Отзвук Животът в Родопите

Нашенец готвил осем години в Англия

• Последна промяна на: 17:51, 09.09.2011 г.
• Автор: Адриан Кулев
• В рубрика: Лица
• 323 Посещения
• 0 Коментара

В ресторанта, в който работил, се хранели футболистите на “Манчестър Юнайтед”

Бисер Божанов от осем години работи като готвач в различни райони на Англия, но последно е бил в Манчестър. Заведението, в което е готвил преди да се прибере в България, било предпочитано от футболистите на световно известния футболен клуб “Манчестър Юнайтед”.

Играчите предпочитали главно риба, стекове, меса, които задължително трябва да са приготвени на жар, разказва 44-годишният готвач. “Преди всичко обичат натурално приготвените храни. Не става въпрос само за футболистите, а по принцип за англичаните. При тях не е допустимо в ресторант да се работи с химии и полуфабрикати. Месото винаги е прясно и се пече на дървени въглища”, разказва още майстор-готвачът, който е родом от Рудозем, но повече от 20 г. е семейството си в Смолян. Запознал се и общувал с Патрис Евра, Неманя Видич, Рио Фердинанд, Едвин ван дер Сар и др. Определя ги като много естествени хора, а за капризи и дума не можело да става. “Просто искат това, което пише в менюто, нищо повече. Ако по ценоразпис пържолата трябва да е 350 грама, толкова трябва да получат. Държат ястието да им се сервира както е дадено на снимката в менюто. Нямат специални изисквания, които да ги правят по-различни от останалите клиенти”, коментира Божанов.

В Англия имало ред и всичко се прави както трябва. Стоката винаги била качествена и за компромиси не можело да става въпрос. Нищо общо с българския начин на работа. Всеки си знаел задълженията и ги изпълнявал на 100%. Технологиите се спазвали.

“В Англия се работи много лесно. Просто следваш нормативите, които са поставени, и нямаш проблеми. Ресторантът, където последно работих, се намираше в един от най-богатите квартали в Манчестър. Работното време е осем часа и ако се работи повече, собственикът е длъжен да ти плати допълнително, без да се водят разговори. Клиентите също са много културни. Работихме предимно с резервации, като клиентите се сменят на всеки час. Всеки сяда, хапва и си тръгва, а не като при нас – като седнат, да карат с часове и да дърпат столове и маси допълнително. Ако работното време е до 23:00 ч., десет минути преди това хората са се изнесли и в заведението няма никой. Държат много на чистотата и обстановката”, разказва още Бисер. Обяснява, че за всяко ястие се отделя специално внимание, за да остане клиентът доволен. Всичко се сервира овкусено, като се взема предвид всяко изискване на клиента за поръчката. “Много хубаво се работи с тях, стига да знаеш езика и обичаите им. Веднъж сработиш ли се, работата е песен”, категоричен е родопчанинът. Там не било възможно заготовка на храна от единия ден да остане за другия или да не бъде сменена мазнината. Всичко, което остава, или се изхвърля, което се случва много рядко, или минават да го събират за храна на животни, или за други цели, но в никакъв случай не се предлага в ресторанта на следващия ден. Олиото от фритюрниците се източва всяка вечер и се събира в бидони и служи за различни цели в други направления.

Бисер Божанов заминава за Англия, след като близо 17 г. е готвач у нас и в чужбина. Захваща се с тази професия с голямо желание. Изкарва курсове в екипа на порчутия готвач Асен Чаушев и така тръгва по този път. Готви на кораби и в Кипър. За Англия се явява на изпити както за езика, така и за специалността и го одобряват от фирмата.

“Заминах законно с всички нужни документи, каквото беше и моето желание. Имах известни притеснения в началото дали ще се спазват ангажиментите или ще е като при нас – едно се казва, а друго става. За радост там всичко се спазва до най-дребната запетайка”, казва още готвачът. Той опитал да въведе и нашенската кухня в английското меню, но не се получило. “Загатнах някои неща, но те са традиционалисти и трудно допускат нещо различно. Просто държат на тяхното си. Вкусват, казват, че е хубаво, но до там. Не го искат да се наложи в менюто. Харесват примерно шопската салата, понеже е различна от техните. Разбира се, пийват си от нашата ракийка и доста им харесва”, казва Божанов.

Впечатлил се най-вече от чистотата в Англия, както и социалната политика. В социалните институции не се правят компромиси, без да питат кой кой е, а спазват реда и закона.

“Ако улицата е мръсна, вечерта се чисти. Ако пак се замърси, на следващия ден процедурата се повтаря, не се чака специален ден. Хората си гледат съвестно работата. И там има убийства, изнасилвания и въобще престъпност, но е по-малко от тука. Същото се отнася и за корупцията. Не че я няма, но в сравнение с тук не е толкова явна, а е по-скоро нищожна”, разказва още той. Едно от развлеченията му в Англия било посещението на футболни мачове. “Ходил съм на много срещи на “Ливърпул” и “Манчестър”. За тези хора футболът е религия. На мачове ходят по над 70 000 души. Приемат го като дълг да отидат на мача на любимия си отбор. Повечето са с абонаменти карти и с екипи на отбора. Една карта струва около 1 200 паунда за сезона и с нея можеш да посещаваш всички мачове на отбора. Цените на билетите варират в зависимост от отборите, които играят. Ако са от първата тройка, са доста скъпи – в порядъка на 45 паунда, а на черно стигат и 110. Най-евтините са 25. Ако отборът е след петицата, цената пада на 15. През седмицата за феновете се организират и специални обиколки на стадиона “Олд Трафорд”. Обиколката включва цялото спортно съоръжение – като се започне от музея, където е изложена цялата история на тима, и се стигне до терена. Екскурзоводът не позволява да се пипа тревното покритие. Обиколката е 13 паунда на човек и продължава около два часа и половина. Впечатли ме и за колко бързо се изпразваше стадионът от 71 000 човека. Бяха нужни броени минути. Така е направен, че има достатъчно входове и изходи, за да не стават задръствания. До половин час около стадиона не остава никой и нищо”, разказва още Бисер Божанов.

Впечатлен е също и от спазването на законите там. “Една кола например да премине технически преглед са необходими минимум 40 минути. Вкарваш я и я оставяш на служителите, които я проверяват основно. Ако нещо не е наред, пишат: “Негодна” и до отстраняването на нередностите нямаш право да я караш. Вкаран номера на колата в системата и камерите те засичат. Идват и вдигат колата, на място я смачкват, за което ти плащаш. Това е един от малкото примери, които мога да ви дам за изрядността там”, казва още той.

Имало доста българи, които работили там, но за събирания както в България много рядко може да става въпрос. “Животът е много забързан и всичко е по график. Почиваме в различни дни и няма как да се съберем. Разбира се, носталгията по родината ни е голяма. Имаме си цифрови телевизии и гледаме нашите си програми. База за сравнение в заплащането и дума не може да става. Животът там е друг. Радостното е, че вече и в България има фирми, които работят по техния стандарт. В момента работя в “Маунтин лейк” на Смолянските езера и там хората си държат на думата. Личи, чеси разбират от работата и се отнасят добре с персонала. Такова нещо рядко се среща в България”, споделя Божанов.

След завръщането си в страната открил, че доста от българите са се променили, а мръсотията е станала още по-голяма. “Хората се затворили в себе си. Всеки втори псува. Изнервени са много. Устремили са се за някъде и не ги интересува по какъв начин ще стигнат. Човещината е останала на заден план”, категоричен е той. Бисер Божанов отново има намерение да замине за Англия, въпреки че си има собствено жилище в Смолян.