Отзвук Животът в Родопите

Журналистката от "Хоризонт", носителката на "Златен глас" Таня Величкова: Само в Родопите се чувствам у дома

• Последна промяна на: 10:33, 31.01.2011 г.
• Автор: Александър Кисьов
• В рубрика: Лица
• 214 Посещения
• 0 Коментара

Визитка:

Таня Величкова е родена в Смолян. Учила е в Първо основно училище “Св. св. Кирил и Методий” до четвърти клас, след това учи в Шесто основно училище “Ив. Вазов”. По-нататък семейството й се мести в Златоград, където завършва гимназиалното си образование в СОУ “Антим I”. Там още избрах професионалната си ориентация, сочи тя днес. През 1989 г е приета в СУ “Св. Климент Охридски”, където завършва “Журналистика”. Още в студентските си години започнах да работя като стажант в Националното радио, пояснява тя. За кратко време е в екипа, който основава частното радио “Витоша”, след което се връща в програма “Хоризонт” на БНР, където преминава професионалния й път до ден- днешен. Известно време е репортер с ресор “МВР и борба с престъпността”. Била съм в годините в различни роли – репортер, редактор, водещ. Професията “Радиожурналист” ми е много близка и добре позната, казва още топ журналистката с родопски корен Таня Величкова. В програма “Хоризонт” на БНР тя е едно от знаковите лица – водеща на “12 + 3”, на сутрешния блок “Преди всички”. И точно заради ярко изявения си професионализъм като водеща на сутрешния блок “Преди всички " миналата седмица Таня Величкова беше удостоена с престижната награда “Златен глас” за тази година на фондация "Надежда Дженева”, основана в памет на известната наша журналистка.

Г-жо Величкова, преди всичко как приехте тазгодишната награда "Златен глас"?

Наградата “Златен глас” е учредена от Кеворк Кеворкян в памет на неговата съпруга Надежда Дженева. Нейни досегашни носители в БНР са Светлана Дичева и Божана Димитрова. Така че моето име, наредено до имената на тези утвърдени журналисти, със сигурност е повод да се гордея с тази награда. За мен тя е голямо признание. А още по-важно за мен беше това, че в реакцията на колегите ми по време на церемонията по връчването на наградите и след това усетих не само тяхната съпричастност, а и тяхната добронамереност към избора аз да бъда носителят на тазгодишната награда “Златен глас”. Това, че моите колеги в радиото и моите познати извън него искрено ме поздравиха, ми носи голяма радост, тъй като е важно, когато човек работи, да усеща, че неговата работа е полезна и за другите. Наистина е задължаващо човек да получи толкова високо признание, защото колкото то е оценка за досегашната.дейност, толкова то още повече изисква занапред човек да се старае максимално, за да бъде на добро професионално ниво. За мен беше изненада да я получа, но съм благодарна на хората, които са избрали аз да бъда носителят на “Златен глас”.

Чувствате ли аудиторията, когато сте зад микрофона на “Преди всички”? Промени ли се в последно време тя?

Честно казано, не винаги усещам кой точно стои от другата страна на ефира и кой слуша предаването, защото аудиторията е динамична – тя непрестанно се мени. По-скоро, когато дискутираме определена тема, си мисля за кръга от хора, които са заинтересовани да чуят нещата, които казваме по радиото. И се старая в моята работа, а това важи и за целия екип на сутрешния блок, да бъдем максимално полезни и да включваме достатъчно широк кръг от гледни точки, така че темите, които предлагаме в ефир, да не бъдат повърхностни, а да бъдат разгледани максимално задълбочено и професионално. Но мога да кажа, че аудиторията от година на година става все по-взискателна, тъй като медийният пазар се насити в голяма степен. Конкуренцията стана остра – особено в сутрешната линия. Вече има достатъчно голям избор и достатъчно амбициозни предавания, които поставят пред нас още по-високи изисквания. Ние не толкоз често имаме пряк контакт с нашите слушатели, колкото други предавания, но има моменти, в които усещаме какво точно иска да ни каже аудиторията и какво точно мисли за нашето предаване.

"Хоризонт" все пак продължава да е най-слушаното радио. Има ли нещо ново и какво е то?

Слава Богу наистина изследванията от последните години показват, че “Хоризонт” остава безспорен лидер на радиопазара. За това може да има различни обяснения, но според мен едно от тях е, че Българското национално радио запази обществения си характер, въпреки различните идеи за промяна на този статут. Общественият му характер, както и дългогодишната му история и утвърдени традиции не позволиха радиото да пожълтее, както това се случи с много други медии, включително и електронни. Така че “Хоризонт”, както и цялото национално радио, стана онази стабилна институция и онзи достоверен източник на информация, който се ръководи от основополагащите принципи на журналистическата професия, а не от конюнктурата. Това според мен е причината радиото да има доверието на своите слушатели, а от там – да поддържа висок рейтинг и добра слушаемост. Не се промени нещо особено и съществено през последната година. Радиото е консервативна институция и това е добре. Промените не винаги стават бързо, но когато те се случват, са обмислени и добре премерени. Това, което се случи през последната година,бяха няколко интересни проекта, които представляваха за нас професионална провокация. Един от тях беше общата ни работа през лятото с Българската национална телевизия. Със сигурност част от вашите читатели са го видели или следили. Така нашите слушатели в продължение на един месец можеха не само да ни слушат, а и да ни виждат. За нас беше интересно, предизвикателно, но и трудно.

Робувате ли на нещо и на някого, имате ли свои идоли, г-жо Величкова?

Не. Не робувам на нищо и нямам идоли. Смятам, че свободата е изключителна ценност, която всеки човек трябва да отстоява. По-скоро имам респект към професионалните стандарти, които са ми задали моите учители в професията. Имам респект към примера на колеги, които изключително уважавам и които в момента работят както в Националнто радио, така и в други медии. Това е професионален пример, който се опитвам да следвам, за да имам самата аз добър критерий, с който да се развивам. За идолите – никога не съм смятала, че изобщо човек трябва да идеологизира нещо или някого. Вярата в Бог е достатъчна, за да даде самочувствие на всеки да следва уверено пътя си.

Вие сте родопчанка, как ви изглеждат хората в тази планина днес?

Гордея се с факта, че съм родопчанка. Родопите са единственото място, където наистина се чувствам “у дома”. Винаги разказвам за моя роден край. И слава Богу, виждам винаги приятелско отношение на хората към Родопите, независимо от коя точка на света са те и доколко са наясно с историята на нашия край. Старая се да се прибирам колкото може по-често, подържам връзка с много хора от Смолян и Момчиловци. Радвам се, че хората в Родопите запазиха през тези бурни години на преход своята сърдечност, искреност, почтеност И днес, колкото и да са трудни времената, уверено мога да твърдя, че това са достойни хора, от които всеки може да се учи на основните ценности и на морал. Радвам се и на младото поколение, което расте в Родопите, поддържам връзка, включително и във Фейсбук, с младежи от Момчиловци, от Смолян…, виждам какви са техните интереси и мечти, виждам от какво се вълнуват и накъде са насочени техните амбициии и мисля, че са отворени към света и че имат широк хоризонт пред себе си, което е много хубаво.

Стоите на “пулта” на един мощен център на общественото мнение, каква е прогнозата ви за България през 2011 година?

Както се вижда от първите й седмици, в политически план годината за България ще бъде бурна. Така е във всяка година на избори. Но в този път сякаш методите на политическата битка са още по-груби отпреди. Жалко е, че това се случва в XXI век в европейска държава. Но може би лутането през прехода в крайна сметка доведе до натрупването на тези скрити зависимости, които сега излизат на повърхността. Грозно е това, което се случва между политиците в България. Но ако пък тези събития помогнат наистина да се открият задкулисните игри, ако тези недостойни политически борби послужат като някакво пречистване, тогава може би ще е добре, че това се е случило. Все пак очаквам с приближаването на изборите разумът да надделее и въпреки медийната буря, нещата в държавата да вървят към подобрение в икономически и социален план. Най-малкото – принадлежността ни към ЕС е някакъв вид гаранция, че няма да се върнем назад.

Като водещ на сутрешния блок “Преди всички” какво още е “на първа линия” за Вас, г-жо Величкова?

Трябва да си честен и открит, да подхождаш към хората с уважение. Трябва да обичаш това, което правиш, за да се чувстваш добре в собствената си кожа и да се радваш на живота. За съжаление, принципът на нашата професия е такъв – да се задълбочаваме повече в трагичните новини, в критиките, в неблагоприятните обстоятелства. По-трудно се промъкват примери за обикновените “малки” добрини, които правят хората. Но държа да посоча, че те все пак не остават “невидими”. И наистина, като водя едно такова предаване като “Преди всички”, което няма ограничения, а е любопитно към всичко интересно, което се случва в България и по света, аз мога, образно казано, да видя многообразието на живота и да видя колко е важно хората да имат очи за това многообразие. И да не остават затворени в собствените си ограничения в днешния отворен свят.