – те са в цената.

Какво ще рече това?

Например в тръжната процедура за старческите домове беше поставено изискване за начина, по който ще се оценят допълнителните видове работи, ако възникнат такива. Ценообразуващите показатели, подложени на оценка, са часовата ставка, допълнителните разходи върху труда, допълнителните разходи върху механизацията, доставно-складовите разходи, печалбата. Като към тези пет показателя добавим и цената на материалите, можем да заключим кои са аргументите, влияещи върху цената. Тези пет показателя веднъж са заложени в цената и са дали своето отражение в нея. Възникването на допълнителни видове работи освен предвидените е хипотетично – за тези видове работи се оценят предложенията. Защо? Възложителят трябва да е наясно с правилата, по които ще избира изпълнителите на обществената поръчка. Изготвяме “икономически най-изгодната оферта”. За кого е икономически най-изгодна – за общината, за обществото, за изпълнителя!? Примерно срокът за изпълнение на поръчката тежи с 20 точки от 100 възможни. Но някой после да е проследил какво става със срока? Какво стана със срока на поръчката за Белия камък? Договорът се сключи октомври месец 2010 г. Срокът беше договорен за 112 дена. А преди 4-5 дена изтече информация, че тази обществена поръчка е приключена. След 250 дена й се реже лентата. Някой проследи ли срока? Тази фирма дали не е спечелила заради краткия срок? От информацията разбираме, че изпълнението е от порядъка на 994 000 лева. В сайта на АОП договорът за строителство е за 740 хиляди лева. Какво става с разликата от 230 000 лева? И къде е икономическата изгода?

Не е ли проблем това, че се избира да речем най-евтината оферта, а впоследствие се възлагат допълнителни СМР-та? Така не се ли игнорират умишлено фирмите, които са предложили по-реалистични оферти?

Законът за обществени поръчки казва, че има два модела на избор на изпълнител – с най-ниска цена или с икономически най-изгодна оферта. Когато говорим за първия модел, се цели едни условия да бъдат покрити. Възложителят задава минималните изисквания по отношение на икономическото и техническото предложение на участниците. Но не както наскоро имаше една поръчка в Чепеларе, че ако грейдерът не е с мощност 150 киловата, той не може да свърши работа. Ами ако един грейдер със 150 кw отиде в чепеларските улици, просто няма къде да се обърне. Тя е голяма, тежка, мощна машина и няма какво да прави там. Но възложителят го е заложил, за да може участници, които не са обърнали внимание на това условие, впоследствие да бъдат отстранени. А е нормално да не се забележи, след като виждаш по количествената сметка и по ситуацията на обекта, че такава машина не е ефективна и не е необходима. И това е един от капаните.

А другите какви са?

В момента като се отворят условията и видиш, че ще се оценя работната програма или обяснителната записка към линейния график. И възложителят казва – “ние ще дадем от 11 до 20 точки за участник, който е изпълнил изискванията на възложителя”. Процедурата в Мадан – пресен случай. В работната програма се иска да посочиш как ще протече строителството, да обясниш в детайли кое след кое ще извършиш във времето. И тази последователност трябва да е видна от линейния график. В случая с Мадан имаме не една улица, а няколко детски площадки. И всичките 21 площадки трябва да ги обвържеш с работна програма. Там не можеш да сложиш люлките и катерушките преди да си подготвил всичко под тях.

Тук къде е капанът?

В броя точки, които се дават за едно и също нещо. Самият факт, че в методиката за оценка се допуска субективното присъждане на точки в интервала от 11 до 20 точки. Обикновено липсва ясна аргументация за присъдените точки. Така по най-лесния начин се елиминират участници. Това го имаше навремето и в община Смолян, когато в методиките по един или друг начин се оценяха критерии с описателен характер в интервал от 0 до 20 точки.

По принцип разбира ли се кога една поръчка е “приготвена” за някой?

Ами да. В момента, в който се чете поръчката, всичко става е ясно.

И когато разберете това, как реагирате?

Ние си участваме. Правим си нашата цена, нашата оферта. Знаем какви са нашите възможности, нашите капацитети. Даваме най-доброто от себе си, играем си честната игра. Когато неоснователно са ни отстранили от процедурата, правим жалба до КЗК. Друг е въпросът, че когато поръчки са “спечелени” преди време, никой оттам-насетне не се интересува какво е станало с тях. Изпълнени ли са, не са ли? Примерно 2007-ма година община Смолян сключи договори по заема от 13 млн. лв. ако не ме лъже паметта, по 26 процедури. Какво стана с тези обекти – кои са приключили, кои не са, докъде са докарани нещата, какво остава да се прави по тях? Виждат го хората, които са в квартала, на улицата, че не е довършено. Има улици, които се направиха, на които им се рязаха лентите, а вече са за ремонт. А пък ние още не сме изплатили заема. Една от тези улици е “Хан Аспарух”, която тръгва от театъра нагоре в посока към индустриалната зона. Какво представлява тя в момента, а колко пари се похарчиха за нея? Тя се води завършена, а е отново за ремонт.

Какво трябва да се направи, за да е по-прозрачно всичко?

Трябва да се направи регистър на изгражданите обекти – кой го е изпълнил, в какъв срок, с колко години гаранция. Ако има едно стабилно ръководство, трябва да наблюдава обекта и в периода на експлоатация и гаранция. Някой чул ли е да се потърси гаранция за даден обект?

На някои обекти вече има табели, а не трябва ли тази информация да я има задължително?

Възложителят трябва да го е вменил това задължение на изпълнителя в тръжната документация. Жалко е, че повечето неща се свършват само с табелата. Обществото трябва да е по-активно. Хората да кажат например: “Миналата година тук сложиха една шахта и тя хлътна, дайте да видим чия е отговорността за това!”. Или: “Сложиха едни плочки на тротоара, а те не можаха да изкарат и една зима. Има ли гаранция за тези плочки?”. Виждали ли сте скоро стълбите от главната към спортната зала? Бетонът просто се руши. Ако погледнем в отчетите на общината, през 2007-8 година по стотина хиляди лева са дадени за това стълбище. Къде отидоха тези пари?

Не е ли същата ситуацията и с плочките между Младежкия дом и църквата “Св.Висарион Смоленски”. Там даже смениха първите плочки, но и вторите пак са изронени?

Да, тези плочки бяха сменени мисля гаранционно от фирмата. Просто когато общината възлага такива обекти, в изискванията трябва да има условие плочките да са от сулфатоустойчив цимент, да издържат на солта, която се хвърля върху тях. Сега например за градската среда на Смолян се изисква щампованият бетон, който ще се сложи на стария център и на Чаршията в Устово, да е клас на якост В35, клас по водонепропускливост М1.0, с коефициент на мразоустойчивост Р200, с полипропиленови фибри. Сериозни изисквания към материала. Браво! Нека да го има това! Друг е въпросът, че това изискване нямаше кой да го изпълни в Смолян. Смолянските фирми нямат такъв бетон.

А когато този бетон се докара от другаде, какво ще стане с него?

Има си наредба за полагане на бетоните и има срокове за това колко време след добавяне на водата бетонът трябва да се забърка и да се положи. Сигурно ще минат на схемата примерно в Пловдив да се забърка, а в Смолян да се слага водата. Нека да го проследи някой, ако има надзор, това е тяхна работа. Има инвеститорски контрол.

И когато смолянски фирми участват в процедури, но ги отхвърлят заради един или друг капан, не е ли демотивиращо, и не е ли само напразно вложение, защото освен енергия по подготовката на една оферта, тръжните документи струват пари?

Да. Подготовката за участие си е финансов ангажимент на кандидата. Друг е въпросът, че допреди 2-3 години община Смолян, а и други общини само тръжните документи се продаваха по 500-600 лева. Законът казва, че тръжната документация трябва да е на стойността на копирането на документите. Представете си една папчица, която има от порядъка на 50-100 листа колко струва един лист, ако документацията е 500 лева! Това нещо го обжалвахме и сега същата папка струва 30-40 лева. На възложителя освен това трябва да му е ясно, че когато той изисква от изпълнителя да осигури определен кредитен ресурс, това също е пари. Но това е доста дълга тема. разходи се трупат и за банкови гаранции за подготовката на офертното предложение под една или друга форма.

И все пак изводът какъв е за ситуацията със смолянските фирми, какви са перспективите им при участие в обществени поръчки, да не би да давате най-скъпите цени?

Смолянските фирми не стигат до цените. Елиминират ги в повечето случаи преди това, на етапа техническо предложение, когато трябва да се преодолеят всички вратички. А като не стигаш до цената, не ставаш изпълнител, не трупаш обороти, нямаш обектите, не можеш да докажеш възможностите си. Нещата ще стават оттук-тнататък още по-трудни, защото няма да могат да докажат оборот за последните 5 години. Нямат завършени обекти, нямат обороти. Ето, вече се появява и условие за акт 16 на завършените обекти. Обороти имат другите фирми, които са били лансирани, на които се е плащало. А като нямаш оборот, влизаш в консорциуми, обединения, и ти почваш да търсиш вратички. За всички трябва да има от баницата, наречена обществени поръчки, но когато работиш, трябва да го работиш качествено. Обикновено поръчките се печелят от външни фирми, които декларират, че няма да ползват подизпълнители, а впоследствие наемат месни фирми при унизителни условия да свършат работа.

Не е ли порочна обаче системата на ползването на тази “баница” – фирмите да подпомагат даден политик финансово, за да отиде той на власт, а той от своя страна после да се “отблагодарява” като прави въпросната фирма "правилна"?

Крайно време е тази система да се разчупи. Много пари се хвърлят на вятъра. За тези пари можеха да се направят прекрасни неща. България наистина можеше да бъде земен рай, както се пее в химна.

Как може да се разсече този възел от обвръзки, защото хората ги усещат тези нередности и не са съгласни да се пилеят напразно парите им, как може да се спре тази "игра"?

Общественият контрол трябва да е на много по-високо ниво. Да има откритост, прозрачност. Като се започне една улица, да се каже кога тя ще бъде завършена, колко време е гаранцията за нея, колко пари се влагат. Всичко трябва да е открито. Хората да знаят всичко, да знаят приоритетите на управлението и да изискват. Ето например поръчката за стария център. Какво му е на стария център? А като мръднем 100 метра от него, хората газят в кал и прахоляци дишат, дупки, разбити улици. Няма лошо, осигурени са пари – нека го правят, но това ли е най-големият приоритет в момента. Да, това е лицето на Смолян, туристът като дойде, ще го види, но този турист като мръдне 100 метра встрани? Не са ли обещани в предизборните кампании да се изградят улици в Каптажа, Невястата, покрайнините на града, където състоянието отчайващо? На хората животът им премина в прашни, кални и неуредени улици. Като нямаме къде да паркираме на този стар център, какво правим? Предвидения паркинг за 50-60 коли дали е достатъчен, като всяко свободно място го дадоха за офисче, за капанче, магазинче и т.н.?

Възможно ли е при възлагането на обществените поръчки да не се разчита на схеми, възможен ли е феърплей – всичко да става справедливо, в полза на обществото, а не в полза на определена фирма?

Възможно е, ако се дадат ясни правила, процедурите да протичат честно и открито. Фирмата, избрана за изпълнител, реално да отговаря на поставените изисквания, да изпълни обекта съгласно договорните условия, възложителят да се разплати в срок.

По какво се разбира кога една поръчка се играе честно?

Когато видиш, че най-ниската цена печели. Когато фирмата, която е дала под твоята цена, докаже, че може да направи обекта на тази цена. Когато изпълни обекта без анексиране, без ново възлагане за допълнително възникнали СМР. Тогава процедурата е справедлива. Но когато виждаш, че се възлагат допълнителни поръчки заради непредвидени обстоятелства! Кой не можа да ги предвиди – проектантът, възложителят? В Смолян се направиха няколко поръчки с пълен инженеринг, което ще рече проектиране и изпълнение. Обществото сигурно ли е, че е избран правилният изпълнител, когато дадохме на фирмата да проектира и изпълни проектираното. Защо след инженеринга фирма, избрана за изпълнител, после иска допълнително средства за непредвидени дейности – нали тя направи проекта? Някой да е потърсил отговорност от тези хора? Не. И не е учудващо, че се явява по една фирма. Сметището беше така, ул. “Хан Пресиян”, кръстовището на кино “Дружба”, ул. “Васил Априлов” и т. н.

И когато стане ясно, че поръчката е предрешена, а вие сте да речем 10 кандидати, какво си говорите преди или след процедурата?

Не е в говоренето. Ние вече се познаваме. Играчите са ясни. Възможностите са ясни. Вече е въпрос на цена. Проблемът сега е да не се монополизират поръчките – една фирма да почне да ги печели наред. Трябва да се бяга от монопола, защото една велика фирма може да обсеби всичко и дребните фирми да загинат. Смолянските фирми ги изгониха от поръчките, но когато трябва да се реагира на екстремна ситуация, тях викат да помагат, да спасяват.

Георги Узунов от 5 години участва в разработването на офертни предложения по обществени поръчки. Досега е подготвил и участвал с над 200 мащабни оферти, нерядко за една поръчка е събирал по над 450 документа. Узунов има магистратура по икономика, магистратура по кибернетика и информатика и диплом за управление, одит и разработване на проекти по европейски програми. Експерт по обществените поръчки към смолянска пътно-строителна фирма.