Отзвук Животът в Родопите

Докладът на Маргрете Аукен за СТЦ "Перелик": Европа не е полицейски отряд за бързо реагиране

• Последна промяна на: 13:09, 23.11.2011 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Общество
• 164 Посещения
• 0 Коментара

Готов е докладът на евродепутата от Дания Маргрете Аукен за посещението й в България в началото на юли. Със свои колеги от България тя се качи и на връх Перелик. Депутатката е от Групата на зелените и е член на Комисията по петициите към ЕП. Дойде у нас да види с очите си доколко са верни твърденията, описани в петицията срещу проекта “Перелик”. Прошението бе изпратено до Комисията по петициите в Европейския парламент от български природозащитници.

4 месеца и половина по-късно Маргрете Аукен излезе със становище. В него тя описва, че за съжаление, поради дъжд и мъгла, делегацията не е могла да извърши добър оглед на мястото. На Перелик й били показани изсечените хвойни с обяснението, че така инвеститорът подготвя терена за ски писти и съоръжения. Вносителите на петицията й разказали, че гората е придобита чрез замяна, че мястото се използва за джаз фестивал, който има вредни последици за природата и е несъвместим с правилата на “Натура 2000”. Те посочили, че противно на твърдението на инвеститора, че хижата е построена и използвана само за склад, но всъщност се рекламира в лъскави списания като еколодж “Къща на мечките”.

След посещението си на връх Перелик Аукен слезе в Смолян на среща с областния управител Стефан Стайков и кмета Дора Янкова. Делегацията бе посрещната от демонстранти с плакати в защита на проекта “Перелик”. Именно за демонстрацията обаче Аукен останала с впечатление, че тя вероятно е подготвена от инвеститора на проекта.

С огромна доза съмнение преразказва твърденията на кметицата Дора Янкова, че устройственият план от 2000 г. включва само път за достъп до Перелик, че за ОВОС-а, одобрен от предишното правителство, през 2001 г. било проведено обществено допитване, че туристическият център се разглеждал като вариант, че след присъединяването на България намален план не е бил предложен, че в момента не е имало план за строителство на СТЦ “Перелик”, че имало разрешение за временни конструкции (за джаз фестивал) и съгласие за изграждане на сцената. Янкова обяснила, че “Къщата на мечките” служи за съхранение на оборудване. Имало заповед за забрана на всички по-нататъшни строителства на Перелик. Тя твърдяла, че Законът за опазване на околната среда бил спазен и не е имало политически конфликт около “Перелик”. Нямало конкретни планове, само условни концепции за развитие. Нямало нищо вредно в организирането на джаз фестивала. Храстите хвойна били нарязани за субсидии от европейски фондове. За предполагаемото незаконно изсичане на дървета кметицата на Смолян твърдяла, че това не е отговорност на общинските власти, а на Агенцията по горите. Тя твърдяла също, че изсичането на дървета е необходимо за получаване на субсидии за селско стопанство. За контакта между вносителите на петицията и органите на властта кметът заявил, че основният петициционер не живее в Смолян и никога не се обръщал към общината. Председателят на срещата обяснил, че според вносителите на петицията и Орхуската конвенция трябва да се позволи достъп до всички документи, отнасящи се до Перелик и подчертал значението на комуникацията. Янкова уверила, че цялата информация ще бъде на разположение.

По време на посещението делегацията отбелязва, че е видима липсата на комуникация между властите и вносителите на петиции. В общи линии едната страна твърдяла, че плановете и действията са в пълно съответствие с българското и европейското законодателство, а другата – обратното.

Констатацията на Аукен е, че както в случая с “Рила”, така и за “Перелик” фактическата ситуация на място се различава значително от ситуацията, описана от властите.

“Властите изглежда често не считат петиционерите/или НПО за събеседници, особено в случаите, когато те не са от региона и изглежда често липсва желание да се ангажират с диалог”, констатира евродепутатката от Дания. Тя докладва, че вносителите на петицията и неправителственте организации са добре подготвени като общи познания, които обяснили казуса по ясен начин, с факти, цифри и документация, за да подкрепят своите твърдения.

Екозащитниците често изразявали недоверие във властта и в съдилищата. С това евродепутатът си обяснява защо те са избрали пряко чрез европейските институции да се справят със ситуацията, надявайки се и очаквайки, че намесата от Европа ще има дисциплиниращ ефект върху властите. Аукен подчертава обаче, че правото на ЕС трябва да бъде изпълнявано и прилагано от националните правителства и че Европа не е полицейска организация да се вика за незабавно решаване на проблеми или потенциално незаконни ситуации.

Вносителите на петиции често се оплакват за непрозрачност, за твърде приятелски отношения между властите и изпълнителите на проекти, сочи евродепутатката.

В доклада си Комитетът по петиции препоръчва от Европейската комисия освен да докладва за развитието на наблюдаваните проекти, да следи отблизо как се прилага законодателството на ЕС при управление на отпадъците и развитие на инфраструктурата в България. Изисква от ЕК да даде насоки на българските власти, за да се гарантира, че пълният достъп до информация и документи е на разположение и гражданите са информирани за възможностите и процедурите за обществени консултации. Препоръчва на ЕК да даде насоки на национални и регионални длъжностни лица за това как да управляват разрешаването на процеси за големи инфраструктурни проекти, свързани с ОВОС и правила по “Натура 2000”. Настоятелно призовава българските власти на всички нива да включват граждани, неправителствени организации, включително и НПО, които те считат за “негативни”, и други представители на гражданското общество по-активно в процеса на вземане на решения.

Настоятелно призовава българските политически и административни органи да гарантират пълна прозрачност и отчетност в случаите на публично-частни партньорства за реализиране на проекти. Настоятелно призовава петиционери, природозащитни организации и заинтересовани граждани активно да търсят контакти с властите, започвайки от най-ниското, съответно административно и политическо ниво, за да се подобри комуникацията и доверието с цел влизане в конструктивен диалог.