Д-р Робърт Брътън от САЩ: Излизаме от кризата, но бавно и постепенно

Д-р Робърт Брътън

Последна промяна на: 13:29, 28.03.2011 г.
Автор: Александър Кисьов
В рубрика: Интервю
52 Посещения
0 Коментара

Д-р Робърт Брътън изнесе пред аудитория в Смолян миналата седмица научно изследване за механизмите на лидерството и проведе семинар на тема “Как да отговорим на предизвикателствата, поставени от световната икономическа криза”. Д-р Брътън е от гр. Ричмънт, щата Вирджиния. Там е ръководил своя бизнес компания за недвижими имоти, като основно е развивал търговски центрове. Днес има и компания за организиране на пътувания от САЩ към Европа. Паралелно с това е работил и като преподавател в шест университета, по-известните от които са университетът в гр. Ричмънт, Вирджиния университет, университетът във Финикс, щата Аризона, университетът “Риджънт”. Получил е докторат с тема “Стратегическо лидерство”. “С него се опитах да подпомогна организации и бизнес звена да получат по-подробна и полезна информация по какъв път да тръгнат в съвременните условия, за да постигнат своите по-дългосрочни цели”, каза в Смолян докторът по икономика. За втори път Д-р Робърт Брътън посети Смолян по покана на Християнския информационен център

Д-р Брътън, имате ли си любима тема все още от времето на своя докторат?

Да, разбира се. Моята любима тема е и сега би могла да се каже най-общо че е “Консултиране на лидерство”. Имам натрупан доста сериозен опит в това как да консултирам лидери как да заострят своите умения тъкмо като лидери. Точно това обичам да преподавам и да помагам. Това е така да се каже и моята най-силна страна, а надявам се, и най-полезната.

Да ви попитам тогава от кой човек може да стане лидер?

Мисля, че най-силното качество, от което един човек има нужда, е отношение като на слуга – да има цел, на която да служи безрезервно и тази цел да е по-голяма от самия него. Той трябва да може да подкрепя и да води хората, така че те да изпълнят тази цел, каквато и да е тя.

А само идеи ли могат да мотивират хората да следват лидерите си?

Хора, които са посветени на някаква цел, някои наричат това кауза, би следвало да имат талант и дарби да ръководят тези хора. Това са, според мен, хората, които стават лидери. Но това посвещение, което е по-голямо от тях самите, е обикновено някаква идея или идеал.

Вие самият, г-н Брътън, имате ли тогава любим лидер и кой е той?

Моят любим лидер е бил Абрахам Линкълн. И веднага ще поясня защо той. Защото той се беше посветил на голямата цел да бъдат щатите в Америка обединени пред опасността те да се разпаднат. Той е успял тъкмо като голям лидер да се справи с това почти непосилно за онова време историческо предизвикателство.

А от сегашните европейски лидери имате ли фаворити?

Нямам достатъчно информация за характерите на днешните европейски лидери, така че да изкажа преценка. Много повече се интересувам от характера на един потенциален лидер, отколкото каквото и да каже той. Защото публичните позиции на лидерите се променят, когато се променят и обстоятелствата. Лидерите често се поставят в недобри позиции, когато се произнасят или изказват за неща, за които нямат достатъчно информация. Така че в такива случаи те трябва да си променят позицията. Един пример: По време на кампанията на сегашния президент на САЩ Барак Обама обеща, че ще премахне затвора в базата Гуантанамо в Куба. Той вече две години е на власт и още не е прекратил съществуването на този затвор. И в момента даже се говори, че той никога няма да бъде затворен. И много хора, които си спомнят за неговите обещания по време на кампанията за избор на президент, са доста обезпокоени от този факт. Но от момента, в който той стана президент, Обама получи много повече информация, отколкото преди това. Така че от позицията на действащ президент нещата вече изглеждат много по-различно, отколкото от позицията на един кандидат-президент. И такава промяна има по много въпроси. И затова винаги има малко съмнение от това, което кандидатите обещават и това, което после изпълняват. Затова аз се интересувам много повече от техния характер.

Г-н Брътън, познавате ли Европа, в колко страни сте били, за да изнасяте пред аудитории своя опит и рецепти за справяне със световната криза и за лидерството в днешно време?

Бил съм в много държави на Европа и по-точно – в почти всички държави в Централна и Източна Европа: Русия, Украйна, Унгария, Чехия, Словакия, Полша. Не съм посещавал Румъния все още и други няколко държави от т. н. бивш Източен блок.

Идвате, както разбрах, за втори път в България. Кога за пръв път я посетихте?

За пръв път посетих България през 1992 г.

И каква разлика установявате през тези близо десет години, идвайки днес в България?

Ами констатирам за себе си невероятен прогрес. Първия път, когато дойдох, помня, че се качихме на влака от Западна Германия, за да стигнем Източна – бившата ГДР. Разликата между двете части на обединена вече Германия бе поразителна. Гледката в източната част бе все едно, че там всичко се разпада. Разликата между Западен Берлин и Източен бе зашеметяваща. Тази разруха ми направи най-голямо впечатление тогава. А помня, че когато отидох пък в Санкт Петербург в Русия, видях автомобили и камиони, които стояха безстопанствени отстрани на централни улици и просто ръждясваха, разпадаха се. Това е само един щрих. Впечатлението ми бе тягостно – все едно всичко бе в някакъв разпад. До известна степен това бе ситуацията в страните от бившия Източен блок. Сега подобни картини не съществуват. Много са промените в положителна посока.

А за България какво ви впечатли?

Пристигнах в София през февруари. Беше студено, тъмно и мрачно, валеше дъжд. Сградите бяха сиви и тъмни, много слабо осветени. На всичкото отгоре – имаше гъста мъгла, смог. Беше ми тягостно и депресиращо. Съпругата ми просто се ужаси къде сме пристигнали. Към София не искаше да се връща повече.

А каква е разликата, която вие регистрирате в сравнение с първото идване?

О, всичко днес е много, много различно. Първо, градовете ви са много по-чисти, изпълнени с модерни коли, присъстват много повече цветове и разнообразие в архитектурата, а доминират и много модерни и слънчеви сгради, да не говорим за молове и изцяло променения вид на улиците. Но това са само видимите от пръв поглед невероятни промени, които ние, чужденците, забелязваме.

Днес нещо потиска ли ви?

Вече не е такова чувството. Огромната разлика е, че вече познавам и много хора. Първия път бяхме просто чужденци. Познавахме само един българин. Сега имаме приятели в цяла България. И това само по себе си променя нашето отношение към цялата страна.

Тъй като сте специалист по предизвикателствата на световната криза, според вас, излизаме ли от нея?

Излизаме, но много бавно и постепенно.

А събитията в Арабския свят как ще ни се отразят?

Това, което днес се случва в Средния Изток, според мен, е притеснително. Защото това, което виждаме на повърхността и всичко което се случва в тези страни, би могло да се определи като движение за свобода и демокрация на младото поколение там. И ако това се случи и бъде причина за идването на едни по-свободни и по- отворени общества, това би било добре. Но от друга страна ме притеснява, че би могло да надделеят радикали, които да си присвоят тези промени. Бихме могли да се озовем накрая с още два – три Ирана. Засега не смея да прогнозирам – и двата варианта са възможни.

Втората перспектива не е ли много плашеща?

Да. Мисля, че в момента е много опасно. Ние не знаем все още какво точно ще се случи в тези държави и кой ще взема властта, за да управлява.

А имате ли, д-р Брътън, “рецепта”, за да излезе България по-бързо от тази в крайна сметка световна икономическа и финансова криза?

Аз не съм сигурен, че няма нещо много голямо, което българският народ като нация би могъл да направи, тъй като според мен причините се коренят в големите икономически сили. И големите икономики и държави са тези, които могат да вземат решенията, които да могат да измъкнат света от кризата. Вярвам, че финансовата дисциплина е това нещо, което да ни извади от тази световна стагнация. И тази финансова дисциплина е на дневен ред, независимо дали държавите я искат или не, включително и за най-големите икономики и държави. В Гърция и Ирландия тя дойде въпреки всичко, но по трудния начин. В САЩ имаме три или четири години, за да променим ситуацията с финансовата дисциплина, която, както посочих, е неизбежна. Или и там ще се случи както с Гърция и Ирландия – по трудния начин. Сега в САЩ и правителството дължи много пари, и хората дължат много пари. Докато ситуацията е такава, ние все ще бъдем в някаква степен във финансова криза.

А лична “антикризисна” програма има ли?

Да, има. Всеки знае, че на личностно ниво е необходимо стриктно финансово ръководене на доходите. Всеки знае, че ако изразходва всичко в кредитната си карта, ще трябва да връща парите. Затова трябва да изразходва толкова, колкото може да върне. На ниво отделен човек всеки знае как да има своята “антикризисна” програма.