Македонски войвода - влюбен в Родопите - Новини

Македонски войвода - влюбен в Родопите

Последна промяна на: 11:26, 23.03.2011 г.
Автор: Александър Кисьов
В рубрика: Лица
28 Посещения
0 Коментара

135 години от рождението на полковник Петър Дървингов

Краят на ХІХ и началото на ХХ век е време, в което българите и България се утвърждават на европейската и световна сцена. В този съдбовен период протича жизненият, военен и творчески път на полк. Дървингов.

Поведението му е една школа, своеобразен модел на обществено поведение, продиктуван от епохата, в която е живял, а така също и от личните контакти със силни и обаятелни по своему исторически личности от държавния елит, и от друга страна – обикновените, светли представители и борци за свобода от родния му край, Родопите, а и от цяла България.

Петър Георгиев Дървингов е роден в Кукуш (днес Килкис, Гърция) на 25 май 1875 г. в занаятчийско семейство. Учи в Солунската гимназия, която завършва през 1892 г. с отличен успех. През есента на същата година постъпва във Военното училище в София, което завършва трети по успех през 1896 г. Произведен е в чин подпоручик и е назначен към Шуменския гарнизон, като командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик. Влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета.

През Илинденското въстание от 1903 г. е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко.

След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. Произведен е в чин ротмистър през 1906 г. След три години завършва Военната академия в Торино, Италия. В този период Дървингов е вече оформен като личност, европеец в пълния смисъл на тази дума. Отлично е запознат с политиката и същността на Великите сили, с новите идейни течения. Изненадващо обаче младият военачалник се ориентира в изграждане на здрави нравствени добродетели и мироглед – т.е. вглъбява се и работи за вътрешно – политическа кауза. Дървингов участва в организирането на тайна офицерска организация, чиято цел е подготовката на война с Турция за освобождението на останалите под робство българи.

На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и изпълнява длъжността помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Назначен е лично от началника на Генералния щаб генерал-майор Иван Фичев. Замисълът е Дървингов, който владее турски, френски, немски и италиански език, да се подготви за военен аташе в Цариград. Участва в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията е назначен за началник-щаб на Македоно-Одринското опълчение. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915-1918) Дървингов е организатор и до 1916 г. началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 г. Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк и е назначен за командир на 1-ви полк от Единадесета пехотна македонска дивизия. Една година след това получава назначение за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област, на която позиция остава до 1918 г. На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването го изпраща да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 г. По време на мисията си изготвя подробно сведение за етническото състояние в областта и очертава мерки за укрепване на българското население в региона.Впечатляваща е и оценката му за железопътните линии и тяхното стратегическо значение за България, както и необходимостта за страната от излаз на Бяло море.

На 4 ноември 1918 г. Дървингов преминава в запаса и се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Неговата книга “История на Македоно-одринското опълчение” е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Той е един от пионерите на социологическия подход към военната история в България. В изследването си “Атаката на Одрин под осветлението на историята и изкуството. Историко-психологически анализ” дефинира това събитие като “бойно и национално дело”, “не само една военна победа, но и цял национален подвиг”.

Като участник в Освободителната война, както съвременниците тогава наричат войната от 1912-1913 г., П. Дървингов обобщава: “При Одрин на 13 март 1913 г. българският народ даде всички лични доказателства за великолепните си бойни качества, които историята от незапомнени времена до наши дни му е приписвала…”. Спонтанно и научно, той отразява една и съща обективна историческа реалност – невероятният дух, който създаде българската нация, българската държава и нейната армия и триумфира в Балканската война.

Полковникът търси психологическите заложби на българския народ като продукт най-вече на идеите от Българското Възраждане. Според него Балканската война е дело само и преди всичко на българския национален дух, въплътен в бойците и командирите по бойните полета на Тракия и Македония. Издадени са и редица негови военни разработки за изграждане на сухопътните, морски, военновъздушни отделения в армията. Дървингов олицетворява здравата спойка между българските офицери и революционните дейци от онова време. Той отлично познава историята на своя роден край и е пряк свидетел на не едно историческо събитие.

Участва в решаване на важни и съдбоносни конфликти, свързани с Пиринска Македония. Съвременник е на бурни политически събития. Свидетелство за това са многобройните писма с македонските организации. Дървингов пише и трактат за моралния облик на дейците от тези организации. Ето част от неговото верую: “Родината не е само поля и гори… това са нашите прадеди, техните мечти и стремления, легнали в основата на голямата душа на българския народ. Това са стремленията на хората от Западна България за благоденствие и щастие, за човешка справедливост…”.

Интересите на полк. Дървингов са разнородни, но винаги с патриотична нотка. За това свидетелстват и излезлите едно след друго две негови и на полк. Няголов съобщения във в-к “Народна отбрана”, през 1923 г. Те информират, че са видели по време на свои пътувания в Италия, във Верона, още преди Първата световна война, в църквата “Санта Мария in organo” изображение на българския владетел покръстител. Това съобщение предизвиква много широк отзвук сред българската интелигенция. След войната проф. Йордан Иванов, по поръчка на БАН, отива специално да изследва това изображение. Прави му снимка и я публикува с надписа, който съпровожда изображението. То е част от един стенописен цикъл, който обхваща сакристията на църквата във Верона и включва много фигури на папи и царе, които са се отказали от земната власт и са станали монаси. Това е причината сред тях да бъде поставен и българският владетел – никъде не се споменава името на княз Борис І – само се говори за Rex Bulgarorum. Фреските във Верона са от 1505-1507 г. Художник е Франческо Мороне.

Наред с душевната покруса от национална катастрофа за страната ни с трагичния край на Първата световна война, полк. Дървингов е принуден да се крие, тъй като сърбите искат да им бъде предаден като военнопрестъпник. Първоначално заминава за с. Кладара, Малкотърновско, където се укрива под името Камен Георгиев. След няколко години идва в с. Левочево, където го подслонява войводата Тодор Хвойнев. Накрая се установява в Пашмакли (дн. Смолян). Тук той става директор на частната мина на Иван Савов – “Родопски метал”.

Проявява се като прекрасен мениджър и ръководител, но сам усеща, че това не е стихията му. В Родопите Дървингов написва най-забележителното си съчинение – “История на Македоно-Одринското опълчение”. През 1929 г. отново се връща в столицата, но сякаш сърцето му остава в планината. Той непрекъснато се връща в Смолян, където през 1937 г. построява къща, наричана от местните – Дървинговата вила. Тук той общува с много хора. Помага на родопските дейци на културата, книжовността и образованието в издаването на списания и книги.

Преломният 9 септември 1944 г. сварва Дървингов в Смолян. Полковникът не е в състояние да приеме новата обстановка в родината, републиканските идеи са му чужди. За тези си възгледи той говори пред интелигенцията и учителите. През 1953 г. комунистическата власт в България започва процес срещу него.

Голяма е покрусата му, когато разбира, че част от най-верните му и добри съратници писмено се отричат от него. Той е оправдан, но скоро след това, с мъка в душата на 8 март 1958 г. умира. Смъртта на патриота и военен стратег Петър Дървингов е посрещната със скръб от запасното войнство и най-вече от Македоно-Одринското опълчение. На един от некролозите му пише: “Силен дух и всестранен ум, смел творец на духовни ценности и безкористен общественик, разумен и заслужил родолюбец, преживял много огорчения и пак бодър на поста си.”

Дървингов е съвременник на една епоха, която го подлага на много удари и предизвикателства пред духа му. Той винаги е смятал, че спазването на етични норми е залог за успешен утрешен ден на България. Негови са думите: “В тая великанска борба този ще надвие, който отстои до край със своята упоритост и не се стресне от нищо”.

Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели. Освен това е български офицер, революционер – войвода на Върховния македоно-Одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. и масон. Противоречиви и понякога самоизключващи се дейности, но винаги изпълнявани с много чест и достойнство от полк. Петър Дървингов. За тези си качества, той е носител на много военни отличия и награди, между които най-престижни са: Орден “За храброст” IV степен 1-ви клас и 2-ри клас, Орден “Св. Александър” IV степен с мечове по средата, Орден “За заслуга” на обикновена лента и др.

Вилата му в Смолян е ползвана за различни цели. След национализацията й тя последователно служи за лечебница на полка, тубдиспансер, квартири на офицерски семейства. От 1956 до 1979 г. там се помещава Пионерският дом. В този период там е създаден ДЮФА и са организирани първите “Орфееви празници”. Днес вилата е собственост на частно лице и е загубила стария си блясък и слава. Дълго време Петър Дървингов бе забравен и днес той е непознат за мнозина.

Преди 15 години Среднородопския родово-краеведски клуб “Бащино огнище” – Смолян, тържествено отбеляза 120-годишнината от рождението му. В този период и други учени от страната отново започват да проучват живота и творчеството му. Дано това е началото, което сам Дървингов предрича с думите си: “Един народ е толкова по-мощен и честит, колкото по-грижливо познава себе си, своя произход, минало, родина и закони, що господстват над неговата съдба”.

ст. експерт Елена Стоянова, Териториален архив – Смолян