Отзвук Животът в Родопите

Жителите на община Смолян - най-песимистично настроени сред българите

• Последна промяна на: 15:52, 06.06.2011 г.
• Автор: "Отзвук"
• В рубрика: Общество
• 199 Посещения
• 1 Коментара

Едва 17% от жителите на Община Смолян усещат положителни промени в живота си. Това показват данните от представително социологическо проучване, направено по поръчка на Гражданско движение „ДНЕС” от агенция „ЕСТАТ”. Резултатите от изследването бяха изнесени на пресконференция днес, 6 юни 2011 г., в Смолян, като преди това бяха представени официално на кмета на Община Смолян г-жа Дора Янкова.

В срещата с г-жа Янкова, както и в последващата пресконференция участваха Анжелика Цокова – член на КС на Гражданско движение „ДНЕС”, Иво Желев – управител на агенция „ЕСТАТ” (изпълнител на проучването), Георги Белчев – представител на агенция „ЕСТАТ”, и членове на координационния съвет на Гражданско движение „ДНЕС”-Смолян. В проучването на агенция „ЕСТАТ” са обхванати 400 лица, на възраст 18 и повече години. Целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината.

Данните показват, че след приемането на страната за член на Европейския съюз, животът на 17 на сто от населението на община Смолян се е променил в положителна посока. Значително по-голям (82%) е делът на тези, които не могат да се похвалят с подобно подобрение. Това е най-ниският дял на положителни промени, който се наблюдава в резултатите от проведените през последната година регионални изследвания . Най-често позитивно възприемат промените хората с личен месечен доход по-висок от 700 лв. (29%), работещите на ръководни длъжности (28%), висшистите (22%) и младите хора между 18 и 29-годишна възраст (21%). На противоположния полюс са хората с основно или по-ниско образование (само 5% от тях посочват позитивни промени), получаващите ниски (между 201 и 300 лв.) месечни доходи (10%), работещи на изпълнителска длъжност (12%) и пенсионерите (13%). В групата на недоволните от промените са най-вече хората на възраст над 60 години (12%).

Най-вероятната причина за получените ниски стойности е социално-икономическата ситуация в Смолян, която може да бъде определена като по-лоша, в сравнение с останалите областни центрове (съизмерима по-скоро с Видин, Силистра, Сливен и Шумен, отколкото с „лидерите” по този показател – Добрич, Ст.Загора, Пазарджик, Пловдив, Хасково). Към момента на провеждане на изследването Смолян е областта с най-висок дял на безработица в страната (17,15 на сто в края на март 2011 г. спрямо средна стойност от 9,52 на сто).

Най-висока степен на съгласие с тезата, че Смолян „е добро място за живеене”, изразяват домакините/ жените по майчинство (69%), хората с основно или по-ниско образование (58%), респондентите на възраст над 60 г. (58%), получаващите доход до 200 лв. (58%), живеещите в селата (57%) и пенсионерите (56%). Силно критични в оценката си за Смолян като „добро място за живеене” са получаващите между 301 и 500 лв., работещите на изпълнителска длъжност и, като цяло, живеещите в общинския и областен център – делът на удовлетворените от условията за живот в града се променя от 31 до 35 %.

Общинската инфраструктура (посочена от 24% от интервюираните), нерешените екологични проблеми (6%), местната администрация и управление (4%), чистотата и сметосъбирането (3% от отговорите) обособяват своеобразно проблемно ядро на критика към органите на местната власт в община Смолян.

Помолени да изберат най-належащия за решаване проблем, интервюираните граждани на община Смолян съставят следната подредба: • безработица – 55 на сто; • нисък стандарт на живот – 20 на сто; • ниски заплати и пенсии – 14 на сто; • здравеопазване и инфраструктура – всяко с по 4 на сто; • лоша администрация – 2 на сто.

Тази своеобразна класация категорично сочи, че икономиката и произтичащите от нея условия за трудова реализация, равнище на доходите и материален статус оказват доминиращо въздействие върху населението на града. Ролята на местната власт при формиране на оценките за качество на средата е второстепенна и има допълващо значение. В унисон с казаното по-горе е оценката за икономическото състояние на общината (3,16 по шестобалната система), която е и една от най-ниските оценки от проведените до момента изследвания (които са между 2,90 във Видин и 3,90 в Стара Загора).

Оценка на местната администрация и политици

Данните от изследването сочат, че населението на община Смолян е сравнително в голяма степен критично настроено към органите на местната власт и към общинската администрация. Интервюираните оценяват работата за града на кмета Дора Янкова с „добър” (оценка 4,12) по шестобалната система. Оценки „много добър” и „отличен” поставят общо 31% от жителите на общината. Градоначалникът е най-високо оценен от респондентите на възраст 60 и повече години, пенсионерите и от получаващите до 200 лв. месечно (изцяло идентични оценки 4,60). Прави впечатление сравнително високата оценка за работата на кмета, която поставят работещите на ръководна длъжност – 4,45. Сравнително най-критично настроени към кмета са безработните респонденти – средна оценка 3,57.

Също критична оценка получава за работата си общинският съвет на Смолян – „добър” (3,66). Доволни (посочват оценки „много добър” или „отличен”) от тази институция на местната власт са 18 на сто от интервюираните. Сравнително най-удовлетворени от дейността на общинските съветници са хората с високи доходи – над 700 лв. месечно (оценка 4,22). Най-критични са отново в групата на безработните (оценка 3,29).

Интервюираните поставят сравнително по-висока оценка („добър” 3,82) за работата на третия от стълбовете на местната власт – общинската администрация. Всеки четвърти респондент споделя удовлетвореността си (посочва оценки „много добър” или „отличен”) от качеството и организацията на административното обслужване.

Общата оценка на политическото представителство показва висока неудовлетвореност на гражданите на Смолян от системата. Всеки трети респондент (36%) споделя мнението, че местните политици изобщо не представляват интересите на обществото. Значителен (46%) е и делът на хората, които смятат, че политиците са изразители на мнението им в малка степен. Групирането на отговорите в две категории – положителна и отрицателна, показва, че недоволните имат сериозно мнозинство (81%) в изследваната съвкупност, докато удовлетворени са едва 8% от интервюираните в хода на изследването. Близо една трета (31%) от запитаните смятат, че политиците спазват и изпълняват поетите пред избирателите ангажименти (в „голяма” или „средна” степен), а 65% споделят противоположното мнение (в „малка” степен или „изобщо не изпълняват”). „По-благосклонни” към политиците са работещите на ръководна длъжност, хората на средна възраст (40-59 г.) и получаващите над 700 лв. месечно. Сравнително по-рядко подобно мнение се споделя от хора без месечни доходи, учащите и домакините.

Повече от половината интервюирани (60%) изразяват готовност за активно участие в граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението. Сравнително по-склонни към това са домакините/жените по майчинство, заемащите ръководни позиции, хората с доход над 500 лв. месечно и безработните. Респондентите с образование под средното, пенсионерите и по-възрастните (над 60 г.) са най-инертни по отношение на евентуално участие в граждански инициативи. За разлика от другите проведени до момента проучвания, където групата на безработните е сред най-инертните и апатичните, то безработните в Смолян дават сериозна заявка за активност и ангажираност с обществения живот и политическата ситуация в региона.

ОБОБЩЕНИЕ

• Малка част от населението (едва 17%) споделя за подобрение в своя живот след приемането на страната в ЕС.

• Ключовите проблеми за местното население са свързани с икономическото развитие на града и региона.

• Безработицата е проблем от първостепенна важност, според преобладаващата част (55%) от пълнолетните граждани на общината.

• Градът е „добро място за живеене” според 45 на сто от изследваните лица.

• Дора Янкова получава оценка „добър” (4,12) за своята работа като кмет на общината.

• Гражданите са критично настроени към работата на Общинския съвет, поставяйки оценка на границата между „среден” и „добър” (3,66), и по-благосклонни към общинската администрация (оценка 3,82).

• 81 на сто от анкетирани лица считат, че местната власт не представлява и не защитава интересите на гражданите.

• Две трети от респондентите (65%) са склонни да упрекват местните политици, че не изпълняват предизборните си обещания.

• Гражданите на Смолян заявяват умерена готовност за политически действия – 60% биха участвали в граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението.

• Като най-активни в гражданско отношение се разграничават домакините/ в отпуск по майчинство, заемащите ръководни позиции, хората с доход над 500 лв. месечно и безработните.

Контент анализ

В допълнение към количественото изследване за община Смолян е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците, отразени в два от основните вестници в региона – „Родопски вести” и „Отзвук”, през м. Март 2011 г.

Целта на анализа е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и на тази база да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината сфери, в които следва да се работи. За установяване доколко политическите дебати са в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред.

Проучването показва, че сред най-често посочвани проблеми в общината от гражданите на Смолян са: • икономика – в 84 на сто от случаите; • общинската инфраструктура – 24 на сто; • социално-икономически проблеми – 17 на сто; • екология – 6 на сто; • местна администрация и управление – 4 на сто.

Темите, които най-често вълнуват обществеността и за които политиците се изказват, на практика се разминават съществено в областта на най-интензивното говорене. Налице е дефицит на политически мнения по някои от дефинираните от гражданите проблемни области – чистота и сметосъбиране, други инфраструктурни проблеми, трафик и организация на движението. Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 24,17%.

Пълното изследване е публикувано в сайта на „ДНЕС” – www.dnes-bg.org