Отзвук Животът в Родопите

Историята на едно семейство, тормозено от Дора Янкова

• Последна промяна на: 10:29, 21.10.2011 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Общество
• 1109 Посещения
• 5 Коментара

Как е възможно Дора Янкова да лъже, че не познава случая със семейството ми, което изгони от общинско жилище на 7 декември в студа с малко дете. Това дойде да попита публично чрез “Отзвук” Светослав Милев, провокиран от политическия дебат по ТВ7, излъчен на 10 октомври. Съпругата му Стефка се включи в прякото предаване с въпрос към Дора Янкова защо семейството й е било изхвърлено на студа, но тя отговори, че не познава случая.

“Искам да докажа, че това не е така – с факти и документи. Просто така й беше удобно да отговори”, коментира Светослав Милев. Неговата история с кметицата започва от началото на първия й мандат. Милев бил служител в отдел “Строителство, строителен надзор и екология”, настанени с жена му в общинско жилище като нуждаещи се млади родители с малко дете. "Същата година декември месец изтичал договорът му за наем на жилището. Подал молба за подновяване и го подновили, но за 3 месеца – до края на март, като обичайният срок е 1 г. На 1 април отново подава молба. Получава от кметицата договор със срок докато е на работа в община Смолян, въпреки че семейството не е във ведомствено жилище. Оттук-нататък започват перипетиите му.

"През ноември месец 2004 г. ми отправя предизвестие за прекратяване на трудовите ми правоотношения. След това да освободя жилището. Завеждам дело за неправомерно освобождение от работа, което впоследствие печеля. Спечелих делото и за жилището. Нещата утихнаха в периода 2005/8 г. Аз спечелих делото през 2005 г., но не се върнах на работа в общината, защото междувременно си намерих друга работа. Вече бях в съдебна полиция. Но на 25 септември 2008 г. ми се връчва заповед от кмета за прекратяване на трудовите ми правоотношения с общината, въпреки че не съм на работа там. Тоест, ме уволняват без да съм на работа. Но проблемът е, че съм си в общинското жилище. След по-малко от месец идва и следващата заповед – доброволно да освободя жилището. Интересен е начинът на връчване. В деня, в който изтича срокът й, аз отивам на бензиностанция Лукойл в Райково. Патрулка препречва пътя пред колата ми, като абсолютен престъпник. Спират ме. Искат ми лична карта, за да се уверят, че съм аз. Казват ми, че трябва да ми се връчи някаква заповед, но трябвало да дойдат други техни колеги. Представяте ли си – полицията е вдигната от общината на крак за една елементарна заповед! За мен това е абсурдно, но нека хората да преценят.

И с тази заповед те ми прекратяват правоотношенията, считано от 25 януари 2008 г., а заповедта е от 20 август 2009 г. Годината е сгрешена. И ми я връчват на 25 септеври 2008 г. Това объркване на мен ми обърква живота. Но никоя инстанция не му обърна внимание. Обжалвах и тази заповед. Съдът спря изпълнението й, защото трябваше да се изнеса в деня, в който ми е връчена. И в съда стана пълен фарс. Защото аз внасям жалба, но не съм внесъл такса, за да отиде от Административния съд в по-горна инстанция. Отново се пускат всички служби, които ги има в Смолян – полиция, съдебна полиция, където съм работил до неотдавна. И всичко това – за да ми връчат писмо, в което пише, че трябва да внеса 5 лв. такса. Питам – за какво е този толкова голям зор да ме търсят, като аз съм най-заинтересован. Ето защо- за да стигнат до крайната цел. През цялото това време заплахи, че ще ме обявят за издирване, при пложение, че няма нещо сериозно. А призовките са ми връчвани лично от сестрата на г-жа Дора Янкова, която работи в Административния съд.

Като загубих делото в Административния съд, то отиде във Върховния, където потвърдиха решението. След това никой не дойде да ме търси. После на база на загубеното дело ми отправиха покана и заповед за доброволно напускане на жилището, която залепят на вратата на общината. Мой познат съвсем случайного прочита и ми звъни. Там пишеше, че ако не се изнеса доброволно в 14-дневен срок – тоест до 7-8 декември 2010 г., ще изземат имота принудително. Веднага подадох жалба (на 6 декември 2010 г.), че тези административни актове не са ми връчени по надлежния ред. Към съда отправих и особено искане за незабавно произнасяне – да се спре тази заповед, тъй като изпълнението й на 7 декември ще допринесе необратими последствия за мен и семейството ми. На 7-ми дойде комисия и ми запечата жилището с всички вещи. Целият багаж на мен, съпругата ми и 7-годишната ми дъщеря остана вътре. Следобед няма къде да се приберем. При 0 градуса температура! Хората куче да видят навън, от човещина ще го преберат. А тя какво направи!? Първата вечер отидохме у познати. После трябваше да ходя да се моля да отключат, за да си изнеса багажа, учебниците на детето. А тях нищо не ги интересува. Съдът не се произнесе по моето особено искане. Казаха, че вече жилището е запечатано и няма нужда да се гледа, юристката на общината каза, че не са били надлежно уведомени. Оставиха заповедта на кмета в сила. След това делото отиде във Върховен съд – и пак почна същата история – полицаи ми връчват призовки. Комисията, която беше определена да наглежда докато аз изнасям багажа, идваха през деня, трепереха, загръщаха се с якетата, охкаха колко е студено навън, без да се съобразяват, че нас ни изнасят със 7-годишно дете на студа, без да знаем къде да отидем.

Има много логични въпроси в нашата история, без логични отговори. Докато още си бях на работа в общината, а и после, имам многократно подавани молби за закупуване на това жилище, тъй като отговарям на всички изисквания.

Следват въпросите:

• Защо, след като са толкова големи пазители на закона, спрямо мен не спазиха закона и не ми дадоха право да го закупя?
• Защо не ми отговаряха на молбите?
• Защо ми прекратяват трудови правоотношения, които не съществуват?
• Защо продават жилища на хора, които са от по-кратко време настанени?
• Защо например Дора Янкова продаде жилище на нейната секретарка Рабие Кьосева, която не е семейна, няма деца?
• Кое е приоритет за нея – да урежда свои хора и да съсипва цели семейства, или да помага?
• Защо изпращаха полиция, за да ми връчат елементарна заповед?
• Защо ни изгониха посред зима?
• Защо след като толкова бързаха да освободя жилището, то до днес е празно?
• За това дето каза, че не е запозната – всички документи, които съм получавал, са подписани лично от нея. Някой друг ли я е подписвал?
• Защо по този начин трябва да се случват нещата? Изобщо – защо, защо, защо…

Г-жа Дора Янкова ще има право на отговор, но нека отговори на тези въпроси. Предполагам, че по някакъв политически начин ще завоалира нещата, но искам отговори.

Исках хората да знаят моята история, за да преценят колко хубави неща са се случвали по времето на Дора Янкова, когато тя тръби по медиите колко социална кметица е.

Всичко това е може би, защото не намерихме подходящия човек, към когото да се обърнем, или по “подходящия начин”, за да си решим въпроса. Не съм искал да подкупвам, не съм искал по втория начин да си взема жилище, нямал съм и намерение да ползвам такива методи. Отговарял съм на всички законови правила и наредби. Всичко, което се е случвало, е било под невероятен стрес за мен и семейството ми. Като идва полицията да ме търси по 5 пъти на ден, за какъв да се имам? Аз съм си водил записки за тези случаи. Ето какво съм написал за идването на полиция с куче пред нас:

"Детето ми се прибра с разтуптяно сърце. Притеснено ни пита какво е станало и защо ни търсят полицаи. Съпругата ми също много се притесни и се разплака".

Не разбирам защо все аз съм потърпевш. Тя ме освобождава, аз съм потърпевш. Аз печеля делото – пак съм потърпевш.

В началото на 2005 г. няколко пъти я търсих, исках среща с нея. Но заради увъртания, че я няма, че е в среща, се записах в приемен ден (в началото на мандата й имаше приемен ден). Отидох със съпругата и детето ми, тогава на 3 г. Казах, че не съм дошъл да търся работа, след като ме е освободила. Попитах я за жилището. Тя ме запита дали имаме проблем. Отговорих: “Нямаме, обаче иискаме да си решим въпроса генерално. Не може да стоим на тръни всеки ден ". При което тя каза следното: "Няма да се притеснявате, никой не е дошъл да ви изкарва. Даже работете за второ дете, за да си бетонирате жилището”. Тези думи са казани пред поне 10 човека. И ние се прибрахме спокойни. Този разговор беше по средата на февруари 2005, а на 28 октомври същата година наемните правоотношения се прекратяват. Това ако не е наглост!

Кулминацията беше на 11 септември 2009 г.. в 20.45 часа на вратата ми се позвъни и пред вратата имаше двама-трима предани лоялни служители на община Смолян, двама полицаи, придружени от следово куче. В полицията може да се провери кои са били дежурни полицаи. Детето ми играе на площадката зад блока, а друго видяло полицаите и го пита какво става у нас. Иди обяснявай на детето си защо пред вас има полиция с куче! Ето защо толкова хора си малчат, защото страхът е водещ. Всеки по едни или други съображения предпочита да мълчи, за да не му се случи нещо, което ще го ощети впоследствие. И питам: Ако аз си подам молба за лична карта, ще дойде ли полиция в 20.45 ч. да ми я достави у нас, защото казват, че вършат работа? И тогава питам – работа ли вършат или обслужват интереси?

Дора Янкова: Не познавам случая, съжалявам

Милева: Най-вероятно г-жа Янкова не ме помни, но аз имам един проблем с нея от 8 г., който ще остане завинаги в моята душа. Тази година ние на 7 декември – съвсем обикновено семейство, точно преди зимния период, тя ни изнесе. Това ще остави дълбока рана в душата ми, и на семейството ми – и никой не може да я излекува.

Янкова: Каква беше причината?

Милева: Всички останали отпред знаят за моя проблем.

Бареков: Каква беше причината?

Милева: Може би, че ние нямахме достатъчно връзки, за да закупим това жилище, защото ние имахме право да го купим – 8 г. живеехме в него.

Бареков: Означава ли това, че се продават жилища с връзки?

Милева: Не знам, мисля че това жилище в момента е празно. Защо от декември месец ни изгониха. След като е имало такава голяма нужда за настаняване на някого, защо това жилище е празно?

Янкова: Не познавам случая, съжалявам.