Мадлен Алгафари в Смолян: Българите сме на първо място по мрънкане

Последна промяна на: 13:21, 08.04.2011 г.
Автор: Елена Павлова
В рубрика: Интервю
82 Посещения
0 Коментара

Миналата седмица известната наша психоложка Мадлен Алгафари представи в устовското читалище новата си книга. Десетки смолянчани се събраха в зала “Атанас Илчевски”, за да се срещнат с нея. Анастас Барбов представи последната книга на Мадлен Алгафари “Приказки за пораснали деца”. Десетки бяха и хората, почитатели на нейните книги, които й задаваха въпроси, а след края на срещата се наредиха на опашка за авотограф и да си купят от нейните произведения. В забавен и поучителен начин Мадлен Алгафари е предала в 36 приказки различни житейски истории. За книгата тя казва, че те не са за деца, не са и за възрастни. "Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Книгата ми е и шамар, и прегръдка за четящия! Вярвам, че днешният човек се нуждае и от двете, за да стане пораснало дете!”. Приказките на Мадлен съчетават по гениален начин простотата и дълбочината на алегоричните истории за изконните човешки търсения. Те стигат до всяко сърце и пленяват с прекрасната образност, с увлекателния сюжет, с проникновеността на посланията или с всички тези неща наведнъж, казва в предговора на книгата световноизвестният психотерепевт и писател Хорхе Букай.

Г-жо Алгафари, защо озаглавихте книгата си "Приказки за пораснали деца"?

Озаглавих я така, защото порасналото дете е мъдростта. Това е големият човек с неговата зрелост и отговорност и в същото време невинността, чистотата, вярата и честността на едно дете. Когато се съберат в едно, тогава стават здраве и мъдрост. Детето няма възможност да действа и да променя, но то е здраво. Възрастният има възможност да действа и да променя, но вече е невротик. Идеята е да не е убил детето в себе си и да си запази тази чистота и вяра и да действа от нейно име, а не от името на неврозните си заблуди, страхове и на глупостта си. Защото ние оглупяваме постепенно, а когато се раждаме, сме най-мъдри.

Илюстрациите на книгата са направени от деца, специално за нея ли ги рисуваха?

Да, деца са всичките илюстратори и за съжаление това не го казах на представянето. Тези деца ме изумиха, защото така добре са разбрали символите и метафорите, освен че са невероятно талантливи. Единият от илюстраторите е Алекс, с който танцувахме миналата година в “Денсинг старс”. Негова е илюстрацията на главната корица на приказката “За изгубеното в себе си”. Но той я е правил, когато е бил ученик, на 17 години. Любимата ми илюстрация е на 9-годишно дете, което е успяло да пресъздаде волята и доброто като пълно с птици и облаци, а пък злото е продупчено и кухо и с корона и нотки на главата. Много съм доволна, че точно такива деца илюстрираха много чисто и точно и са хванали посланието.

Хората запазили ли са детското в себе си?

Нали знаете поговорката какъв тип човек привлича себеподобните си. Аз съм заобиколена от изключително позитивни, вярващи и летящи хора. Моят микросвят е много хубав в това отношене и на всеки би могъл да бъде, ако той самият стане такъв, ще почне да привлича такива хора. Малко трудно ми е да направя статистика колко хора са запазили детското в себе си, защото съм повлияна от моето обкръжение, където всички са пораснали деца – много мъдри и осъзнати, повече от хората навън. Затова пътувам всеки петък и правя срещи по читилаща и библиотеки, за да стигна по някакъв начин колкото се може до повече хора.

След преставянето на книгата направихте и няколко консултации, хората ви търсят, искат да разговарят с вас?

По-скоро ми изказваха възхищение и благодарности, но имаше и разни въпроси за лични проблеми.

Нуждаем ли се от психологична помощ?

Всички до един се нуждаем, включително и аз. Няма човек, който да не се нуждае от такава помощ. Ако един човек уважава себе си, той задължително ще използва подобен тип консултиране, защото както хирургът не може да се оперира сам, така и ние не можем сами. Не може и един човек да смята, че знае истината. Ако аз ви кажа, че знам истината, даже е леко съмнително за здравето.

В последно време сте най-продавания български автор, с какво успяхте?

Да, така е. Даже и аз се изненадах приятно, че за последните десет години съм най-продаваният автор в България. Това ме радва. Аз се опитвам да говоря простичко, гледам да няма термини. Аз самата се преживявам като много земен човек. Искам да кажа страшно много неща на хората и моето усещане е рационално с много истински неща, които съм напипала. Не мога да кажа, че аз знам истината, но съм напипала много верни неща и искам да стигнат до колкото се може повече хора. Аз съм стигнала до тях на базата на страшно много изчетени книги, огромен опит, научен от пациенти, на моята лична терапия, на множеството международни конгреси, на които ходя и където се съобщават най-новите неща. За българина те звучат фантасмагорично, но вече никой не говори за паранормални явления, всичко това са естествени човешки способности, напоследък и мозъкът ни се променя. Хората се плашат, че третото око се отваря. Да, това е така. Действително растат невероятно много интуитивните умения. Явно сме в период на някаква духовна революция и затова е хубаво да се вгледаме в себе си и да си задаваме въпроси защо се случва и защо е необходимо. Защото ако то не се случи, може би наистина ще се самоунищожим.

Казахте, че подготвяте още една книга, с какво е по-различна?

Няма да кажа. Само това бих издала, че третата й част е доста по-различна. Има отново стихове и кратки отговори на разни въпроси, но третата й част ще е различна от всичките ми книги досега.

На срещата споделихте, че ние българите сме първи по мрънкане и недоволстване?

Да, световната статистика показва, че само 5 процента от населението на Земята има покрив и храна, а ние сме на първо място по мрънкане. Това тръгва от възпитанието. Когато детето се мачка, не се чува мнението му, когато родителят е много агресивен, то не може да завърши своя процес на индивидуация, не може да стане индивид и става индивидуалист. Затова българите сме с ниско самочувствие, не може да говори пред аудитория. Това не означава, че нямат потенциал, нито означава, че имат лоши сърца. Просто те са продукт на един стил на живеене и лошо възпитание.

Добре ли възпитаваме децата?

Ако гледаме животните, бихме били по-добри възпитатели. Трябва да се учим от тях – да си гушим детето, както котката ближе малките си. Трябва да обичаме безусловно децата само защото дишат. Нищо, че не сме му харесали двойката или пакостта. Това не означава, че не го обичаме. На детето трябва много добре това да се каже: “Аз съм ти ядосан на двойката, но теб те обичам!”. Защото когато се отхвърли личността – ти си тъп, срам ме е от теб и пр., после се чудим защо сме с ниско самочувствие. Това не значи, че не трябва да се караме. Естествено, ще го наругая за някоя направена простотия, но в следващия момент ще го попитам за мнение, ще го похваля, след това ще му кажа без повод и причина, че го обичам.

Значи трябва да даваме повече воля на чувствата си?

Да, точно така, особено поощрението. Това винаги е било по-добрият възпитателен инструмент от наказанието.