Отзвук Животът в Родопите

С кларинет и акордеон музиканти от Смолян покориха Западна Европа

• Последна промяна на: 16:28, 17.05.2013 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Общество
• 539 Посещения
• 2 Коментара

- През 2002 г. родопчани стават първите таксиджии чужденци в испанската столица Мадрид – с 6-милионно население и 74 000 улици

- Наградите им не могат да се преброят, свирили са на една сцена с Горан Брегович, Том Джоунс, Енрике Мориенте

- Тяхна е музиката за известни испански филми като “Sabotaje” и “A mi madre le gusta las mujeres”

- На концерти носят бели ризи с шевици – да ги отличават, че са българи

- След 14-годишно емигрантство дуо Христови се връща в родния град

- Отварят школа за млади музиканти и сервиз за инструменти

Най-трудно е накратко да се разкаже дълга и интересна история, изпълнена с хиляди възторжени мигове и стотици хора, допринесли пряко или косвено за тях. Затова ще галопираме през филма-живот на Ивайло и Атанас Христови от Смолян. Ще се спираме за малко на определени моменти от него и ще бързаме към днешния им ден. Преди това ще минем и през забавен каданс, за да стигнем до (не)очакваната развръзка.

Ивайло и Атанас са братя по на 38 и 44 години. Синове са на Христо и Сийка Христови. Бащата от Турян, майката – от Момчиловци. Влечението към музиката им е от бащата – акордеонист навремето. Големият син после става професионален акордеонист, а малкият – за да е с брат си в дует, изучава кларинета. Израстват в Смолян. Ивайло учи в Музикалното училище на Пловдив. Започват да свирят из Смолян и Пампорово със смолянска група – Боби, Ицо, Митко Льолев, с която свирят в предаването на Тодор Колев “Как ще ги стигнем американците”.

После вместо да отиде в Америка да завърши висше образование, в трудните времена на прехода през 96-та Ивайло свири в гръцка таверна, откъдето е съхранил много хубави спомени. Връща се от Гърция и продължават да свирят, докато големият брат емигрира в Мадрид, Испания. С виртуозните си умения бързо намира почва за развитие и извиква брат си при него. Кандидатстват в конкурс за музиканти в метрото. Печелят го с явяването си. Свирят класика, валсове, танго, български фолклор. Всяко изпълнение е посрещано с аплодисменти от десетки слушатели като на концерт.

Половин година по-късно сред спрелите се да ги слушат са две жени – собствениците на най-голямата мениджърска компания – първата мениджърска компания на Хулио Иглесиас – “Джеджейба мюзик”. Уменията на двамата българи са забелязани и те получават покана да съставят група за български фолклор. Нашите момчета имали познати музиканти от родината си и сформират група “Родопис”.

За името не спорят. “Ядрото” е от Родопите, другите са присъединени към него. Освен това те отстояват идеята, че българският фолклор, който е най-богат на хармония, е родопският. Че той е с неограничена вселенска хармония. Групата записва едноименен диск, който се продава и до днес в Испания. В него са парчета от всички фолклорни области на България, в това число и изпълнения със солист, не само инструменти. Има шопско хоро, ръченица, право хоро, народни песни.

Стават известни. Обикалят цяла Испания, Южна Франция, цяла Португалия. Кметове ги канят на фестивалите, които организират. Явяват се на международни фестивали в няколко страни.

Първият им грандиозен концерт е на Плаца Майорка в центъра на Мадрид по случай празника Сан Исидро. Свирят с Том Джоунс. Гостите на Ивайло и Христо от Смолян са очаровани – сънародниците им свирят пред повече от 5 000 души. Завърта се българско хоро. Тогава Симеон Сакскобурготски, който впоследствие става министър-председател на България, повежда хорото с дъщеря си Калина. “Чувството за нас беше неописуемо. От сцената да видим, че в истинския център на Мадрид се играе наше хоро”, спомня си кларнетистът.

Оттам успехите започват да се редуват един след друг. С групата “Родопис” имат много големи концерти. В Северна Испания свирили с Горан Брегович на една сцена. На живо по телевизията правят възпоменателен концерт в памет на убитите в терористичния атентат българи, когато в метрото на Мадрид през 2004 г. умират близо 300 човека от различни народности.

Двамата родопчани са първите емигранти, които представят български фолклор, но са и първите чужденци таксиметрови шофьори в Мадрид. Принудени да оцеляват, записват през 2002 г. курсове за таксиметрови шофьори – много тежки, с много учене. “Явявали сме се 130 човека и само аз и брат ми бяхме българи и бяхме от 16-те човека, които от първи тур изкарахме изпитите. Започнахме да караме таксита в 6-милионен град и 74 000 улици. Нямаше джипиес системи. Справихме се и мога да твърдя, че познавам по-добре Мадрид, отколкото София. В София се губя, в Мадрид това не може да се случи. Работихме 5 г. като таксиметрови шофьори, паралелно с музиката”.

Имат стотици куриозни случки от този период. Веднъж имали открит концерт пред двореца на краля. Отишли си с такситата. Свирят. Свършва концертът и направо се качват в такситата да работят. В колата на Ивайло се качват двама от публиката. Единият го погледнал и попитал: “Ти не беше ли този, дето свири?”. Останали втрещени.

До 2001 г. в Испания имало закон, който не позволява на чужденци да влизат в този бизнес. Икономиката им почва да се развива стремглаво и това ограничение отпада. По случайност точно пред вратите на този бизнес се оказват двамата родопчани. След тях всички от група “Родопис” стават таксиджии. Този факт не останал задълго тайна от медиите. От предаването “Мадрид ендиректо” по Канал 4 ги поканили за участие по сценарий. Петимата тръгват от различни места и по едно и също време спират на определена стоянка, където ги чакат телевизионните екипи. Едновременно слизат от такситата, отварят багажниците, вадят инструментите и засвирват в ефир. Настанал фурор. Това предаване става най-коментираното за годината.

Няколко дни по-късно в таксито на Ивайло се качва мъж. Долавя акцента му и го пита откъде е. Разбирайки че шофьорът е от България, го пита развълнувано: “Ей, ти гледа ли онзи ден 5-има твои сънародници какво страхотно предаване направиха?”. Ивайло му отговаря, че той е единият от тях. Пътникът го разпознава и го моли да спре. Трескаво звъни на жена си да се похвали: “Представяш ли си, от 35 000 таксита в Мадрид аз уцелих това момче с кларинета?”. Станали близки приятели.

На концерт с групата “Родопис” се запознават с легендата на испанския фолклор Едуардо Пенягуа. Той предлага на двамата братя да се включат в проекта му за еврейска музика. За момчетата това е предизвикателство, защото този жанр не им е познат. Музикалният изследовател ги запознава с колегата им Хорхе Розенблум – евреин, живеещ в Испания, с когото стават приятели.

“Тук трябва да ви разкажа малко история, защото евреите, които са населявали Испания навремето, към 1594 г. са прогонени от Изабел Католика. Това са т.нар. сефардити, които идват в Източна Европа и населяват Балканите. И съответно музиката, която донасят със себе си, почва да взема мотиви от балканския фолклор – български, сръбски, турски, гръцки. И той става много близък за нашето ухо, защото е заимстван от нашия район. Справихме се отлично с тази задача”, казва Ивайло.

Оказва се, че този стил се продава добре в Испания. Започват да свирят пред еврейски общности, но и не само. Канят ги на концерти. С приятеля им Уафир – негър от Судан, който им подава ръка още в началото, правят друг проект – групата “Черно море”. За Уафир братята казват, че го чувстват като част от тяхното семейство. “Той не само е уникален талант. Тези качества няма да ги коментирам, казва Ивайло, – защото е световноизвестен музикант, но той е човекът, който ни е помагал, когато ни беше най-трудно, когато нямахме легални документи. Водил ни е по адвокати, в полицията, осигурявал ни е преводи. Контактите с известни музиканти дължим на него”.

Уафир свири на лаут – арабски струнен инструмент, и на перкусии. С него правят “музика дел мондо” – световна музика, смесица между испанско фламенко примерно с джаз, с арабска, с българска музика и т.н. Родоначалник на този стил там е Енрике Мориенте.

После създават група с еврейски репертоар “Клезмер сефарди” заедно с Хорхе Розенблум – евреин, Едуардо Пенягуа – католик, Ивайло и Атанас – православни християни, и Уафир – мюсюлманин. “Клезмер” е еврейски музикален стил, а сефарди е името на евреите, прогонени навремето от Сефарад – Испания.

Мултиетническата група за кратко време става изключително популярна. Канят ги не само на концерти, а и в телевизионни предавания. С нея обикалят почти цяла Западна Европа.

През 2004 г. се запознават с две момичета – певицата Ясмина Петрович от Хърватия и цигуларката Андрея Самек Нади от Унгария. С тях създават групата “Лафра” – “Дървото на живота”. Проектът е с балканска музика – общо взето от централната и източната част на Европа. Записват два диска. Подготвят и еврейски репертоар заедно, понеже Ясмина изучава иврит. Така – с певица от Хърватия, с цигуларка от Унгария, с акордеонист и кларнетист от Смолян, с благоевградчанин на ударните инструменти създават еврейски ритми. И хората ги харесват.

Това им дава кураж да се явят на световния фестивал на еврейската музика в Амстердам през 2010 г. Трябвало да подготвят собствени аранжименти по три зададени теми и да подадат още 7 парчета по техен избор. Между повече от 3 000 групи от цял свят избират 80. Една от тях е “Лафра”. Преминават през всички кръгове. Отиват на четвъртфинал, на полуфинал и спечелват първото място с голяма парична награда. Групата, в която няма нито един евреин, печели световния фестивал за еврейска сефардитска музика. Това е новината за холандските медии.

“На следващия ден бяхме поканени да изнесем мастер класове – тоест изнасяме урок на всички колеги кларнетисти, участвали в този фестивал, или на всички акордеонисти. Незабравими спомени”, обяснява Ивайло. Следващата вечер са поканени да свирят на американския посланик, гостуващ на еврейската паскола.

Следват нови оферти. Покана да запишат нови два диска, които са факт. В тях представят сафардитски теми от зоната на България, Гърция, Турция и са близки на слушателите от балканските страни.

Огромният урок за Ивайло – за музиката граници няма. Преди две седмици братята Ивайло и Атанас са поканени да свирят на най-богатите евреи в света. Ежегодно най-заможните от тяхната общност в целия свят се събират на определено място и организират дарения за 51 000 еврейски инвалиди, пострадали от войните в Израел. В супер скъп хотел, на масата пред всеки стол – с електронен преводач. Можете да си представите нивото на форума, щом бившият шеф на най-известната разузнавателна служба в света – МОСАД, ген. Дани Итън е бил там. През 2009 г. той дойде за кратко и в България.

“Това е изключително благородна кауза и се радвам, че станахме част от нея”, сочи музикантът.

“Гордея се с всичко, което съм направил. Годините минаха неусетно. Запознахме се с хиляди хора. Навсякъде сме представяли България достойно, което за мен е най-важно. От всичко най-важно е, че моите родители се гордеят с нас”, обобщава кларинетистът.

Преди година дуо Христови има концерт докато родителите им гостуват и идват на концерта. След страхотното им представяне организаторът ги поканил на сцената. 500 испанци им ръкопляскали. Представили ги: “Това са родителите на тези млади виртуози!”.

В чест на двамата български таланти кметът на Мадрид дал специален прием, на който поканил и родителите им.

Веднъж свирили в аудиториум де Мадрид- симфонична зала с размерите на зала 1 на НДК. Баща им бил в залата, а синовете му тайно взели още един акордеон. “По средата на концерта първо на испански казваме, че смятаме да поканим нашия баща, който е Човекът за нас, който ни е учил. Като споменахме името му, започна да се ослушва. След това брат ми на български му каза: “Татко, заповядай на сцената!”. Изсвирихме едно парче заедно. Хората станаха на крака. Аплодираха ни хиляди”, разказва с вълнение Ивайло.

И мигновено след това отсича: “На нашия гурбет му идва края. Смятаме да се завърнем в България”.

Не отменят ангажиментите си. Но смятат, че не е от особена разлика дали ще тръгнат от Мадрид към Франция или от София.

“Ще си дойдем в Смолян. Смятаме да помогнем за културния подем на нашия град. Имаме сили. Аз и брат ми ако не бяхме от Смолян, нямаше за какво да се връщаме в България. Единственото, което ме дърпа, е Родопа планина – Смолян, Момчиловци, Турян, баирите тук. Родителите ни. Има една испанска приказка: "Ла тиера тира” – земята привлича.

В началото ми беше интересно. Обикаляхме. Но неизменно навсякъде Родопите са били част от моето вътрешно аз. Едно неустоимо привличане. Дойдох си миналата седмица и първото нещо, което направих, е да ида с татко за коприва – след 15 години гурбет. Аз намирам за ненормално човек да живее в Смолян, а да не се възхищава на природата, да не обикаля сред нея. Ние пак ще си свирим. Ще си обикаляме.

Без значение откъде ще тръгна – искам да се прибирам в Смолян", споделя музикантът.

Двамата с брат му смятат да направят малка школа за подготовка на деца музиканти. Ще направят и офис за ремонт на акордеони и кларинети. Брат му изкарал курсовете в най-голямата фабрика на “Кастел Фидардо” – италианските акордеони.

“От началото на месец юли това ще стане факт. Подготвили сме нужната база, инструменти. Имаме дипломи. Брат ми е представител на редица марки акордеони, има голяма колекция. Добър майстор е. Той е най-добрият акордеонист в България. Абсолютен виртуоз и аз му се възхищавам”, казва малкият брат.