Отзвук Животът в Родопите

Председателят на ч-ще "Кирил Маджаров" доц. д-р Христо Гиневски: Устовското читалище е живо

• Последна промяна на: 11:40, 09.02.2011 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Интервю
• 16 Посещения
• 0 Коментара

Г-н Гиневски, в навечерието сме на 145-годишнината на читалище “Кирил Маджаров”, как успявате да оцелеете в тези трудни времена?

Читалището е оцеляло, защото е намирало подкрепа от самото население. Преди години не е имало бюджет и хората са събирали пари за абонамент на вестници, за доставка на книги, плащали са на издателства и т. н. По този начин е оцеляло, а в новите времена разширило дейността си с неделното училище, с художествената самодейност. Сега оцеляваме с много икономии. Но въпреки оскъдните собсидии успяваме и с помощта на устовци, които не спират да помагат на читалището. Радостното е, че хората вече откликват и помагат с дарения за юбилея.

Започнахте ли подготовката за празника?

Започнахме подготовката, подобряваме материалната база. Усилията ни сега са съсредоточини да укрепим читалищните състави и те да покажат най-хубавото от себе си. Идеята е честването да се превърне в празник на града и квартала. Част от програмата ще бъде изнесена отвън на сцената на площада, ще поканим и други състави, които са свързани с Устово. На доста интересни личности първата им изява е била на наша сцена, покрай прочутата естрадна група на Кольо Карагяуров. Кариерите на Панайот Панайотов, Мими Иванова, Боян Иванов, композитора Найден Андреев, Катя Филипова, Вяра Бъчварова, Христо Кидиков, Михаил Йончев, Доника Венкова и др. са започнали от устовското читалище. Надяваме се, че ще се съгласят и ще направим един голям естраден концерт. Очакваме и общината да помогне за юбилея. Подготвяме етнографската сбирка “Бит и култура на Устово”, изложба за миналото и настоящето на читалището. Ще издадем и юбилеен вестник. Ангажирали сме землячествата в София, Пловдив и Кърджали, които винаги помагат. Празникът ще се проведе в седмицата от 5 до 14 май, защото читалището е създадено на 11 май – църковнославянския празник “Кирил и Методий”.

Изникват ли проблеми?

Да, вече се очертават проблеми при класическото пеене. Явно смесените хорове си отиват. Все по-малко желаещи има. Но според мен загубихме много от това, че в града няма нито един ученически хор. Стана така, че училищата дебаркираха от музикалната самодейност. А хорът, танцовият състав, духовият оркестър и спортният отбор правят пълноценно едно училище. В читалищните хорове идват предимно пенсионери от стара носталгия и любов към музиката. Липсват младите хора. Но най-сериозният проблем ни е с покрива на сградата. Надяваме се Общинският съвет да прояви разбиране и да гласува пари за ремонта и да спасим гипсовите отливки, които са под него. Ако паднат тези орнаменти, щетите ще надхвърлят 100 000 лева. А да не говорим, че ще се повредят столовете, ламперията и пр. По изчисления ще трябват около 22 хил. лв. Имаме уверението на кмета на общината, на съветниците, че ще получим подкрепа.

Преди време казахте, че читалището е най-старото в Средните Родопи, това доказано ли е?

Има два тома издания, в които е посочена годината на създаването на устовското читалище през 1866 г. Това е потвърдено и от дописки в няколко възрожденски вестници, които излизат в Цариград. Описано е как е създадено, как е започнало своето съществуване. Читалището е 20-то по хронология в българските земи. В един затънтен край преди 145 години е създаден такъв самороден културен институт. Разбира се, то е дело на личността Димитър Македонски, но той не е бил сам. Подкрепили са го младите хора, будните устовци, първенците като Хаджи Иван, Хаджи Христо, Киряк Белковски, Келеш Саващо – цялата тази плеяда известни възрожденци в селището, са дали своята подкрепа. Създаването на читалището става по инициатива на учителя Македонски, който е роден в село Скребатно, Неврокопско. Той не случайно идва в Устово. Поканен е от местните първенци, които са търсили да се продължи делото на Христо Ковачев, който през 1862 година е поставил основите на модерното българско образование.

Има ли отлив от желаещи да помагат сега?

И самото население намаля, но отлив от желаещи да помагат няма. Помагат хората кой с каквото може. Сега няколко човека са дали по 20 лева за юбилея. И за хората е трудно, но на нас и един лев да ни дадат са ни от полза. Устовци разбират, че духовността е много важна и помагат. И затова е оцеляло читалището, защото хората са го крепяли. Ако не са го подкрепяли и не са искали да удовлетворят културните си потребности, читалището щеше да загине, както е станало с много други в страната и региона. Устовското читалище е живо. Проблем имаме и с отоплението и големите салони през зимата почти не се използват. Добре че имаме камерна зала, която побира около 150-200 души и не замразяваме дейността си през студените месеци.

Как се оправяте със субсидията, която получавате?

Имаме делегиран бюджет, миналата година го намалиха. Стигна се до там, че работещите в читалището излизаха по пет дни в месеца в неплатен, за да може да приключим годината без съкращения и да си вземат заплатите. Определено парите не ни стигат. Ние сме икономично читалище, не харчим излишни средства, а само за възнаграждения на художествените ръководители, за щатните работници. Аз например като председател на читалището вече няколко години не съм взел нито една стотинка хонорар и няма да взема. Но времената са много трудни и не достигат средствата за художествена самодейност. Имаме нужда да направим носии, постановки, сценография и хората да попътуват, за да покажат това, което правят в читалището. Децата винаги се връщат с награди, как успявате да поддържате съставите? Действително школата за фолклор на Младен Койнаров винаги се връща с медали и награди от всеки фестивал. Танцовият състав също, но всяко едно пътуване е свързано с разходи. Ние ги поемаме, но ни помагат и спонсори. Фирмата на Станчев ни осигурява транспорт на много ниска цена, други ни абонират безплатно за вестници. Нашата читалня е една от активните в областта. Получаваме около двайсетина издания и там винаги има читатели – за спортни, национални, местни вестници. Има хора, които чакат да се отвори читалнята, за да четат пресата. През последните една-две години сме получили дарения около 2-3 хил. тома книги. Благодарение на общинския съветник Георги Василев направихме входната врата. Миналата година с помощта на общината и субсиидията на Министерството на културата ремонтирахме тоалетните.

А има ли интерес към библиотеката и книгите?

Да, много активна и е една от добрите читалищни библиотеки с реални читатели, а не измислени. Около 500 души са ни читателите, които редовно взимат книги.

Г-н Гиневски, неведнъж сте казвали, че подготвяте книга за историята на Устово, ще бъде ли готова за юбилея?

Най-вероятно няма да е готова до юбилея, но до края на годината сигурно ще излезе от печат. Трудна е селищната история, защото е многопосочна, разностранна и всичко трябва да се направи, а Устово има богата история, макар, че за някои от периодите липсват достатъчно документи.

Това първата толкова мащабна книга за Устово ли ще бъде?

Стою Шишков е направил малка книга от около 30-40 страници, има различни публикации във вестници, но няма друго голямо изследване. Книгата ми ще обхване период от създаването през 16-17 век до съществуването на Устово като самостоятелно селище – 1960 година. Събрал съм много снимки и документи, много неизвестни неща ще станат известни. Обемът й ще е повече от 500 страници. Материалите ги събирам повече от 7 години.

Ще има ли факти, които ще обърнат историята?

Не, но с книгата ще се потвърди водещата роля на Устово в националните борби. Ще се потвърди, че е първото селище, което започва църковно-националните борби и документите категорично го потвърждават. Това се признава и от патриарх Кирил, както и от Панарет Пловдивски. Ще излезнат имената на много забравени хора, които са играли някаква роля в историята на селището. За първи път ще кажа един неизвестен факт. Става въпрос за устовеца Дечо Янев, който е бил член на революционния комитет на Македоно-одринската организация. В неговия дюкян са се събирали революционерите, пристигала е революционната поща. През 1901 година е имало опасност да се разкрие организацията. Янев е предупреден да напусне Устово и да се прехвърли отвъд границата на Рожен в Княжество България. Той се изселва със семейството си първоначално в Първомай, а по-късно се установява в Кърджали, където развива хубав бизнес. Аз открих, че когато заболява, дава 50 000 лева на устовското училище, което се е строило тогава. След смъртта му делегация отива на погребението да благодари за щедрия жест на Дечо Янев.

Сметката, по която могат да се набират средства за читалището в Устово е с № BG27STSA93000000664636 и BIC STSASF Банка ДСК ЕАД – гр. Смолян.