Отзвук Животът в Родопите

Къде беше Смолян, накъде отива? - II

• Последна промяна на: 16:46, 03.10.2011 г.
• Автор: арх. Антон Иванов
• В рубрика: Мнения
• 99 Посещения
• 0 Коментара

(Продължение)

Ще се опитам да направя едно пояснение за това как си представям нормалното функциониране на една градска структура. Първо е необходимо да има население в трудоспособна възраст, което да е трудово заето в предприятията на територията на населеното място. Тези предприятия плащат местни данъци и такси, от които се пълни общинският бюджет. Съответно в зависимост от постъпленията се плаща за издръжката на обслужващата сфера (администрация, образование, здравеопазване) и се изпълняват необходимите благоустройствени мероприятия за поддръжка на инфраструктурата (ремонти на улици, зимна поддръжка, чистота, осветление и т.н.). От бюджета на общината са и капиталните вложения за строителство на нови обекти на градското стопанство. Колкото повече и по-печеливши предприятия има на територията на града, толкова по-добро е осигуряването на бюджета с необходимите средства.

Понастоящем в общината се разчита само на постъпления от европейските фондове и на субсидии от републиканския бюджет, но тези постъпления са само за покриване на разходи по благоустройствени мероприятия и с тях не се създава трайна трудова заетост и устойчивост на развитието – програмата свършва и безработните пак са на улицата. За изпълнения на някои благоустройствени мероприятия общината е теглила банкови кредити. В какъв размер са, кога и как ще се погасяват и от кого – не е ясно. Ясно е само, че те ще са завещанието към следващата общинска управа. За поддръжката на Смолян са необходими много повече средства на глава от населението отколкото в София. Населението е малко по брой, инфраструктурата на Смолян по теренни причини е голяма и сложна за поддържане, изискваща много средства, които няма откъде да дойдат. По тази причина в Смолян местните данъци и такси са най-високите в страната и въпреки това средствата в бюджета не стигат. Пенсионерите, формиращи основното население, не могат да попълнят нуждите, ако ще изцяло да предоставят пенсиите си. Липсват предприятия, които до поддържат градските харчове. Основните изпълнители на обществените поръчки не плащат данъци и такси в Смолянска община – те се отчитат в общините, в които са регистрирани.

Ако мога да обобщя развитието на Смолян, градът бавно и сигурно загива и се превръща в пенсионерско общежитие. Има си всичко необходимо за един град, но за допълване на апокалиптичната картина може да се каже, че само гробищата са малки и не стигат, а развитието му е оставено на автопилот. През изминалото лято за пръв път в живота си посетих Разград – град, съпоставим със Смолян поне като градска структура. Разград никога не е имал претенциите за “най, най, по”, каквито имаше нашият град, но има и промишлени предприятия, има и селско стопанство, има и преработващи предприятия, има поддържан град с изградени зелени площи и обществени пространства, има обновени сгради и улична комуникация. Е, няма фрапиращо ново строителство, но градът живее, функционира и по малко се обновява. Прехвърлих през паметта си кои от приятелите на моите синове къде са и какво работят. Става въпрос за хора с висше образование и на възраст 35-40 години. Тези, които са останали в града, най-добре са устроени на работа няколко лесоинженери, работещи по специалността си, и няколко, които са на работа в полицията или на административна длъжност. Далеч съм от мисълта, че в полицията и администрацията не са необходими образовани и интелигентни кадри, но само в тези ведомства ли има място за професионална изява на млади специалисти. Извън Смолян работят млади смолянчани – специалисти по компютърни технологии в Германия, Южна Корея и Израел, юристи в Германия, лекари в софийски, пловдивски и европейски клиники. В Чикагска клиника млад смолянчанин е в световноизвестен екип за чернодробни транплантации. Става въпрос за висококвалифицирани специалисти на възраст под 40 год. Те са гордост за града, но поне трудовият им път да беше почнал от тук. Как да стане това, след като и работа като общи работници по строителните обекти на смолянска територия за смолянчани няма. С помощта на г-жа кмета на Смолян строителните обекти бяха възложени на чужди фирми, които си водеха и нискоквалифицирания персонал отвън.

Най-голямата и най-важна инвестиция за града през времето на демокрацията беше тъй нареченият воден цикъл, за който проучванията и проектирането е започнато още преди 2000 год, а и дойде времето за неговото изпълнение. Търгът за възлагане на обекта беше подготвен с такива изисквания, че смолянски строителни фирми да не отговарят на изискванията и да не могат да участват. След провеждане на търга в няколко кръга обектът е възложен на фирма “Понс” чрез директно договяряне и избор на изпълнител между две фирми с възможности да изпълнят поръчката. Това е направено от тогавашния министър Джевдет Чакъров. Офертата на фирма “Понс” не е била най-евтината, но г-жа кметът на Смолян е била в управителния съвет на “Понс холдинг” и нейната роля не е била без значение (г-жа Янкова е била в Съвета на директорите на “Понс холдинг”- справка в сайта на община Смолян, кмет). Обектът бе изпълнен от пренаета фирма “Водоканалстрой” – Бургас, а в Смолян по време на строителството с емблемата на “Понс” се въртяха само 2-3 буса за превоз на работници и 2-3 малки багерчета за копане на кабелни канали. Милионите се усвоиха, но от тях отчисления за общинския бюджет няма, както и работа за свободната работна ръка от Смолян. Неизвестно защо, но дори и асфалтът за кърпежите се доставяше от Джебел при налични две бездействащи асфалтови бази на територията на общината.

След този коментар ще добавя, че “Общински план за развитие 2007-213” пак визира туризма като най приоритетна задача за развитие. 2013 година е утре, а да се вижда нещо да е направено? В този план поне аз не виждам нещо конкретизирано в каква посока ще се развива градът. Навремето, когато имаше централно планиране, имаше и промишленост, и всичко – тези въпроси се проучваха и решаваха централно. Сега вече местната власт трябва да решава тези проблеми и да търси начин за реализиране на идеите (ако ги има такива). Ръководството е оставило града на самотек, без да има някаква избистрена концепция за неговото развитие и възстановяване. Няма привличане на инвестиции и откриване на работни места. Плановото задание за Общ устройствен план по всичко личи, че е писан от професионалисти, на които възложителите не са изяснили какво искат. В обобщенията на задачите на заданието в самото му начало съставителите са записали, че планът трябва да се разработи така, че да дава възможност градът да се развива съгласно конюктурата. Остава бъдещото общинско ръководство да си изясни как ще оперира с него и каква визия за развитието на града ще приеме.

Уважаеми съграждани, като кореняк смолянчанин не ми е безразлична съдбата на града и неговите граждани. Понастоящем в общинската администрация вас ви имат за нахални досадници, когато имате нужда от административни услуги. Втори мандат вече караме почти без кмет – колко време кметът е в общината, колко граждани е приела г-жа Янкова и кога е нейният приемен ден и спазва ли се той? Ще бъдете ухажвани избиратели – идва време за избори и ще започнат да ви омайват с обещания за асфалтиране на махленски сокаци и други дребни благоустройствени мероприятия. Обикновения гражданин го интересуват решаването на дребните житейски проблеми, докато един кмет трябва да гледа и да вижда града поне за 20 години напред. Нашите управници не са показали да са толкова далновидни. Дребните подобрения на инфраструктурата да не дава господ да ги откриват пак президент и държавен глава, както това бе направено за ул. “Капитан Петко войвода” и за ул. “Захари Стоянов” – реконструкция даже на нецентрални улички с по 300-400 м дължина. Такова принизяване на институциите премиер и президент е обидно за тях. За мен ще бъде гордост примиер и президент да откриват в Смолян големи предприятия, с много работни места и предприятия, които да са от значение за икономиката на страната. За да стане това, е необходимо общинско ръководство, с качества на много добър мениджърски екип. Такъв поне засега в лицето на сегашната общинска управа не виждам.

Аз няма да ви агитирам за никоя партия. Просто ви моля преди да направите избора на своя избраник за кмет, да поискате от него да ви изложи своята визия за развитието на гр. Смолян и по какъв начин ще постигне това, което е замислил. На града е необходим силен мениджърски екип от специалисти, а не партийни лидери, разчитащи само на силна предизборна PR кампания. Който и да дойде, ще му бъде много трудно, защото действителното възстановяване на града е много тежко и много дълго като времетраене. Необходима е приемственост от страна на общинските управници в продължение на няколко мандата, така че започнатото от един екип да се продължи от следващия. Такава приемственост в Смолян няма. Голите обещания за бърз растеж са нереално предизборно омайване на избиратели. Аз лично се абстрахирам от партии, търся личност, за която извеждането на града от разрухата да бъде основен приоритет, поставен пред личните интереси и интересите на приближените му партии, фирми и приятели. Ще си позволя да цитирам Николай Хайтов “… едно е да ти се иска, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш”. За съжаление през последните демократични години Смолян не случи на ръководители. Евентуалното преизбиране на настоящото ръководство ще е пагубно за града – “иска му се” и му се е искало, но е далече от “това да го направиш”. От град станахме село – по производствени и финансови възможности сме докарани до хала на 60-те години на миналия век, когато цялото производство на одеяла от “Родопска тъкан” се проскаше да съхне върху парапетите на моста за Пепелска махала, в Устово на мястото на днешния пазар имаше гаражи на ДАП, а в Смолян се разработваха “Редки метали” и работеше един гатер на ДИП “Острица”. Обединеният град Смолян наброяваше около 8-9 хиляди жители.

Явно ще трябва да започнем пак отначало да правим от селото град, но за да стане това, първо трябва да си изберем управници, които да ги бива за тази работа. Накъде ще продължи развитието на града зависи от нашия граждански избор. И да искаме от бъдещия нов кмет да създава условия децата на Смолян да се връщат в града.

Помислете и го направете – дали да се оставим на вълната на досегашното безхаберие или да си изберем водачи, които да възродят Смолян. Затова беше и питането ми – къде беше Смолян, сега накъде вървиш?

Oще по темата:

• Къде беше Смолян, накъде отива?