Истинският Камен Бралов - писател и редактор на сп. "Тракия"
- Последна промяна на:
- Автор:
- В рубрика:
- 77 Посещения
- 0 Коментара
Анастас Поптодоров (Камен Бралов) е роден в Райково на 3 март 1900 г. Той произхожда от два големи родолюбиви и ученолюбиви родове от Райково. По баща той е внук на починалия поп Никола Мавродиев, известен в Смолянско със своята фанатична привързаност към българщината в едно тежко и мрачно време, смел борец срещу гръцката пропаганда и автор на дневник за постоянните фанариотски интриги и борбите на българите с коварните патриаршески домогвания в Райково – долната махала, извлечения от който дневник покойният Стою Шишков, под псевдонима С. М. Родопски, издаде през 1887 г. книга в голям том, озаглавена. “Портрет на гръцкото фенерско духовенство” и пр. А по майка той е внук на покойния райковски първенец Анастас Бадев, голям родолюбец и борец срещу фанариотските попълзновения в селото. Чрез баба си Екатерина Бадева той е във връзка и с големия и прочут Боботански род от същото село. Бащата на Анастас Поптодоров е даровита и образована личност, строг духовен служител, качествата на който бяха високо оценени от покойния български екзар Йосиф, който го бе обградил с голямо доверие и му бе поверил висши отговорни екзархийски служби в Западна Тракия: Димотика, Ксанти и Дедеагач. Подробни сведения за живота и дейността на протойерей Т. п. Николов са печатани в сп. “Родопа”, бр. 4 от 1928 г. и бр.2 от 1933 г. Майката на покойния пък била благочестива и смирена българка, надарена с отличните качества на домакиня, образцова съпруга и майка. Под топлите и нежни грижи на баща си и майка си Анастас Поптодоров отрасва в своето детство и юношество откърмен и възпитан в строгите традиции и добордетели на здравото и с патриархален ред семейство.
Своето първоначално образование Анастас получава в родното си село. Гимназиалното си образование до VI клас пък получава в Първа софийска мъжка гимназия, а последните два класа завършва и взема зрелостно свидетелство през 1918 г. в Гюмюрджинската гимназия. През 1920 г. Анастас Поптодоров се задомява, а след това постъпва и завършва право в Софийски университет през 1925 г. После се отдава на свободна търговска професия в Пловдив. Семейството му се настанява да живее при западнотракийски българи, които по-късно са прогонени от гърците. В Пловдив семейството му е чувствително засегнато от голямото земетресение през 1928 г., при което загубва майка си. Тези обстоятелства се отразяват много зле на търговското му предприятие, вследствие на което той решава да си потърси държавна служба. Такава служба той заема през 1932 г. в София по държавната охрана. Анастас Поптодоров се отличава със силен аналитичен ум и способността да отделя ядката от обвивката, важното от неважното и да комбинира и синтезира обстоятелствата в тяхната естествена връзка. Тези именно качества го възвисяват и той бързо напредва в професията, за да мине за кратко време през Дирекцията на полицията и да стигне до Щаба на армията, където го заварва смъртта.
Служебната длъжност на Анастас Поптодоров е много сложна и деликатна, тежка и крайно отговорна. Той я побеждаваше със своята амбиция, спокойствие, бдителност и бърз и схватлив ум. Затова не само я носеше леко и неусетно, но успява да откъсне от нея доста време, за да го вложи в обществеността, в писателството, в книжовността за Родопа и неговата втора родина Западна Тракия. Той бе редовен и активен член на родопската културна дружба в София, много ценен със своите мнения и съдействие. Живо се интересува от тракийското движение, в което той участва още от студентските си години и е един от основателите и дългогодишен председател и важен стълб в съюза на младежите тракийци. Не по-малко Анастас Поптодоров е и ревностен и отличен писател, журналист и битописец. Един от постоянните сътрудници на в. “Тракия”, малко по-късно и негов редактор. Неговите статии се отличават със своята живост, темперамент и научна ерудиция. Заедно с това той се занимава и с родопски фолклор, по-специално с родопски легенди и песни, които той разработва с особено старание в различни списания. През 1931 г. под псевдоним Камен Бралов, чрез който често се обажда, в памет на покойната си майка той издава сборник, озаглавен “Родопски легенди”: Потънала камбана, Милян и Милица, Делю Войвода, Поличба, Момина вода, Кралю войвода, Висарион Смоленски, Момчил Войвода. В брой 1 на сп. “Родопа” под заглавие “Зовът на кръвта и сърцето” е поместена и обработена от него легендата за изколването на българите някога на Крумовградската граница. В края на 1938 г. негови пътни бележки и впечатления, подписани с неговия псевдоним Камен Бралов и под заглавие Пловдив – Смолян, бяха напечатани във в. “Красногор” – Смолян, бр. 19, 20, 21 и 22, които трябва да четем сега като изповеди и последно прости към родината.
Това описание той почва така: “Житейски неволи ме отделиха цели осем огдини от родния край. Не един път през това време на “доброволно изгнание” надвиваха пламенното ми желание да споходя родното си село, да се поровя в сладките спомени, които ме свързват с родното огнище и с красивото време на младежките пориви, мечти и идеали. Не един път с мъка съм потушавал бушуващото в гърдите ми желание да се откъсна от праха на големия град, да се отскубна от веригите на сплетните и тревогите, които животът поднася всекиму – кому повече, кому по-малко и поне за кратко време да се отдам в плен на Родопа. Да се полюбувам на красотата на тоя дивна хубавица, чийто скути Орфей избра за свое царство, огласявани от песните на сладкозвучната му лира, ехото от които и днес се носи в тайнствените родопски лунни нощи, пригласян от тихия шепот на ели и борики. И когато животът ми отвори порти към тия желания, обземе буен пламък на възторга и трепетното чувство на ожидание и устрем към отдавнашната моя цел. Обзет от тия чувства, бързият влак ме понесе от София към Пловдив, към града, дето прекарах най-хубавите си години от живота и най-горчивите дни в него като синур, между които лежи грабът на скъпата ми майка”.
Това беше нашият Анастас Поптодоров в неговата пряка служба и в делото му като общественик и писател. Затова неговата ненадейна и съвсем неочаквана смърт (на 15 февруари 1938 г. – бел. ред.) породи толкова съжаление и толкова оплакване.
В лицето на тази ненавременна кончина нашата родопска общественост губи една важна сила и опора, тежка загуба е и за голямото и хубаво село Райково, което от няколко години насам отронва скъпи жертви в лицето на починалите Кост. Николов (1931), Хр. Господинов (1931), К. Чилингиров (1932), протойерей Т. п. Николов, баща на днешния наш покойник (1933), Тома Попратилов (1937) и др.
(със съкращения)
Христо Караманджуков
Сп. “Родопа”, 1939 г, бр. 3 и 4
Коментари
* За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.