Отзвук Животът в Родопите

Лидерът на НДПС Гюнер Тахир: Борисов и Доган живеят в луксозна, но затворническа обстановка

• Последна промяна на: 18:17, 01.05.2013 г.
• Автор: Анита Чолакова
• В рубрика: Интервю
• 382 Посещения
• 0 Коментара

ДПС в смесените райони се явява по-страшен вариант на БКП отпреди 89-та година

Г-н Тахир, явявате се на изборите в листата на коалиция с ДСБ-БДФ, какъв път извървяхте с ДСБ?

С ръководството на ДСБ сме работили преди доста години, когато бяхме в управлението на страната между 1997-2001 г. Тогава аз бях депутат, избран от Разградски регион с бюлетината на ОДС. С ръководството на ДСБ ние се познаваме достатъчно добре, но през последните 12 г. нямахме сериозни контакти поради различни причини – и обективни, и субективни. Както ние, така и те търсехме други варианти за явяване на тези парламентарни избори. Впоследствие се оказа, че да бъдем заедно е най-прагматично, заради съвпадение на идеи и възможности. За съжаление подписахме политическо споразумение след 1 април, когато изтече официалният срок за регистриране на коалиции.

Какво послание отправяте по този начин към вашия електорат?

Членовете и симпатизантите на НДПС във всички региони на страната разбират, че отново залагаме на изпитаното и доказало, че може да управлява. Тоест, ние ще работим с хората, които най-добре управляваха държавата. Много по-добре отколкото последните правителства от 2001 г. досега, а и още по-добре отпреди този управленски период.

Сигурно очаквате по-висока подкрепа на тези избори?

Ние винаги сме се явявали на парламентарни избори. Все пак партията ни съществува от 16 години и разбира се, нашата тежест е преди всичко в смесените райони. Онова, което ще бъде по-различно на тези парламентарни избори, е, че с тази коалиция имаме и водач на листата в Кърджали. Разчитаме и на няколко изселнически организации в градовете Истанбул, Анкара, Измир, Бурса. Смятаме, че за тази коалиция за първи път ще има гласове, и то значителен брой, извън пределите на страната.

Предизборната кампания би трябвало да е борба на идеи. Вашите идеи за бъдеща България какви са?

Свързани са предимно с десните идеи, които през годините показаха, че единствено могат да водят България в правилната посока. Управлението от последните години доказа, че с популизъм до никъде не може да се стигне, най-много до народни протести и вълнения. Видяхте колко случаи на самозапалили се хора имаше. Това не трябва повече да се допуска. Според мен този път избирателите трябва да заложат на прагматизма и на тези, които вече са се доказали като управленци.

По какъв начин ще представите вашия кандидат на тези избори в Смолян г-н Данаил Хаджиев?

Нашата местна организация в Смолян посочи Данаил Хаджиев като човек, който е познат в региона и в родното си село Змейца като доказан професионалист, много умерен в своите действия и като почтен човек, ангажиран с политика. Смятам, че в негово лице хората в Смолян ще видят огледалния си образ, който е пример не само на своите съседи, а и на хората от този регион, намерил препитание в родното си място. * Каква линия на поведение НДПС следва неотклонно?*

Това, което ни отличава от другите и най-вече от ДПС, е, че за разлика от тях ние никога не сме играли конюнктурно в политиката. Имали сме определена визия, свързана с центъра и най-вече с дясното пространство. Там сме намирали винаги коалиционните си партньори. За разлика от ДПС не поемахме ангажименти, които впоследствие не можем да изпълним. Ние много спокойно работим с тази коалиция ДСБ-БДФ, защото нашите идеи са били реализирани чрез тяхното мнозинство в периода между 1997 и 2001 г., когато с наша помощ в смесените райони за пръв път бяха назначени шестима зам.-областни управители от малцинствата, в митниците – също. За пръв път бе изпратен посланик в Азърбайджан от малцинствата. Иван Костов беше първият министър-председател на България и за съжаление последен до този момент, който пред хилядите изселници в спортната зала на Бурса през 1998 г. се извини на тези хора за Възродителния процес от името на българската държава и пое ангажимент, че България занапред ще работи за признаване на техните социални права, защото те са изселени принудително от своята родина. Това са само част от фактите, има и много други. Да не забравяме, че по това време за пръв път българският парламент ратифицира рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е много значим акт за хората от смесените райони. В по-ново време преди една година Иван Костов внесе и бе гласувана декларацията срещу опита за асимилация по време на т.нар. Възродителен процес. Това се знае както у нас, така и от жителите на Турция, които горещо го адмирират.

Следващият парламент сякаш е очертан от социолозите. Вие очаквате ли изненади?

За голямо съжаление през последните години социолозите не винаги са познавали резултатите именно поради факта, че в България дори и тези проучвания зависят от други фактори, не от обективните. Онова, което може да се очаква, понеже имам поглед върху политиката от 24 години, е да има дясно правителство, в което нашата коалиция ще заеме своето достойно място.

За по-голяма подкрепа от нашата област вероятно разчитате най-вече на разочарованите от ДПС?

И на тях – да, но при нас има хора, които преди да влязат в НДПС не са се занимавали с политика. Разчитаме и тези, които никога не са припознавали ДПС като тяхна партия.

Преди години имаше посегателство върху живота Ви. Тогава обявихте ДПС като причинител на това отравяне. Впоследствие до какви изводи стигнахте?

Въпреки всички опити да ни сплашат, да повлияят на нашите симпатизанти и членове, е време да се откажат от тези намерения. Имаме доказателства в подкрепа на народната мъдрост, че вълкът кожата си мени, но нравите си не. Само преди няколко дена на нашия председател в Разград му беше запалена колата. Кандидатът ни за народен представител от същия регион бе заплашван. Така стоят нещата в Кърджали и в другите области. Тоест, ДПС в смесените райони се явява по-страшен вариант на БКП отпреди 89-та година. Те не допускат алтернатива. Големите български партии също имат вина, че оставиха смесените региони като пълен монопол на ДПС. Хората трудно могат да изправят глава и да тръгнат срещу техните структури и кандидати за народни представители, кметове и съветници. За 23 г. нещата не са се променили. Но искам да уверя всички, че хората на НДПС вече са участвали на всякакъв вид избори. Няма какво да ни плаши вече. По-добре е да ни приемат като даденост и да правят своята политика без заплахи, без подмолни действия, палежи на коли или каквито и да са нецивилизовани въздействия върху своите опоненти.

Сигурно имате свое обяснение за черната поредица с кадри на Доган – Шерифе Мустафа, Ахмед Емин, Нихад Зия, Мехмед Тефик, Джевад Мустафа и др.?

Имам обяснение, но нямам доказателства. Знаете, че съмнително бързо приключи следствието след смъртта на Ахмед Емин. Не е ясно и едва ли някога ще стане ясно какви са били причините за неговата смърт. Джевад Мустафа беше зам.-областен управител, наследи този пост в Русе от мен. Надявам се катастрофата да е случайна, тъй като Джавад не беше опонент вътре в ДПС. Но явно методите на тази партия не се променят и контрастират с ясното желание да се представят за национална партия, която членува в Европейския либерален алианс. В ДПС колкото по-рано осъзнаят това, колкото по-рано приемат политическите си опоненти, ще е по-добре за тях. Аз си спомням, когато в 96-та година имаше вътрешни избори за кандидат-президент между Жельо Желев и Петър Стоянов. На заседание на парламентарната група на ДПС Ремзи Осман се беше оплакал на Ахмед Доган, че тогавашното СДС, когато прави с ДПС общи събрания, привлича наши кадри. Доган му отговори така: “Ремзи, който няма доверие на жена си, да не я пуска на пазара”. Искаше да каже, че тези избиратели са ничии и всяка партия може да ги агитира и привлича като членове, симпатизанти и гласоподаватели. Че хората от смесените райони не са крепостни селяни или придатък на ДПС. Напротив, те са пълноправни граждани на тази държава и сред тях има хора с леви, с десни, с либерални убеждения. Но те не го разбраха или не поискаха да го разберат.

През 2009 г. прогнозирахте, че Ахмед Доган ще последва съдбата на Андрей Луканов и Илия Павлов и наскоро беше направен опит за убийството на Доган. Вашият коментар по тази тема какъв е?

Аз съм против силовите действия в политиката и в живота. Не одобрявам методите за саморазправа. Не бих се чувствал комфортно като политик, ако непрекъснато съм ограден от охрана, ако живея в луксозна, но затворническа обстановка, в каквато живее г-н Доган. Бих предпочел да съм сред хората, да изляза спокойно да пазарувам, да се изправя до нашите избиратели във всяко село, град, махала. Има двама-трима политици в България, които живеят в такива условия и смятам, че това е негативна оценка за техните действия или бездействия. Със сигурност знам за двама, които живеят по този начин – единият е Ахмед Доган, другият е Бойко Борисов. Смятам, че това е ненормално. След като в европейските страни, специално скандинавските – министър-председателят отива с велосипед на работа, министрите се качват в градския транспорт, а нашите се обграждат с десетки охранители, това означава, че тези хора с нещо са навредили на собствения си народ и затова се нуждаят от засилена охрана. Те трябва да разберат, че така вредят както на народа, така и на себе си, и на своите семейства. Може би и заради това нямат и семейства.