Отзвук Животът в Родопите

Директорът на Техническия колеж в Смолян проф. Славян Сапарев: Утре всяка бабичка ще ходи с компютър

• Последна промяна на: 11:28, 14.03.2011 г.
• Автор: Александър Кисьов
• В рубрика: Интервю
• 261 Посещения
• 0 Коментара

Визитка:

Роден е през 1943 г. в София. “Баща ми е от Разград, а майка ми – от Калофер. Баща ми беше адвокат, а майка ми – университетски преподавател. Но аз самият израснах в Пловдив”, сочи днес той. Завършил е известната гимназия “Лиляна Димитрова” в града под тепетата. После висше образование в бившето МЕИ – София, специалност “Далекосъобщителна техника” през 1968 г. “Моите колеги започнаха работа в научноизследователски центрове, бази за развитие и т. н., но те имаха стабилни партийни връзки с бившата комунистическа номенклатура, а аз започнах в строителството. Там имам седем години стаж”, казва днес Славян Сапарев. Започва като технолог, минава през няколко длъжности и става началник “Пусково-наладъчна лаборатория” за ЖП автоматика в Завода по автоматика и телемеханика в София.Тази работа изпълнява до 1974 г."Когато защитавах дипломната си работа за инженер, проф.Фархи ми каза, че е много доволен и се радва, че аз съм избрал нещо, което е доразвитие на неговата дисертация". През 1977 г. постъпва в катедра “Съобщителна техника” на МЕИ, сега Технически университет – София. Защитава дисертация през 1979 г. Там работи и преподава до 1994 г. Доцентура защитава през 1987 г., а професура – през декември 2010 г с тема, най общо формулирана като “Предаване на информация при нестандартни условия”. От 1999 г. проф. Славян Сапарев е ръководител на Техническия колеж към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” в Смолян. Проф. Сапарев е и активен участник в демократичните промени в България след 1989 г. Той е един от основателите на опозицията и СДС в Пловдив, участник в първата регионална кръгла маса на политическите сили там на 18.01.1990 год, като представлява клуб “Демокрация” заедно с Васил Къдринов и Евгени Филипов. Избран е за депутат в Седмото Велико народно събрание. И днес може да се намери неговото обръщение на едно от заседанията му: “Г-н президент, г-жи и г-да, колеги! Живеем в странна, особена страна. Разсъждавайки върху особеностите на националния ни характер, смятам, че винаги ще има в тази страна “стояндемократи”, “йордандемократи” (смях в залата), тренчевисти и амбаревисти. Нека това не ни смущава.” _

Проф. Сапарев, как се озовахте в Смолян?

През 1999 г. ме извикаха и ми казаха: “Или ставаш директор на смолянския колеж, или го закриваме!” Аз пристигнах в Смолян, разгледах колежа и казах, че не е хубаво да се закрие. Минах на половин щат с 290 лева заплата. Четири години бях с тази заплата – от 1999 – до 2004 г. През тази последна година обаче окончателно се прехвърлих да живея и работя само в Смолян.

И оттогава живеете в Смолян?

Не. Живея в Пловдив, но тук имам някаква общинска квартира, за която не мога да кажа, че е хубава, но се “ядва”, както се казва.

Какво е днешното състояние на Техническия колеж?

164 студенти се обучават сега. Имаме засега общо пет специалности.

А кои са те по-точно?

“Машиностроителна техника и технологии” исторически е първата специалност, защото като машиностроителен техникум е бил създаден първоначално този колеж. Мога тук да вметна, че тази специалност в момента не се ползва с почти никакво предпочитание и търсене. От три години насам, представяте ли си, са дошли двама души, които да питат дали тази специалност я има. И тъй като аз не мога да обучавам по един човек, нещата придобиват при нея почти нулева резултатност. Друга специалност е “Транспортна техника и технологии”, за която от тази година сме дали документи с искане да я трансформираме като специалност “Автомобилна техника”. Обяснението, което мога веднага да дам, е елементарно, но твърде важно. В Смолян кораби няма и железопътна линия – също. Скоро летище със самолети също не се предвижда. Така че лично аз просто не виждам защо трябва да се учи “Транспортна техника”, когато тук всичко се движи само на четири колела. И съм убеден, че е по-добре да се учи по-подробно и по-засилено “Автомобилна техника”, отколкото транспорт.

Третата поред специалност?

Тя е “Електроенергетика и електрообзавеждане”. Това е специалност, която заварих тук, когато дойдох. Но не мога да се похваля от наплив и в нея. Аз бих я променил малко и смятам в скоро време да я “прекроим”. Следващата е “Комуникационна техника и технологии” и последната, която пуснахме преди около седем години, е “Компютърни и комуникационни системи”.

Тя ли е най-рейтинговата ви специалност?

Да. Но същевременно тя е и най-търсената, защото студентите, които я завършват, никога не биха останали без работа и на улицата. Но пък “Компютърни и комуникационни системи” е и малко “по-тежка” специалност. Тя обхваща основите както на компютърната техника, така и на комуникациите. А понеже това е едно цяло направление, а аз исках и настоявах да е точно такава, затова я взехме така. Ще поясня обаче, че не би могло да се каже за нея, че е “свръхтежка” и едва ли не непосилна за изучаване.

А имате ли идеи за разширяване на досегашните пет специалности, проф. Сапарев?

Поне засега нямаме намерение да разширяваме гамата от специалности, които са акредитирани в нашия технически колеж. Тук идеите са ни по-скоро в посока на по-добър и по-ефективен маркетинг. Все още голяма част от хората, които идват при нас, не могат да разберат, че ние им даваме висше образование, а не полувисше.

И какъв статут получават завършващите в смолянския технически колеж?

Даваме статут на професионален бакалавър. Висше образование – професионален бакалавър, което означава, че тригодишният срок на следване при нас го прави точно толкова бакалавър, колкото и всички, които учат по четири години в университетите. Но за този тригодишен срок пък и за това, че учиш една година по-малко, се плаща нещо. Т.е. плаща се това, че ти не можеш да завършиш инженерен бакалавър и да отидеш да учиш, примерно, журналистика. А трябва да отидеш и да продължиш това, което си учил професионално.

А има ли някакво ограничение вашите бакалаври да учат магистратури в другите университети в страната?

Единствено има от страна на Техническия университет в София. Във всички останали технически университети в България те биха могли да продължат безпроблемно образованието си.

А защо само в Техническия университет в София не приемат за магистри?

Не бих могъл да кажа точно, но такива са им критериите, те са си решили така. Всеки ВУЗ е автономен. Но лично аз, който съм възпитаник на Техническия университет – София, смятам, че тази тяхна практика няма да продължи дълго. Те там също започват да изпитват болестта на ВУЗ-овете в страната и да изпитват криза за студенти.

А тези 164 студенти достатъчни ли са за капацитета на смолянския колеж?

Имаме тази бройка, защото става така – много хора се записват, въпреки че не създаваме някакъв “изпитен проблем” с математиката, т. е. нашите изисквания са възможно минималните. Определено твърдя обаче, че нашите критерии не са принизени. Влизайки при нас, кандидатите почват интензивно обучение, включително и по математика, и те излизат от колежа напълно подготвени и конкурентноспособни. Факт е, че доста студенти стигнаха до трети курс и напуснаха заради затруднения с усвояването на материала. Но има и много студенти, които сами отпадат още на първия семестър. Много са по мои наблюдения. За съжаление. Искам да заявя високо – според мен ние вече нямаме гимназии. Не може да дойде при нас с 5,80 в дипломата по математика и да не може да реши квадратно уравнение!? А идват и то немалко млади хора. Идват напълно неграмотни – това е действителността, пак за съжаление. Но ограничения за прием вече нямаме, въпреки че допреди известно време ни ограничаваха.

А какъв преподавателски състав работи в момента в смолянския колеж?

Имаме осем асистенти без хонорованите, трима професори и петима доценти. Но имайте предвид, че ние сме звено на пловдивския университет “П. Хилендарски”, т. е. всички преподаватели на университета са и наши. В момента шестима от тях идват в колежа да изнасят свои лекции. Така че общата бройка варира, но е над тридесет хабилитирани преподаватели.

И какво е личното ви мнение накрая за този институт, който ръководите?

Ако този колеж е необходим на някого, той е необходим преди всичко на град Смолян. И не само на него, а и на цялата област. Раберете, нашите деца отиват в Европа. И аз питам – ако в Смолян не остане нито един грамотен специалист, какво ще правим?! А все ще има пак необходимост от съвременни специалисти. Няма да можем да ги “внесем” от Европа, нали? Тези специалисти трябва да ги има. Утре всички ще работят с компютри. И утре всяка бабичка ще ходи с компютърен таблет. Такава е реалността.

Нещо за най-накрая?

Създали сме прекрасна база – лаборатории, за които други институти могат само да мечтаят.