Отзвук Животът в Родопите

Кметът на Момчиловци Мария Никова: Селището ни е живо, уникално, прочуто дори и в Китай

• Последна промяна на: 10:58, 20.05.2011 г.
• Автор: Александър Кисьов
• В рубрика: Интервю
• 106 Посещения
• 2 Коментара

Г-жо Никова, почти четири години управлявате второто по големина селище в Смолянска община, как оценяте тези години?

Да, това е почти цял мандат. В това време Момчиловци всъщност продължи да е населеното място, в което се спазват, показват и продължават да се развиват и обогатяват традициите му. То е едно уникално селище, със свой собствен живот. Тази дълголетна културна традиция е обединителна в днешно време. Тя е една от визитните ни картички на Родопите, общината, областта, а бих казала и на България.

Вие самата успяхте ли да свикнете с кметския стол, да се чувствате комфортно като "администратор №1"?

На този кметски стол е доста горещо. Тази икономическа и финансова криза прави днес ежедневието на хората много по-трудно. Такова е и моето. Като кмет на селото и още повече на селище с будно и интелигентно население, каквото е Момчиловци, първо кметът му трябва да отговаря на изискванията на жителите и след това – на изискванията, които с всеки изминал ден стават все по-високи, а предизвикателствата – по-сложни и по-отговорни. Имам предвид не само в една посока, а във всички. Времето налага много по-обосновани, по-гъвкави и точни решения – все пак живеем в един свят на бързи промени. Трябва да сме отворени не само един към друг, не само към общината и областта, а и към света. Това вече изисква нови местни политики, комуникации и решения, които да са в полза на всички живеещи в кметството.

Намалява ли и тук населението, както е в повечето случаи в селата от Смолянска община?

Момчиловце днес има 1 333-ма постоянно живеещи жители. При предишното преброяване преди десет години те са били 1 389. Това прави 56 човека в минус, което за мен е абсолютно нормално. Но в същото време това е един показател, че населението на Момчиловци запазва едно постоянство в условията на остра демографска криза.

А на какво, според вас, се дължи тази стабилност?

Може би основата е в семейното възпитание и начин на живот. Поне аз така си го обяснявам. Варно е, че икономическите фактори са от много голямо значение, но разположението на Момчиловци е средищно – отстои на 20 км от Смолян, Пампорово и Чепеларе. Това го прави едно добро и устойчиво място за живеене. От друга страна се знае, че момчиловци много държат на семейството, на дома и къщата си. Освен всичко казано, бих искала да добавя, че за тази демографска устойчивост изключително значение имаха и положените усилия основното ни училище да стане средищно и защитено, да запазим и детската си градина.

Казахте за историческите и културни традиции, с какво се обогатиха те през тези няколко години?

Културните ни традиции в голямата си част са добре документирани от историци и плеяда известни местни творци и хора на духа чак от Възраждането до ден-днешен. Всъщност аз заедно с хората тук сме полагали усилия да ги съхраним и поддържаме като едно от най-ценните наследства. Бих искала да посоча, че сме работили и продължаваме да работим с всички специализирани държавни институции, за да не загубим нищо от това оригинално родопско наследство, което ни е завещано от предишните поколения. През 2009 г. нашето село беше удостоено със Златен печат от европийския форум на експертите именно заради уникалността му. Аз самата прекрасно съзнавам, че това е огромно богатство, изисква и непрестанни грижи, полагала съм усилия не само да го опазим, а и да го развиваме и показваме пред България и света, да го рекламираме пред наши и чужди гости и специалисти за благото на хората. Но е истина, че няма нито един безразличен момчиловец към тая ни дейност и всички помагат тези традиции да са живи и да ни представят като селище с богата и многостранна духовна култура, която, разбира се, е неделима от общобългарската. В този дух ние продължаваме да дирим таланти, да празнуваме годишнини, да отдаваме дължимото на творци, личности – майстори на песента, словото, на образованието и на църковното дело. В последните години въведохме и честването на златните и диамантените сватби, които предизвикват много голям интерес и са на път да станат една нова традиция. Неотдавна с финансовата помощ на кметствато издадохме сборника “Момчиловските будители”, а съвместно с община Смолян – “Общинско управление на Момчиловци – 1912 – 2007 г”. Направихме и постоянен кът с портретите на кметовете на селото през тези години, признание за техния дял и принос. Многобройни са празниците през годината, които сплотяват хората от различните поколения, създават една атмосфера на духовност и съпричастност към различни събития и поводи.

Често пъти курортното селище попада във фокуса и на националните медии, прочухте се с киселото мляко “Момчиловци” чак в Китай?

Ами наскоро ми позвъниха от национална медия да ме питат колко порутени параклиси и църкви имаме на територията на нашето землище. Моят отговор беше: Елате тук, за да видите как се съхранява това, което имаме и как го поддържаме. Само ще вметна, че в самото Момчиловци има 2 църкви, а в околностите му – 27 параклиса, които са възобновени и прекрасно поддържани. Всъщност при нас църковният и светският живот тясно се преплитат, както е било винаги през почти всички исторически времена. И всеки празник е общ и сплотяващ. Ние имаме изразен курортно-туристически облик. Семейните хотелчета не изчезнаха. Хората си подпомагат бюджета с тях. В горния пояс пък част от хижите бяха преустроени и реиновирани и предлагат също много добри условия за почивка и отдих. Сноуборд паркът “Картъла” също допринася за разнообразие и условия за зимен спорт. Затова Момчиловци е предпочитано място не само през зимата, а и през лятото – има опазена природа, дадености, условия за релакс и бих казала уют, който се търси. Но на първо място бих поставила неповторимата природа, която имаме. Успоредно с нея е и гостоприемството на нашето население.

Известни сте и със собствен музей и художествена галерия. И те ли са "момчиловски патент"?

Да. Ние сме единствените в областта, а може би и в България, с такива институции на село. Ние се гордеем с тях, защото и в тази сфера имаме нещо уникално и достойно за възхищение.- и като сбирки, и като сграден фонд. Сградата ни е една от най-големите, почти грандиозна за мащабите на едно село, строена е с доброволен труд.

И какво още бихте искали да си имате?

О, не сме казали, че нищо повече не ни трябва. От инфраструктурата например на нас много ни е необходим нов водоем с пречиствателна станция. Трябва ни един цялостен воден цикъл, тъй като три четвърти от водопреносната ни мрежа е прекалено стара. За съжаление ние сме причислени в т. н. градски агломерации и сме орязани засега от програмите за развитие на селските райони, но ще продължим да търсим работещо решение и за този проблем.

Г-жо Никова, какъв е най-мащабният проект в кметството през тези почти четири години ваш мандат?

Със спечелването на проекта ДАНО – Центъра за доброволчески, академичен, научен и образователен център, Момчиловци днес получава един изключителен шанс за нов тласък в развитието си. Той е най-големият реализиран вече обект на територията на селото. За него бяла вложени 700 000 евро, от които 590 000 са от норвежкото правителство, а останалите от община Смолян и национално движение “Българско наследство”. В него ще се разкрият работни места, ще кипи дейност, ще идват много специалисти и туристи. В крайна сметка цялото село ще усети ползите от този съвременен проект, доколкото знам – единствен в цяла Югоизточна Европа. Но аз смятам, че ползите от него ще са и за Смолян и региона, а и в по-голям мащаб. Още с пуска си ДАНО предизвика много голям интерес не само у нас, а и в чужбина и особено в Северна Гърция. Реализацията му стана с огромен труд и аз съм благодарна на всички, които съдействаха ДАНО да стане реалност.

Какво друго, според Вас, най много впечатлява чужденците тук?

Много известни имена са идвали по различни поводи в Момчиловци и аз не бих могла да ги изредя всички. Само мога да посоча, че на два пъти прочутият японски професор Хирата ни гостува във вразка с нашето овче кисело мляко. Знаете, в Китай пък пуснаха кисело мляко с марката “Момчиловци”. Ако се пошегувам, трябва да кажа “И в Китай знаят за Момчиловци”, но това си е един реален фект. Млякото и сиренето тук са автентични и бъдещето ще е свързано и с тяхното разпространение и целенасочено производство, защото имат специфични и неповторими хранителни качества…

А каква е безработицата при вас, г-жо Никова?

За съжаление и при нас е висока – към 17 %. С отшумяване на кризата се надявам тя да падне. Работим непрекъснато за привличане в кметството ни на подходящи инвеститори, включително и от чужбина. Аз съм убедена, че скоро в Момчиловци ще стъпи инвеститор, който да създаде работни места. В момента функционират само горски кооперации, малък цех за чорапи и всички останали разчитат на хотелиерство и ресторантьорство или на работа в държавния сектор. Пак ще кажа – трябва ни един сериозен и надежден инвеститор, който да разкрие достатъчно работни места. Условия имаме, работим целенасочено в това направление.

Добре, а като малък курорт ли ще се развива Момчиловци или… като придатък на Смолян?

Като придатък на Смолян – в никакъв случай. По-скоро виждам Смолян като придатък на Момчиловци. Ще се съгласите, че ние имаме собствен облик и история, на които много държим. Това ни дава и самочувствие, и оптимизъм и за в бъдеще. Не бихме искали да приличаме на никого, освен на себе си.