Много ме болеше, задето нарекоха "Родина" фашистка организация

Росица Кадиева

Последна промяна на: 08:55, 28.04.2011 г.
Автор: Зарко Маринов
В рубрика: Интервю
71 Посещения
0 Коментара

Интервю с Росица Кадиева – дъщеря на Симеон Фисински

Утре (28 април) в Общински съвет – Смолян, ще бъде обсъждано като първа точка от дневния ред предложението на Сдружение “Дружба “Родина” за обявяването на основателите и дейци на дружбата, учредена през 1937 г. в Смолян, Камен Боляров, Петър Маринов и Светослав Духовников за почетни граждани на Смолян посмъртно. В началото на месеца тримата станаха почетни граждани и на Пловдив. Години наред преди 1989 г. Дружба "Родина” бе дамгосвана като фашистка организация, въпреки че един от най-дейните й членове е загинал като партизанин – Симеон Фисински. Това е поводът за интервюто с неговата дъщеря Росица Кадиева, която сега живее в Райково.

Симеон Фисински е роден на 13.02.1906 г. в гр. Смолян. Израства в многодетно семейство с 6 деца. Родителите му са малоимотни и бедни. Той е единственият българомохамеданин, посещавал светско българско училище, за разлика от останалите мохамедански деца, които по това време се обучавали в духовни мюсюлмански училища.

Баща му не е бил съгласен да учи, защото му трябвал пастир за овцете. Момчето проявява силен интерес към знанието и с цената на побоища от баща си посещавал училище. Когато бил в четвърто отделение, баща му внезапно умира. Това е причината да прекъсне училище и да постъпи като чирак при един от устовските майстори-калайджии, за да усвои занаят и да помага в издръжката на семейството.

След Устово се озовава в Асеновград и работи в тютюневите складове. Повече от 13 години работи в Асеновград и се връща в Смолян, тъй като е призован за трудовак в с. Смилян. Там през 1932 г. сключва граждански брак с Фетие Михтарова. Когато я довежда в Смолян, въпреки обкръжаващия го мюсюлмански фанатизъм, облича младата си съпруга в светско българско облекло. За да издържа семейството си, младият Фисински се впуска в денонощен неуморен труд. След сезонната работа в тютюневия склад обикаля родопските села и упражнява първия си занаят – калайджийството. Междувременно работи и в разсадник за отглеждане на боров разсад, а вечер работи в мелницата на Кацарови.

Симеон Фисински е сред групата млади българомохамедани, които на 3 май 1937 г. учредяват българомохамеданската културно-просветна дружба “Родина” в Смолян. Целта й е да ръководи работата за духовно израстване и повдигане народностното чувство на среднородопските българомохамедани като неразделна част от българския народ и против влиянието на протурската пропаганда от онова време.

Той е един от най-ревностните и активни деятели на дружба “Родина”. Влага цялата си енергия, знание и борбеност като пропагандатор и агитатор на родинските идеи, особено за осъзнаване на българския корен на българите мохамедани, за проповядване на ислямската религия на разбираемия роден български език, за издигане образователното ниво на местното население и за неговия социално-икономически просперитет. През 1938 г. има мъжеството да се изправи пред събратята си мохамедани и да постави открито въпроса за замяна на турските елементи в облеклото със съвременно българско.

Чувството му на българин родолюбец, на антифашист и радетел за социална справедливост го нарежда в редовете на българската антифашистка съпротива.

През 1941 г. Симеон Фисински заминава на работа в Германия, но поради пламналата Втора световна война се завръща в България. Тогавашните власти, знаейки неговите прогресивни убеждения, му създават много неприятности и непрекъснато го призовават в запаса. В една от отпуските от запаса той се свързва с партизаните и през м. юли 1944 г. постъпва в партизанската бригада "Георги Димитров".

Днес в Смолян на ул. “Симеон Фисински” №4 се намира скромната къща с паметна плоча. Там е родният дом на родинеца-антифашист, на партизанина от бригада “Георги Димитров”, загинал в схватка с жандармерията на 4.09.1944 г. в местността Милеви скали, Пазарджишка област.

Какво си спомняш за баща си, бабо Руске?

Баща ми е бил един от интелигенцията на Смолян. Имаше един бай Сивко, който ми казваше: Ей, ти можеш само да се гордееш с баща ти. Като него се броят на пръсти в Смолян. За мен това беше гордост. Рядко прогресивен човек беше. На връщане от Асеновград донясяше дини и казваше: “Едната остави в къщата, другата – събери децата и им раздай от динята”. Идеше ли в Гърция, донасяше стафиди, маслини и пак раздаваше на децата да хапнат. Беше рядко щедър човек. Не е бил от баш вярващите, фанатик – да насажда мотамо религии.

Религиозен ли беше?

Не. Той малък е останал сирак. Ходил е в светско училище, не в духовно. Доколкото знам, ходил е до четвърто отделение, защото дядо е починал и той трябвало да пасе овцете. Баща ми е бил рядко прогресивен човек. Майка ми е била една от откритите жени, която махнала фереджето и тестемела. Такива хора са се брояли на пръсти.

Разказвала ли ти е за това?

Разбира се. Тя е първата жена, която е видяла цирк в Пловдив. Ходила е там. Това е било 1940-та година. И аз съм била там, ще ти покажа снимката. Тогава съм била на 2 години. Майка ми е една от първите жени мохамеданки, ходила на ресторант. Даже веднъж завела и други жени и мъжете им се питали къде ги е отвела. Навремето на такива заведения им викали кабарета, където играели дамите. Обаче ги изгонили, защото не поръчали нищо. Баща ми казал на мама: “Абе имате пари, поръчай там по една лимонада”. Рядко прогресивен човек беше той. А за тази “Родина” вечер ходеха и организираха вечеринки. Исках и аз да ходя с тях. Сама съм, нямам братя и сестри. Но къде да ме водят по нощите. Имаше една баба Митровица Белевска. Комшии сме там в Смолян и ме оставяха при нея. Залъгваше ме с едно варено яйце, та да мълча, да не плача. Помня, че на празници винаги се вееше трикольор на къщата ни. Значи е било нещо. Нямаше други къщи в махалата, където да се вее българското знаме.

Значи баща ти е бил и патриот?

Голям патриот. Той е бил един от организаторите на “Родина”. Имало е протести как може една жена да ходи на вечеринки, да ходи по улиците, как може да ходи открита. Мама ми е разказвала как искал да се снимат с нея така, открита. Обаче Данчо Данчев, фотограф, взел, че изкарал снимката отвън на витрината да се гледа. И един от българомохамеданите отишъл и му казал да му даде негативите и снимките. “Колкото пари искаш, толкова ще ти дам”, казал той. И като отишъл баща ми да си получи снимките, Данчо му рекъл: “Е, Симеоне, няма ги, взеха ги”. “Няма проблеми, отвърнал баща ми. Пак ще дойдем и пак ще се снимаме”. И така и направили. За “Родина”, като пораснах вече, много ме болеше, задето я нарекоха фашистка организация. Това не е вярно

Кой я нарече фашистка организация? Баща ти бил убит като партизанин…

То е ясно кой я нарекъл фашистка организация – тези, които са дошли на власт и явно подтиквани от някой, който имал интерес от това нещо. Но не биваше да го правят. Те – родинци, са се борили за нещо хубаво.

Знаем, че през 50-те години на миналия век дружба “Родина” е дамгосана като фашистка организация. В тази връзка баща ти тачен ли е бил като партизанин от комунистическата власт или са гледали на него като на черна овца?

Не, не гледаха така на него, тачеха го като партизанин. Уважаваха го.

Ти лично какво си спомняш за родителите си от онова време?

Помня по-силните моменти. Казаха ми, че е починал на 4 септември, погребан е на 11-ти, а тук телеграмата идва на 18-ти септември. Мама беше на къра, тя ми даде ключа от къщи да го дочакам. Една комшийка ми вика: Кого чакаш? Отговарям – татко да си дойде. Какво го чакаш, той, убили са го. И аз като я захапах за ръката, до кръв. След това се прибра и мама и попита защо реве комшийката Защото я захапах. А ние чакаме да си дойде и аз държа ключа да отключа. Баба знаела, но не казва, че татко е мъртъв. След това мама отива в общината и научава, че действително е така и в ноември тръгва да го търси – във Велинград. Намират го. Първи го е намерил Илия Грънчаров. Той работеше в ДС. Когато тръгват да ги търсят в балкана, 12 души са избити там. Намират баща ми по корем, с пръсти забити в земята, три дупки от нож и прерязано гърло. Казаха, че мина е паднала до него. Обаче никой не знае дали мината го е убила, дали е ранен, дали после са го довършили. Но Илия Грънчаров ми каза, че са го намерили с три дупки от нож в гърдите и прерязано гърло.

В Смолян знаеха ли, че той е партизанин?

Дори на мен ми викаха: “Баща ти е шумкарин”. И аз с каквото можех – отмъщавах. Хапех ги. За “Родина” помня и това – викаха на баща ми – ти жена ти откри, ами сестра ти? А там, в нейното семейство не даваха да се продума. Но баща ми ги попритисна и стана работата.