Директорката на Художественото училище Симеона Савова: Борим се за разкриване на специалност "Дърворезба"

Последна промяна на: 10:57, 18.04.2011 г.
Автор: Геновева Дикова
В рубрика: Интервю
52 Посещения
0 Коментара

*От края на миналата година Художественото училище в Смолян има нов директор. Художничката Симеона Савова пое управлението му след като спечели конкурс за директорския пост. Савова е завършила художествено училище в Трявна. Дипломирала се в специалност “Дърворезба”. След това следва и завършва “Живопис” във Великотърновския университет. Няколко години смолянчанката живее в столицата, където преподава рисуване на 11 и 12 клас в Приложното училище. Междувременно работи и в анимационно студио. В един момент решава, че София не й понася и родопските й корени я теглят насам. “Хвърлих се с главата напред, без да имам и надежда за работа тук. Направо скочих в нищото, но имах подкрепата на родителите ми”, спомня си Симеона Савова. Постепенно нещата започват да се случват. Започва работа като лектор в няколко училища и институции. Постъпва и в Гимназията за приложни изкуства като лектор по иконопис. “После се пробвах на конкурса за директор и сега съм директор, но се чувствам предимно педагог”, казва художничката. Сега тя продължава да преподава иконопис. Учениците я търсят непрекъснато. Чукат на вратата, влизат в дирекцията, обясняват проблеми, дават идеи. Слава богу, контактът с децата продължава да го има, казва още Симеона Савова.

Г-жо Савова, поехте ръководството на единственото в областта училище за изкуство в период на повсеместна криза. Какво ви мотивира да поемете тази нелека задача?

Наистина, криза в държавата има, има и криза в образованието. В този труден момент се нагърбих със задачата да поема това училище първо, защото имам сантимент към него като художник, творец и гражданин на Смолян. От друга страна в семейството ни има и един вид традиция – моят баща е бил директор на това училище. Живяла съм с проблемите му като дете и съм запазила много хубави спомени. Беше ми мъчно, че нещата са много трудни за училището. Като един млад човек реших да се заема може би с повече ентусиазъм отколкото опит и с разбирането, че не бях съвсем наясно с всички трудности, с които ще се сблъсквам.

Изникнаха ли вече проблемите за тези 4 месеца, откакто поехте гимназията?

Има, разбира се. Един от сериозните проблеми е, че в областта и в този град това училище сякаш не съществува. Забравено е най-вече от институциите и години наред се е справяло само, оцелявало е и е постигало много добри резултати. От последната статистика, която направихме, 70% от учениците са приети във висши учебни заведения, а процентът на реализиралите се по специалностите е още по-голям. Поради тази причина целият колектив се стараем да припомним за него, да го рекламираме. Да се чуе, че то съществува и не само че съществува, а и излизат много добри специалисти от него. В тази връзка вече направихме две изложби. Това е най-добрата реклама, защото обществото вижда какво точно правим и какво сме правили. Едната изложба беше ретроспективна по повод 35 години от откриването на Художественото училище. То е създадено през 1976 г. с акт на Министерството на културата. Целта е да се съхраняват традициите и да се популяризират местните занаяти – метал, бакърджийство и текстил. Целта на ретроспективната изложба бе да покажем, че училището е живо и в него се работят страхотни неща, които са във връзка с миналото, но и с настоящето. Областната управа ни помогна много, като ни предостави фоайето си и стана великолепна изложба. Благодарни сме им, защото никой не бе заставал така категорично до нас. Дори ми е тъжно да споделя, че раздадохме много покани до всички културни и образователни институции в града, а получихме поздравление само от райковското читалище. От министъра на културата Вежди Рашидов също получихме грамота за принос към развитието на българската култура и образование, но за нас е по-важно тук да ни приемат и ценят. Горди сме, че освен местните медии, четири гръцки телевизии са заснели и излъчили репортаж за изложбата. Четири дена след това открихме още една. Тя бе озаглавена “Докосване до четвъртото измерение” в галерия “Петър Стайков”. Следващата ни изява, надявам се тя да се случи, е една изложба в Гърция, в Патра. Там отново ще представим училището, заедно с още няколко приложни училища от България. Ще ни помогне Асоциацията на българите в Патра. Предстои също и още една изложба в Орешака.

*През годините назад на няколко пъти закриване грозеше Художественото училище. На този етап има ли такава заплаха?

В момента нищо не ни заплашва. Единствената опасност, както и за всички други училища, идва от демографския срив и липсата на деца. Съгласете си, че е трудно да се селекционират примерно от 100 деца талантливите, със заложби. След три-четири години нещата ще се оправят и ще има повече ученици, надявам се.

Дано, защото малко останаха културните институти в Смолян?

Както вече споменах, това училище, въпреки многото трудности, е оцелявало през годините. То се е обособило като един център, който съхранява традициите. В Родопите открай време се е ткало и ще продължава да се тъче. И досега по проучвания на Историческия музей във всяко село в Родопите има поне по 15 стана, които работят. Тази традиция се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка. Традицията е жива, ние просто трябва да я опазим. Това е мисия на нашето училище. Традициите при нас обаче са в спойка с новото. Нашите ученици вече практикуват екобагрене, технология, която се възражда. Хората търсят такива тъкани. Във връзка с новите интереси в обществото открихме още специалностите “Иконопис” и “Рекламна графика”

По какво се различават вашите ученици от останалите?

Не бива да се обобщава, но не мога да не спомена, че като цяло младежите са обезверени, объркани и гневни. Културата, която се налага в момента, е много пошла. Нашите ученици, благодарение на преподавателите в училище и понеже имат една по-различна нагласа към живота, са мислещи, четящи млади хора и са кадърни. Те рисуват, усъвършенстват се и най-важното – търсят духовното като своя цел. В споменатата изложба “Докосване до четвъртото измерение” например участваха наши ученици, които са същевременно основна част от младежка литературна група към читалище “Орфееви гори”. А на откриването свириха на китари трима наши ученици. Това за мен е много важно.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но през годините се носеха слухове, че децата тук са наркомани, не влизат в часове и т. н. Имате ли подобни проблеми?

Нямаме подобни проблеми. Аз също съм завършила художествено училище и това бяха слухове, които се носеха и по мое време. Предполагам, че обществото като цяло се дразни донякъде, защото нашите ученици са малко по-различни. По принцип различното, непознатото дразни и тогава какви ли не неща се сплетничат. Аз абсолютно мога да твърдя, че нямаме наркомани, нито деца с някакви проблеми или прояви. Напротив, учениците ни са способни. Имаме стипендианти от “1000 стипендии” и ще продължаваме да кандидатстваме.

Колко са сега учениците ви?

Имаме 4 класа, дай боже да станат повече. Тази година завършват първите абитуриенти от паралелката с рекламна графика. Достатъчно ли са, за да се издържа училището с делегирания си бюджет? Да. Естествено, не можем да се разпростираме кой знае колко, но е напълно достатъчно. Има много неща за ремонтиране по сградата, но не можем да отделим средства за основни ремонти. Справяме се, като всяко лято правим по нещо.

Екипът от учители окомплектован ли е?

Имаме лектори по някои общообразователните предмети, но специалните се водят от наши преподаватели, които са художници с утвърдени имена. Бих споменала Румен Найденов, Николай Букиков, Атанас Маламов, Дичо Капушев, Галина Ганова – все доказали себе си хора.

На какво залагате в развитието на училището?

Залагам на връщането на училището към неговия първообраз. А специалностите ни са художествена тъкан, рекламна графика и иконопис. Залагам и на една нова специалност – дърворезба, но още нямам информация дали министерството ще одобри. В областта има много майстори – дърворезбари, а има и деца, които искат да се научат. Сформиран е такъв кръжок в Момчиловци и има много желаещи. Интерес има. Кога ще стане ясно ще я има ли новата специалност? Догодина, надявам се.