Отзвук Животът в Родопите

Денем д-р Станка Денева вае усмивки, а вечер се отдава на живописта

• Последна промяна на: 13:27, 23.11.2011 г.
• Автор: Геновева Дикова
• В рубрика: Изяви
• 158 Посещения
• 1 Коментара

В продължение на 30 години д-р Станка Денева упражнява любимата си професия – моделира красиви усмивки като стоматолог. Работата й е една сбъдната мечта. Друга, която я вълнувала дълбоко в миналото, я намира доста по-късно, но днес определено я прави по-щастлив и завършен човек. Това е рисуването. Преди дни зъболекарката откри изложба, адресирана “Към любителите на цветовете” в офиса на стоматологичната колегия. Нейните картини са там, за да доставят радост, удоволствие и разнообразие в иначе напрегнатия делник на нейните колеги, приятели и въобще на хората, които ценят изкуството и цветовете.

Д-р Денева не е от Смолян, но както в много други случаи, любовта я прави родопчанка. Тя е родена в Сунгурларе, живяла е в Сливен, учила в Пловдив и от там пътят й води в Родопите. От 1981 г. работи в Златоград, а в Смолян идва заедно с демокрацията през 1989 г.

Всеизвестно е, че отдавна вече скромността не е качеството, което краси човека. За жалост агресивното рекламиране на собствените достойнства се цени все повече днес, отколкото доказването им с работа на практика. Д-р Денева обаче, освен че е лъчезарен и позитивен човек, е запазила и своята скромност. И именно това те кара в разговора с нея да се вгледаш по-внимателно в личността, картините й, че даже и в кабинета.

“Казвам се Станка Денева. От 1981 година работя като стоматолог, като първата си специалност “Обща стоматология” придобих през 1988 година, а втората “Детска стоматология” – през 1992 година. През това време съм натрупала безценен опит в работата си с пациентите. Винаги ми е носило удовлетворение, когато помагам на хората около мен да преодолеят болките си. Особено удоволствие ми носи работата с деца. За мен е важно те да се чувстват комфортно в кабинета ми и да превъзмогнат страха си от зъболекаря. 13-годишната ми практика като училищен стоматолог ми е от изключителна полза при комуникацията с малките ми пациенти. През свободното си време обичам да рисувам.” И толкова. Д-р Денева смята тези редове за себе си за достатъчни, но все пак настоявам разговорът ни да продължи в тази посока.

“Това исках и това работя с удоволствие. По-голямата част от деня ми минава тук. Самата професия е трудна, но който се е наел да я работи, си работи -. като всеки един избор”. Как се справя със страхилвите си пациенти, каквато съм и аз, питам стоматоложката, а тя направо грейва с усмивка – “А моите пациенти не ги е страх, не знам защо. Не случайно столът ми е розов. Ама ако има такива дето подскачат, ние скачаме заедно. Ако сме го уплашили като дете, и като възрастен пациентът си остава уплашен. Значи най-важното е да не го плашим. Ама като седнат на розов стол, как да ги е страх. Ако трябва да бъда сериозна, човек като дойде с болка, едва ли вижда цвета на стола.” Но явно спокойствието, хуморът, усмивката на лекарката, съчетана с ведрата обстановка в кабинета, все пак внасят успокоение и при пациентите.

И стигаме до рисуването, картините и изложбата. Д-р Денева бърза да направи уговорката, че това е нейното любимо хоби и няма амбициите да прави невъзможни неща. Навремето не намерих куража да уча професионално рисуване, да се впусна в изпити. Другият вариант беше стоматология.

Рисуването си остана някъде като несбъдната мечта и после във времето се върна при мен, казва лекарката. А това става по един доста интересен начин. Иначе казано – нищо случайно няма на този свят.

Един ден през 2006 г. в кабинета на д-р Денева влиза напълно непозната жена, която срещнала в Смолян. В разговора между двете след това става ясно, че жената не само че е от Сливен, но и рисува. Рисуваше с маслени бои. Срещата се оказва катализаторът, който събужда неостарялата страст към изкуството. Дотогава рисувах много рядко и само с молив. “След като получих няколко съвета от жената, която и до днес е моя приятелка, почнах да чета, да търся информация и сега рисувам. Отначало с темперни бои, после си набавих и маслени. А вече имам и повече време, защото децата пораснаха и се пръснаха. И вместо да гледам сериали например, аз рисувам”.

Стоматоложката описва желанието да хване четката като усещане за пърхащи пеперуди под лъжичката. Рисуването ме пренася някъде другаде, то е пълен релакс, добавя тя. И сякаш преди да отбележа, че способността й, съчетана с професията, е нещо особено и уникално, бързо уточнява, че според нея всеки зъболекар може да рисува. Е, това вече ме изненадва, но обяснението на д-р Денева наистина звучи логично.

“Скулптурирането на зъба си е вид изкуство. Като дойде някой пациент с една лоша усмивка, със зъби, поразени от кариеси и след това си излезе с идеалната усмивка – това не е ли изкуство, освен лечението, разбира се, което е съвсем друго нещо. Естетиката, оформянето на усмивката, на формата на зъбите – това всеки може да го прави от нас. Останалите ми колеги просто не са изпитали необходимост да рисуват и затова вероятно не го и правят”, смята д-р Денева.

Тя предпочита да рисува пейзажи, а това е свързано с друга страст на лекарката – пътуването.

“Мога да пътувам непрекъснато, но не е възможно, все някога трябва да се прибереш в къщи. България има много много хубави места. И чужбина има, ама нашите са си наши. Като идеш на едно по-диво място, с малко повече усилия да стигнеш до там – усещането тогава е невероятно. Два пъти ходих на Устра и за мен това беше много впечатляващо. Усилие е да се качиш, но като го направиш, все едно че гледаш от самолет.” Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх. Освен изгледи от родната природа, д-р Денева пренася на платното красоти от Италия и Франция.

Постепенно в рисуването се научила и на търпение. “Колкото и да ми се иска да нарисувам нещо на един дъх, проумях, че трябва да изчакам, да засъхнат боите, за да нанесеш корекции или да продължиш. Понякога рисувам вечер, а дневната светлина ми донася изненади и олеле – цветовете са съвсем други. Правя грешки и то много, но продължавам да се уча”. И продължава в своя ведър и шеговит стил – “Абе рисувам така както го усещам и явно откривам топлата вода”.

Д-р Денева не е броила картините си. Рисува по-упорито от 5 години, но смята, че това време е малко. Подарява или съхранява творбите си. Няколко от тях са продадени. “Удоволствие, е че някой е готов да плати, за да има твоя картина, но това при мен не е самоцел, сочи зъболекарката. Имам и неща, които са резултат на нещо преживяно, на мои чувства и емоции. Те са си лично мои и нямам намерение да ги предлагам на никого”, категорична е тя.

"Знам, че приятелите винаги ще казват, че нещата са ми хубави, но аз много ценя и хора, които ми сочат грешките, твърди д-р Денева. За нея изкуството винаги е било вълнуващо. Обяснението й за неглижирането в днешно време на културата е съвсем просто – хората са много затруднени в битието си. Остава им малко време и малко пари. Затова изкуството и културата страдат от липса на внимание.

А за мен рисуването навярно ще си остане любимото хоби. Какво по-сериозно от хоби. Това е нещо, което създава удоволствие на мен да го правя, а на хората им е приятно да го гледат. И това ми стига. Няма да тръгна да правя невъзможни неща". Така завършва разговорът ми със зъболекарката, която има розов стоматологичен стол, усмихва се често на своите пациенти, радва себе си и околните със своите картини. У мен пък остава убеждението, че скромността все пак не е порок. Тя те кара да се вгледаш повече в това, което върши човек, а не да вярваш на много и красиви думи.