Отзвук Животът в Родопите

Анелия Илиева, главен редактор на сп. "Rolling Stone": Всеки млад човек трябва да е готов да защитава своите идеи

• Последна промяна на: 15:45, 08.02.2011 г.
• Автор: Анастас Барбов
• В рубрика: Лица
• 200 Посещения
• 0 Коментара

Госпожо Илиева, как стигнахте до красивото хрумване за издаване на списание “Rolling Stone” и у нас?

Бях студентка в Американския университет в България, където има изключително богата библиотека и освен книги, получават всякакви интересни издания на периодичния печат. През годините на следването си редовно четях Rolling Stone. Освен това знаех малко и за историята на списанието, което е възникнало в САЩ като отзвук на протестите срещу войната във Виетнам и като опит да се предостави качествен коментар на актуалните политически и музикални събития, едно по-професионално писане за музиката и за всичко, до което тя се докосва. Някак естествено дойде идеята за българско издание на Rolling Stone. Списанието има такъв невероятен архив и ресурс за материали, а България за съжаление не е имала досег със западната култура през 50-те, 60-те, 70-те, дори 80-те години, когато са се случвали ключови за музикалната и като цяло за културната история събития. След това осъществихме контакт с американската централа. Резултатът е налице вече повече от година.

Позволете ми да поздравя вас и редколегията за отличното качество и многообразие на списване и оформление на списанието! Какъв бе процесът на неговото реализиране при наши условия?

Благодаря ви много! За целия ни екип е изключително важно да реализираме качествен продукт, отговарящ на световните стандарти в областта. Затова държим да работим с добри професионалисти както за преводните материали, така и за всички български текстове. Подбираме внимателно и фотографиите, които несъмнено играят важна роля за оформянето на една завършена художествена цялост.

Забелязвам, че списанието не е чуждо и на политиката. Впрочем, споделяте ли мнението ми, че най-великите и талантливи изпълнители са излъчвали най-мощни и обществено ангажиращи послания?

Това несъмнено е така, напълно споделям вашето мнение. Музиката е един от най-силните инструменти за изразяване на определена позиция. В този смисъл всеки известен изпълнител носи голяма отговорност, тъй като може да предаде посланието си на широк кръг от хора, може да ги обедини за дадена кауза. В историята има редица примери за артисти, които чрез музиката си ревностно се борят за мир, свобода, разбирателство, равноправие: Джон Ленън, Боб Марли, Pink Floyd, Боб Дилън…

Какъв е акцентът в отделните броеве на списанието до днес?

В Rolling Stone много често правим специални класации – това е запазена марка на изданието. Например 40 причини да се кефиш на музиката, 500-те най-велики песни на всички времена, всичко най-яко за този сезон и т.н. Отделно, правим предварителен преглед на предстоящите албуми всяка пролет и есен, показваме модните тенденции чрез тематични фотосесии. Двойният ни зимен брой за януари и февруари до голяма степен е посветен на обзор на 2010 г. – най-добрите албуми и песни, най-важните събития, най-добрите и най-лошите филми за изминалите 365 дни. Темата на мартенския ни брой също е много любопитна – 50 изпълнителя правят топ 10 на любимите си изпълнители, групи или мини-жанрове, които познават в детайли и дълбоко ценят и обичат. Сред акцентите са: Йоко Оно за любимите си песни на Джон Ленън, Пати Смит за любовните парчета на Боб Дилън, Елтън Джон за новите поп класики, Ерол Ибрахимов за Боб Марли, Рик Рубин за Led Zeppelin, Митко Кърнев за китарните класики, Ани Ленъкс за жените в соул музиката, Васил Гюров за Нова генерация, Рут Колева за Motown. Музиката е изкуство, което владее универсалния език на общуването. Тя може да има съзидателен или разрушителен характер и ефект. Мнението ви за чалгата? Лично аз не харесвам чалгата, тъй като не намирам нищо интригуващо в този музикален стил. Винаги търся послание, мелодия, задължително се заслушвам в текста и се замислям какво е искал да ми каже творецът със своята музика. Чалгата е базирана на много опростена мелодия, която не търпи особено развитие от началото до края на песента, текстът е доста лековат, а посланието, доколкото има такова, не е сериозно.

А за обществено-политическата среда у нас, в един по-широк аспект?

България е чудесна страна, която обаче има нужда от много промени. Този въпрос съдържа в себе си толкова много теми за дискусия, че е просто неизчерпаем. Не бих се ангажирала с оценка на последните няколко правителства, но това, от което ми става най-болно, е, че не виждам адекватно подреждане на приоритетите им. Всичко, което чувам, са оправдания и обвинения, а те не помагат на никого. Нужни са реформи и инвестиции в здравеопазването, образованието, културата. Проблемите, които трябва да се решат, са толкова многобройни и задълбочени, че хората вече губят надежда, затварят се в себе си, стават апатични към случващото се. Това е и най-плашещото – липсата на активно гражданско общество, което да движи развитието на държавата, да изисква от управляващите, да бъде техен коректив.

Защо според вас у нас не се дава път на можещите, знаещите и необременени с миналото ни млади хора?

Като продължение и на предишния ми отговор, искам да подчертая, че държавата – това са хората. Държавата не е нещо абстрактно и хората не бива да очакват някой друг да свърши всичко вместо тях. Всеки сам чертае пътя си и е отговорен за това, което му се случва. Не мога да се съглася, че у нас не се дава път на младите хора. Всеки млад човек трябва да е готов да защитава своите идеи и да се бори за реализирането им. Няма кой да даде път на младите, ако те сами не покажат, че имат знания, умения, позиция по даден въпрос и амбиция. Това отново е част от нашия манталитет, народностна характеристика, ако щете – ние сме много по-пасивни като нация, свикнали сме да седим и да се оплакваме, че нещо не е наред, но не сме готови да запретнем ръкави и сами да се издърпаме за косата като барон Мюнхаузен.

Коментарът ви за Wikileaks?

WikiLeaks несъмнено предизвика голяма медийна сензация и ни даде доста храна за размисъл. Това, както повечето неща, не бих могла да класифицирам като само хубаво или само лошо. Хубаво е доколкото е израз на борбата за свобода на словото и достъпа на обикновени граждани до важна информация относно измами или незаконни машинации на високо държавно или корпоративно ниво. От друга страна обаче разкриването на строго секретни документи може да застраши човешки животи или да провали разследвания. Както в скорошния скандал с подслушването в България – сега, след като за всички е ясно, че се подслушват разговори, това подслушване напълно се обезсмисля и не би довело до същински разкрития. Предполагам по същия начин разпространяването на секретни военни документи от WikiLeaks би застрашило операции под прикритие и т.н. Остава и въпросът кой в действителност стои зад този сайт и основателя му и доколко това изтичане на информация е режисирано и контролирано. В своя октомврийски брой ние публикувахме много любопитен материал за едно от основните действащи лица зад WikiLeaks – американския хакер Джейкъб Апелбаум, който бори репресивните режими по целия свят, а се оказва преследван от собственото си правителство.

Предвиждате ли примерно рубриката “Обратна връзка” или други подобни?

Обратната връзка с нашите читатели е много важна за работата ни. Имаме специален имейл адрес, на който те могат да ни пишат () и който редовно се проверява от нашите редактори. Също така, в почти всеки брой имаме страница, на която публикуваме читателските “любовни писма и съвети”, мнението им за материалите, техни идеи.

Имали ли сте възможност да гледате ТВ поредицата на Джон Лоутън за общините? И ако да, какво е мнението ви?

По принцип не гледам телевизия, затова и не съм попадала на тази ТВ поредица. Звучи интересно, може би трябва да намеря начин да я гледам.

Известно ли ви е какви мерки предприемаше режимът в миналото срещу такива като моята особа примерно, които се интересуваха и ползваха "упадъчната и зловредна култура на Запада"?

Нямам ясни спомени от тогава, но съм чувала много истории по въпроса. Знам, че не е било позволено слушането на западна музика и е било много трудно да си набавиш актуални албуми. Обикновено хора, които са пътували в чужбина, са носели в България плочи, касетки, книги, които след това са били копирани и разпространявани между познати и приятели. Чувала съм истории от родни музиканти как тогавашната милиция не им е давала да свирят кавъри на групи като The Beatles, Rolling Stones – гонели са ги, арестували са ги. Чудесно е, че сега поне няма подобни рестрикции, имаме свободен достъп до информация. Защото дори днес има страни със сериозна цензура.