Отзвук Животът в Родопите

Делото за просия завърши с пробация

• Последна промяна на: 14:40, 02.05.2013 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Общество
• 643 Посещения
• 4 Коментара

"От принуда прося, но не крада", заяви в понеделник 25-годишната Христина Костова. Ромката е първата с присъда в Смолянска област за просия. В съдебната зала Христина не сведе глава и само повтаряше: “По добре ли ще е да крада?”. Заедно с нея за подкрепа по време на делото бе дошъл и мъжът й Сергей Росенов, от когото има пет деца.

"Ако имаме пари, това ще стане ли, кажете ми? Нека някой да ми отговори на този въпрос!", негодуваше Сергей. В момента само той работи. Нает е по 14-дневна програма към община Смолян за почистване на боклук. За работата през двете седмици ще получи само 40 лева. “Така не може да стане. Всички са си хванали свои, вътрешни хора на работа и им дават по 380 лева. А аз с тези пет деца какво да правя. Подкрепям жена ми, как няма да я подкрепя. Друг изход нямаме”, отсече мъжът.

Процесът срещу Христина приключи по съкратеното съдебно следствие, без разпит на свидетели. За по-малко от половин час тя получи наказание “пробация” за срок от 10 месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител. Независимо че има две стари присъди за подаване на невярна декларация при изкарване на лична карта, в закона ясно е записано, че за системна просия се налага "пробация" .

Младата многодетна майка бе призната за виновна в извършеното престъпление. Повече от година жената изхранвала семейството си с изпросените левчета и стотинки в различни обществени сгради на новия център в Смолян. Тя е позната дори и в Съдебната палата, защото не е подминавала с молбите си за помощ съдии, прокурори и служители. Дълго време служителите от “Социално подпомагане” и “Закрила на детето” се занимавали с проблемите на Христина и страстта й да протяга ръка за някой лев. Предупреждавана е многократно, но тя била категорична, че няма да се откаже от това занимание. “Не ми стигат парите да изхранвам децата си”, нееднократно обяснявала при разговорите със служителите. От януари м. г. до 30 януари тази година жената просела системно в сградата на общинската администрация, в смолянската болница и пред здравното заведение, пред магазин Лидл и на други места. Много са случаите, при които искала пари от пациенти и посетители, от клиенти на магазините.

Наказанието й е не е окончателно, но Христина няма да го обжалва.

Осъдената Христина Костова: Нека да ни спускат някакви пари!

Христина, доколкото разбрах, не си убедена, че ще спреш да просиш, така ли е?

Принудата ме кара да го правя, имам пет деца. Кажете как да се оправям!? Принудена съм да го правя. Помощите са малко.

На каква възраст са те?

На 1, 3, 6, 7 и 11 години и си искат своето. Три момичета и две момчета. Не съм аз единствената, която ходи да проси, ама все мене хващат. Нищо лошо не правя, нито крада, нито чупя нещо. Ако ми дадат пари – ще взема, ако не – няма насила да им ги взема. По-добре да се проси, отколкото да крадеш.

По колко пари си докарваше от просия?

Горе-долу по 3-4 лева. Дават ми по 10, 20 стотинки. И тези пари са, за да взема ядене и памперси за децата. Сега майчинството ми свършва и ще остана само с детските добавки за децата и 40 лева помощи. И мъжът ми ще вземе 40 лева, пък работи. Толкова ли трябва да взима. Няма работа, но не е тръгнал да краде.

Според теб как ще се реши проблемът?

Нека да ни спускат някакви пари, да му дават по-голяма заплата. А имаш ли идея и ти да почнеш работа по някаква програма? Да, само да има работа, ще работя. Има, но на нас не ни дават работа, тя е само за връзкарите. Ние нямаме връзки.

Знаеш ли, че да просиш е престъпление и ако продължаваш, можеш да отидеш в затвора?

Да, знаем го това, но кажете ми какво да правим без пари.