Красимир Ранков: Ролята ми на Ставрев от "Стъклен дом" е еталон на полицай

Последна промяна на: 13:42, 04.02.2011 г.
Автор: Александър Кисьов
В рубрика: Интервю
53 Посещения
0 Коментара

Г-н Ранков, дойдохте да представите пред смолянската публика новата си пиеса “Детектор на лъжата”. Не идвате обаче за пръв път, нали?

Да, за пореден път, но съм сигурен, че няма да е и последен.

Комедията ви и вашата игра бяха посрещнати с изключителен интерес, Как си го обяснявате?

Като идвам насам, пристигам винаги с добри чувства, зареден с положителна енергия, с идеи. Много харесвам Смолян, много обичам хората от този край. Мога смело да кажа, че от много години съм тясно свързан с града ви и с много хора от този красив край. Аз от много години лично за себе си съм се убедил, а се опитвам да убедя и моите колеги, че публика е имало, има и ще има, стига да има добри театрални продукти. Ако тях ги има и ако има талантливи актьори, които да игрят, публиката ще пълни залите. В противен случай все повече и повече ще се чувства един отлив, особено ако непрекъснато заливаме нашия зрител с разни експерименти и авангардни проекти. Хората все пак харесват и се опират на нещо по-сигурно – на традицията. Според мен добрата българска драматургия е задължително да присъства в репертоара на всеки един от нашите театри. Дойдох в Смолян с пълна кошница и си тръгвам пак с пълна, удовлетворен, импулсиран и зареден.

Какво ви привлече, за да поставите именно "Детектор на лъжата"?

Всичко. И съдържането, и самият автор Василий Сигарев, когото аз от няколко години следя с голям интерес какво пише. Той е млад руски автор, но пише много зряло. Разработва хубави и интересни съвременни проблеми. Неговите пиеси са с невероятно сочен и динамичен диалог. Въобще авторът ме привлече още от първия прочит и особено тази негова пиеса, третираща проблема за малките лъжи, които, натрупани една връз друга на принципа на снежната топка, се превръщат в лавина от лъжи, които рано или късно ни обезмислят живота.

Вие лично вярвате ли, че без лъжа може да се живее?

Убеден съм, че само с истини не би могло да се живее. Светът не е нито абсолютно чер, нито абсолюютно бял, а се състои от много и различни цветове. Освен това човек не е “абсолютно” съвършен. И никой не е съвършен. Но е жалко, ако целият ти живот мине в лъжи. А иначе, ако от време на време послъгваш…

А има ли “благородни лъжи”, според Вас?

Аз много, много не вярвам на тези “благородни лъжи”. Лъжата си е лъжа във всички случаи. Но пък понякога като има “грешка”, трябва да има и прошка.

При премиерата, при първата си среща с публиката нещо впечатли ли Ви?

Бях респектиран от вниманието, с което младата публика на Смолян следеше действието. Тя реагираше на всички места, които ние сме заложили като ефекти и послания в постановката. Явно младата публика на Смолян, пък да се говорим за зрялата, е добре възпитана и подготвена за подобни театрални срещи. За мен това е не само радостно, но и впечатляващо, тъй като не се среща прекалено често.

А като режисьор, г-н Ранков, към комедията или към драмата имате предпочитание?

Държа повече на комедията. Привърженик съм на мотото “Светът е оцелял, защото се е смял”. При нея човек трябва да има много повече сили, за да се надсмива над всичко бутафорно, изкривено, абсурдно и противоестествено в живота. За мен лично е по-любопитна комедията и защото тя се прави много по-трудно, но пък чрез нея можеш да кажеш много повече неща на зрителите.

Да ви попитам тогава следващата пиеса пак ли ще е комедийна?

Следващият проект, който искам да осъществя с актьорите на обединения вече пловдивски и смолянски театър, е също една руска пиеса. Ще вметна само, че през последните 2 – 3 години трайно съм се задържал около руската драматургия. Пиесата се казва “Прелестите на изневярата” на Валентин Красногоров. С него сме много близки и приятели от няколко години насам, като аз съм правил вече негова постановка. Имам покана от негова страна да поставим негова пиеса и в Русия. Но може би това ще се осъществи следващата година, заради моята заетост със сериала “Стъклен дом”. Та засега ще се “задържим” тук в България И то в Смолян и в Пловдив.

А кога ще е готова за зрителите "Прелестите на изневярата"?

Ами аз смятам, че тя ще е напълно готова още към края на този театрален сезон – някъде около края на април или май да можем да я представим на смолянската публика.

Раздвоявате ли се между режисьорската и актьорската работа, г-н Ранков?

Не. Когато съм режисьор, аз съм режисьор, когато пък съм актьор – актьор. Това не ми пречи, а много повече ми помага. Дава ми възможност да имам много по-добри възможности и опит, натрупан с годините в професията. Завършил съм и специализация по режисура за драматичен театър през 1993 г. в класа на проф. Сейкова.

Малцина знаят, че вие имате брат Веселин, който също е актьор. Имате ли с него общи проекти или дейност?

Да, Веселин Ранков ми е брат. Той е актьор и доцент в Театралната академия, в момента води клас по актьорско майсторство. С него от години, то вече стана традиция, правим един фестивал в гр. Балчик на всички академии по изкуствата. Няколко поредни години вече този фестивал е едно културно събитие. Та това е един съвместен проект на Веселин и Красимир Ранкови. А сега, съвсем наскоро, мисля, че с него сме открили интересен драматургичен текст, с който планираме да се “срещнем” на сцената. Още не мога да кажа къде точно ще осъществим този проект, но за първи път ще играем двамата заедно на сцената.

Сега за сериала “Стъклен дом”. Той стана истински хит и за него много се говори и пише. Започна преди дни и заснемането на третия сезон. Продължават ли ангажиментите ви в него в ролята ви на охранителя Антон Ставрев?

Да, продължавам да играя и в новите сериали ролята си на Антон Ставрев. Даже първата серия от новия сезон вече е почти заснета.

Много голямо е любопитството какво ще стане оттук нататък с главните герои от “Стъклен дом”, как ще се развие действието. Вие знаете ли?

Вие наистина ли се надявате, че точно Антон Ставрев ще ви каже! Няма да стане. В интерес на зрителите е да нямат предварителна информация.

Защо, според Вас, г-н Ранков, сериалът е толкова гледан и успешен?

Първо, защото в него се вкараха доста средства – продуцентите от btv – “Медия груп”, се довериха на творческия екип, на изпълнителния продуцент и финансираха този проект. Ние самите обаче не очаквахме чак такъв успех в първия и втория сезон. Слава Богу, той обаче е налице и всички се радваме. А екипът е млад, зареден е с много енергия и това също е важно. Техниката, с която снимаме сериалите, също е “последен писък” и на много високо професионално ниво. И всички тези компоненти, взети заедно, дават резултата за “Стъклен дом”.

Остана ли си същата снимачна площадка?

Не, местим се в друг мол.

А има ли срок за завършване на третата част от сериала?

Да, има срокове. Доколкото съм информиран, до края на месец юни трябва да се завърши третият сезон. А до края на тази година – да се завърши и четвъртият.

Вие лично отговаряте ли си на въпроса защо зрителите и особено по-младото поколение толкоз много ви обичат и харесват в ролята на охранителя Антон Ставрев?

Откровено ще кажа, че не се замислям защо го харесват. Моята задача е да го направя истински. Но това, че хората го харесват, мен ме радва. Може би те искат да видят точно този истински полицай. Аз съм говорил с доста хора и установявам, че българите все пак вярват в органите на реда, разчитат на тях. И когато видят един такъв образ, който е еталон на неподкупност и професионализъм – точния, искрения, всеотдайния служител на реда, той им харесва. Поне аз предполагам, че е така.

В Пловдивския театър ще се задържите ли за по-дълго?

Разбира се, че има и при мен творчески движения, които не могат да ме оставят дълго време на една и съща сцена. Аз поддържам добри контакти с доста театри – Пазарджишкия, Врачанския и т.н. Пак бих поставил свои постановки в тях, ако бъда поканен.

Какво в живота най-много мразите, г-н Ранков?

Може би кражбата и подлостта. Като казвам “кражба”, имам предвид пълния обем на тази дума. Защото една кражба не е задължително да е веществена, може да бъде например кражба на идеи, което е още по-страшно.