Отзвук Животът в Родопите

Акад. Георги Марков: Дружба "Родина" има една национална мисия - да бъдем заедно независимо от вероизповеданието

• Последна промяна на: 16:08, 04.05.2011 г.
• Автор: Геновева Дикова
• В рубрика: Общество
• 41 Посещения
• 0 Коментара

Дружба “Родина” има една мисия, тя е национална, не е партийна, не е политическа, а именно – ние трябва да бъдем заедно, независимо от вероизповеданието. Това заяви председателят на Института за исторически изследвания към БАН акад. Георги Марков ден преди откриването на научната конференция на тема “Христо Караманджуков и Родопите”. Дружба “Родина” е самобитна организация, дело на просветените българи мохамедани. Създадена е на 3 май 1937 г. Нейната предистория може да се намери в писмата на Христо Караманджуков, посочи още акад. Марков. “Той е искал да бъде създадена такава организация, която да възроди родопските българи и да ги приобщи към българите християни. Държал е да се даде възможност, особено на младите, да се образоват и да се отворят към отечеството и света. Това е било мечтата на Караманджуков и той до голяма степен успява. Той е бил за изравняване на българите мохамедани и българите християни в образователно, политическо и гражданско отношение. Заслужава да бъде реабилитиран и морално, и обществено”, каза още научният ръководител на конференцията.

Официалното й откриване беше вчера в заседателната зала на община Смолян. Преди началото на деловата част кметът на Смолян Дора Янкова връчи паметните знаци и документите за обявяването на Камен Боляров, Петър Маринов и Светослав Духовников – основатели на дружба “Родина”, за почетни граждани на Смолян на техни наследници. Пръв представи своя доклад проф. Иван Филчев от Тракийския научен институт на тема: “Дейността на Христо Караманджуков в организираното тракийско движение”. Христо Караманджуков е единственият представител на Родопите, който участва на три конгреса на Тракийската революционна организация, или по-точно на Одринския окръжен революционен комитет. Това са конгресът от 1902 г в Пловдив, от 1903 г. на Петрова нива в Странджа, непосредствено преди Илинденско-Преображенското въстание и конгреса от 1904 г. във Варна. Втори важен момент е това, че Караманджуков е единственият, който е участвал в подготовката на революционното движение в Странджа. Третият факт, на който акцентира проф. Филчев, е, че Караманджуков е първият председател на Тракийския научен институт след 19 май 1934 г.

Доц. д-р Христо Гиневски предложи интересна информация за “Погромът над революционната организация в Ахъчелебийско и усилията на Христо Караманджуков за нейното възстановяване”. Доц. д-р Георги Митринов от Института за български език към БАН предостави “Етнографски данни за населението на някои западнотракийски български села в една книга на Христо Караманджуков”. С интерес бе посрещнат и докладът на доц. д-р Милкана Бошнакова, която отдели внимание на “Малко известни страни от обществената дейност на Христо Караманджуков”. Тя обобщи дейността на известния родопчанин в три аспекта – книжовно-публицистична просветна дейност, обществено-благотворителна и членството му в други дружества и съюзи. В конференцията участваха още Златка Петрова от РИМ “Стою Шишков”, доц. д-р Румен Ковачев – НБКМ – София, който поднесе изключително интересна информация из Османския кадастър за някои селища от Централните Родопи през 17 век, Александър Маринов, Величко Пачилов, Светла Михайлова, Зоя Начева, Ели Попова, Мария Гогова, доц. Елена Меракова.

Научната конференция завърши с представяне книгата на Петър Маринов “Христо Караманджуков – радетел за българщината в Родопите”. Това е кореспонденцията на Петър Маринов и Христо Караманджуков от началото на 30-те до началото на 50-те години на миналия век, посочи акад. Марков. Една изключително ценна кореспонденция, защото от нея се разбира, че Караманджуков е предтеча на дружба “Родина”, добави още той. Книгата бе представена от сина на Петър Маринов Александър. От името на издателя Петко Колев – управител на “Тангра ТанНаКра” и секретар на новата Дружба “Родина” дари 20 книги на училища в Смолянско, които с благодарност получи Иван Муцевски – шеф на Регионалния инспокторат по образование.