Отзвук Животът в Родопите

Къде беше Смолян, накъде отива?

• Последна промяна на: 13:33, 30.09.2011 г.
• Автор: Арх. Антон Тодоров
• В рубрика: Мнения
• 263 Посещения
• 1 Коментара

Повод да споделя тези мисли ми дават две публикации в сайта на община Смолян – “План за развитие 2007-2013 г” и “Планово задание за общ устройствен план”. И в двата документа са публикувани статистически данни, може би от преброяването през 2001 год. Те са основа на анализа за реалното състояние на Смолян, от който се правят предвижданията на бъдещия Общ устройствен план и бъдещето на нашия град.

Какво беше Смолян? Развиваше се като административно-стопански и културен център на Средните Родопи, град с утвърждаваща се промишленост, атрактивен като туристическа дестинация, притегателен за работа и живеене за много хора от вътрешността на страната, както и за млади специалисти. Градът не без основание се смяташе и като постижение на съвременната българска архитектура. По действащия все още застроителен и регулационен план от 1982 год., предвидените в него жилищни територии могат да поемат население от 55-60 хиляди жители и тогава по проект беше постигнат жилищен стандарт 25 – 27 кв. м/жител. Само местата за паркиране и гаражите по тогава действащите норми са предвидени за 30% от домакинствата. Моторизацията на населението се разви в пълна мощ, а от тогава до ден-днешен никое общинско ръководство не предприе адекватни мерки за реконструкция на уличната мрежа и тя си остана такава, каквато е, независимо от растящите нужди.

Какво е Смолян днес? Как се развива и какво се случва през последните години? За съжаление се случи това, което не трябваше – изпъдихме си децата от града. Наистина младите хора го напуснаха.

Статистическите данни за броя на населението и демографската структура са далеч от реалността. В програмата за развитие Смолян през 2005 год е наброявал почти 32 хил. жители През миналата година имаше официална публикация в пресата, че за една година Смолян е намалял с 992 жители. Това е цифрата на официално напусналите града. Ами колко са неофициално емигриралите и преселили се на територията на големите градове и в странство и защо това е станало? Колко е реално трудоспособното население в града? Децата на 14 години в трудоспособна възраст ли са, както е отразено в плановото задание за ОУП?

Демографският срив не е подминал Смолян, бих казал, че тук се е проявил в пълната си мощ. Това е видно и от първичните резултати на скоро приключилото преброяване. За мен лично и тези резултати не отчитат преброилите се като жители на града гурбетчии и учащи. Реално в Смолян живеят много по-малко хора в трудоспособна възраст, т.е. най-важната част от населението – хората, които произвеждат брутен вътрешен продукт.

Необходимите данни за проектиране на общ устройствен план по отношение демографската структура и прогнозния брой на населението се набавят, като се анализира броят на населението година по година от поне 10 години назад, като се взема предвид възрастовата структура с отчитане на раждаемостта и смъртността за същия период. Подадените в сайта данни не вършат работа за планиране на необходимите детски заведения, училища, заведения за социални грижи и здравеопазване. Не е ясно и какъв е ресурсът на населението в трудоспособна възраст. Ясно е само, че при отрицателен естествен и механичен прираст на населението градът се квалифицира като “селище със затихващи функции”.

Хората, които са писали плановото задание, не знам откъде са прогнозирали оптимистичен вариант за броя на населението от 38 хил. жители и реалистичен за 32 хил. жители. На нас може да ни се иска градът да стане милионен, но има ли тези потенциални възможности за това. Поне за момента те са за не повече от 15-20 хил. жители, въпреки публикуваните резултати от миналото наскоро преброяване. Като жители на Смолян са регистрирани всички гурбетчии, студенти, а сигурно има и живущи в Европа и по света, регистрирали се като смолянски жители по интернет.

Какво се случи през годините на демокрацията, а най вече през последното десетилетие. Смолян се лиши от много завоевания. Ние едисме един от областните градове без кино, та дори и без видеоклуб. Театърът стана филиал на Пловдивския, детско юношеският ансамбъл ДЮФА чества своята 35-годишнина-лебедова песен, с която приключи своето съществуване, а дейността му се прехвърли в други институции. Ансамбъл “Родопа” не помня откога не е имал концерти, да не говорим за обновена програма. В Смолян навремето бе създаден международно известният струнен ансамбъл “Еолина”, а понастоящем в града няма концертиращи музиканти, които да свирят класическа музика на смолянска сцена. В града се закриха много училища, т.е. обединиха се по три в едно с по една паралелка от специалност. Децата няма къде и занаят да научат. Едно по едно се закриха и всички по-големи и структуроопределящи предприятия, в които имаше работа за млади специалисти с висше образование.

Възстанови се собствеността върху имотите, предвидени за сгради на общественото обслужване (училища, детски градини и др.), а не се откупиха от общината, за да се резервират и понастоящем терен за обществена сграда в града не остана. Напротив, продават се терени публична обществена собственост, което съгласно закона за устройство на територията е недопустимо. Едва ли нашите избраници имат обяснение каква е била обществената необходимост да направят толкова много заобикалки на закона, за да могат да продадат градската градинка пред Пампоровата къща. Обществена необходимост ли е имало или корупционна сделка на високо ниво, започваща от кмета на града? Имам пълното основание да си мисля така, след като нашите избраници и общинската техническа служба не са толкова отзивчиви и услужливи по отношение на законосъобразните искания на обикновените граждани. Вероятно по същия начин преди няколко години беше продаден и паркингът край стадиона в кв. Райково заедно с прилежащите му зелени площи, за да се построи бензиностанцията на “Лукойл”. След не много време върху остатъка от този паркинг изникна и довършващата се към настоящия момент нова бизнес сграда. В никакъв случай стадионът не биваше да се лишава от малкото места за паркиране.

В скоро време Смолян ще се прости с още една забележителност. Теренът между двата моста в дерето “Беклийца” срещу кино “Дружба” вече е продаден и там ще се застрои подземен паркинг и пететажна бизнес сграда, която ще скрие неповторимата гледка към скалите “Невястата”, “Тикларника” и “Чернока”. Тази панорама снимаха туристите за спомен от неповторимата природа на Смолян.

Не се съмнявам в законосъобразността на тези продажби, защото сделките са се изпипвали юридически от няколко години назад. Такова безогледно и безотговорно обезличаване на градската среда до сега никой не е правил. Говори се за голям туризъм, а се скриват туристическите забележителности.

Смолян в миналото имаше олимпийска шампионка по плуване, а понастоящем многократен световен шампион по плувен маратон. И двамата са възпитаници на градския плувен клуб. В днешно време в Смолян няма работещ плувен басейн – басейнът на шампионите също е продаден. А колко ли още подобни продажби са направени от хората, избрани да стопанисват общинските имоти?

Не знам дали на някой от градоначалниците му е направило впечатление как е организиран градският транспорт. Времето на съчленените и пълни автобуси “Икарус” вече е забравено – повечето градски линии се обслужват с микрубуси, да не кажа с маршрутки. Само в пиковите часове има обикновени автобуси. От мечтата за тролейбуси останаха само стълбовете за електрозахранващата мрежа в кв. Смолян. За какво говори това?

Препоръчвам на управниците ни да отидат и погледнат града след 20,00 часа от южните скатове – Смолян откъм “Амзово” и Станевска махала, Райково откъм Тиболска махала и Устово откъм ж. к. “Петровица” и да изброят колко апартамента светят . По улиците след този час се срещат най-вече скитащи кучета.

В анализа на заетостта на населението в плановото задание за новия общ устройствен план дори няма статистистически данни за броя на малките и средни предприятия в града. От населението в трудово активна възраст колко са на работа в града и в какви предприятия? В същия документ подробно са описани всички кафенета и заведения за обществено хранене с броя на местата за сядане на открито и закрито.

Оставам с убеждението, че тези гаражни кръчми и дюкянчета са малкият и среден бизнес на гр. Смолян. Какво е промишленото производство в града, което има някакъв значим дял в икономиката на България? За съжаление такова няма. Е, откъде да дойде трудова заетост? Най големият работодател в града е г-жа кметът – само тя има повече 350 души администрация и по-голям работодател на територията на града от нея няма. А град без промишлено производство, в което да работи преобладаващата част от населението в трудоспособна възраст, го отпиши от градовете. През миналата година г-жа Янкова спечели и някакъв приз за най-голям брой на новоразкрити работни места. Къде са те и какво ново предприятие е разкрито в Смолян – никой не може да каже. Не ми се и помисля каква ще стане безработицата при евентуално ново териториално деление на страната, при което областните административни структури ще изчезнат, а армията безработни ще нарасне.

В настояще време се наложи терминът “устойчивост на икономическото развитие”. За такава устойчивост в Смолян въобще няма място и за приказка. За тези, които не знаят какво значи устойчиво развитие, ще обясня с прост пример. В едно предприятие, в което работи бащата, да се развива така, че в него да има работно място и за сина, и за внука. Такова предприятие нямаме, имаме само непроизводствена сфера – администрация и обслужване. Градът само консумира, а не произвежда.

Голямата идея за мощно развитие на туристическия бизнес претърпя пълно фиаско. Само с хотели туризъм не става. Вижда се резултатът от необузданото презастрояване на Пампорово и Райковски ливади. Слава богу, че подробните устройствени планове за тези ядра не влезнаха в сила, но с частични подробни устройствени разработки (ПУП) много собственици на селскостопански и горски имоти смениха тяхното предназначение. Де факто сега имат парцели без достъп до никаква инфраструктура и без перспективата да могат да ги продадат. За тях, собствениците, остават само разходите по проектирането и таксите по промяна предназначението на земята и плащането на данъци по смолянската висока тарифа за местни данъци и такси до момента на възстановяване на статута на процедираните земи обратно в земеделски.

На смолянска територия няма ни един хотел, в който да могат да се настанят 300 гости, да има съответно ресторант с такъв капацитет и конферентна зала от този калибър. Реално няма къде да се настанят на едно място и два автобуса с деца, дошли в Смолян на екскурзия, а за хотели с четири и пет звезди, както и за голям туризъм да не говорим.

Нека се огледаме и направим съпоставка какво става около нас. В Чепеларе бизнесът се организира и направи много за развитието на туризма – ски писти, нови ски съоръжения, малки хотели, съобразени с мащабите на града. Ски фабриката дава работа на много хора, включително и на жители на Смолян. Въобще градчето има добре структурирана икономика, която дава и отчисления за общинския бюджет. По аналогичен начин в Девин се залага на балнеоложкия туризъм и в града има два петзвездни хотела, за разлика от областния град. В Смолян няма и промишлено предприятие от калибъра на “Девин” АД.

По отношение на промишленото производство нека направим съпоставка с някои градове от калибъра на Смолян – като Велинград, Самоков, Панагюрище, Кърджали, Троян, Севлиево, та дори с Годеч и т.н., и ще отбележим, че без да имат претенциите за кой знае какво, каквито са претенциите на Смолян, имат едно устойчиво развитие. И те са в криза, но имат развитие. Градовете са поддържани, имат предприятия, които дават приходи към общинските си бюджети. В Смолян колко са постъпленията и откъде да дойдат те? В повечето магазини, и то в централната част, не могат да върнат ресто на 100 левова банкнота – дневният им оборот много често е под тази сума. Покупателната способност на населението е сведена до границата на оцеляване. Нетните приходи на Смолян са 0,28% от нетните приходи на България, а чуждестранните инвестиции са на половината, сравнено с другите области на централния южнобългарски регион (справка в сайта на общината – програма за развитие 2007-2013). С такава беднотия не знам дали някой друг областен град може да се похвали – нетни приходи под 1/3 от процента.

Наскоро в местен вестник бе публикувана информация от Бюрото по труда за безработицата в Смолян и цифрата подминаваше 20% при средно 10% за страната. В Смолян работните места само се закриват, а нови не се откриват. Да не говорим, че има и нерегистрирани и неотчетени от статистиката безработни.

Всички тези обстоятелства ми дават основание да твърдя, че нашият град е докаран до дереджето не на девета, а до десета дупка на кавала.

Очаквайте продължене