Отзвук Животът в Родопите

Носителят на стипендия за изкуство, ученикът Стоян Кирков: Пълен съм с идеи, но не знам кое при мен ще надделее

• Последна промяна на: 11:05, 07.03.2011 г.
• Автор: Александър Кисьов
• В рубрика: Интервю
• 64 Посещения
• 0 Коментара

Стоян Кирков е на седемнадесет години. Учи в Професионалната гимназия за приложни изкуства в Смолян. Единадесетокласник е със специалност “Художествена тъкан, облекло и мода”. Роден е през 1993 година в гр. Хасково, където живее. Младежът спечелва индивидуална стипендия за 2010 г на фондация “Комунитас” с конкурс. Консултант му е преподавателят по живопис и рисуване Румен Найденов, който му помага и напътства. Ръководството на ПГ по приложни изкуства утвърждава кандидатурата му със съответна препоръка.

Как попадна в смолянската гимназия по приложни изкуства, или Художественото училище, както е по-известно в Смолян?

Най общо бих казал, че това е съдба.

Тя ли те движи и направлява?

Да. И ми се струва, че тя е тази, която ме движи по много прав път. Казвам това, защото всичко стана случайно, от интернет научих за училището. Пристигнах в града, минах през задължителните процедури и се записах.

В Смолян си вече три години, какво мислиш за този град?

Много хубав град. Много хубав въздух, много хубави хора.

А в специалността си какво намираш, какво ти харесва в нея?

Ами това, че имаш свободата да правиш дрехи, да измисляш, да твориш. Въобще да материализираш собствени идеи.

А за по-нататък как ще продължиш?

За по-нататък също имам идеи. Мисля да се занимавам с дигитални изкуства и компютри.

Откога те влекат компютрите?

От малък още.

Доколко смяташ, че модата е свързана с компютрите?

Всичко е свързано с компютрите. Почти всичко може да се направи с компютъра и всичко има връзка с възможностите му. В него има и се създава пълна свобода, без да бъде отнета ролята на ръката.

А харесваш ли си средата в училището?

За мен тя е най-хубавата, затова много, много си я харесвам. Там сме творци, художници…, атмосферата винаги ни е " на шест".

А за какво най-много спорите и дискутирате?

Ами за рисуване и музика. В пансиона, където и аз съм настанен, свирим – с китари, правим групи, забавляваме се.

Самият ти каква музика предпочиташ?

Рок музика. Ценя особено “Дийп Пърпъл”, “Скорпиънс”, “Айрън Мейдън”, “Металика”.

А има ли нещо, което да усещаш, че ти липсва?

Атмосферата вкъщи. Уютът там. Приятелите от Хасково.

Какво ти дава Смолян?

Много неща. Приятели, познанства, перспективи, идеи, вдъхновение, свобода. Към този момент той ми дава всичко, от което имам нужда.

Самичък реализирал ли си някакъв по-голям и значим проект?

Не. Досега съм правил само някои лични и по-малки проекти. По тук, по там … И подаръци. Но имам вече един ангажимент – да правя илюстрации в поетична книга и работя усърдно за това. Задачата ми е само графична, затова използвам стиховете за основа, но давам и от мен, “впрягам” така да се каже и фантазията си.

Стояне, разкажи накратко как стана стипендиант на фондация "Комунитас"?

Това е една фондация, която раздава 1 000 стипендии – чрез конкурс. Вече от няколко години от нея обявяват конкурси и който спечели, му осигуряват стипендия за една година. Миналата година през март участвах .От мен се искаше есе, като бяха предложени 15 различни теми и портфолио – собствени рисунки. Участниците бяха прекалено много, но от класацията в сайта им разбрах, че съм спечелил една от стипендиите. Средствата се предоставят на млади хора, които се занимават с изкуство, но и с други науки, т. е. – с всякакви лични проекти, в които те виждат заложби. Явих се на два кръга. Чак след това от “Комунитас” се свързаха с мен и ми предложиха да се явя на конкурс. Отидох за целта в София, в централата на фондацията, и от началото на тази учебна година вече имах кредитна карта.

И какъв е размерът на стипендията, която спечели?

Петстотин лева е. Но към тях се добавят и двеста лева, които обаче са целеви – те пък могат да се ползват само за закупуване на книги. Книгите сами си избираме, но трябва да са от книжарница “Хеликон”. Изборът на заглавия може да бъде направен включително и по интернет.

За какво ползваш най вече тези средства?

Най-много съм харчил за книги и други неща, свързани с моите занимания – каквото ми трябва, примерно, около компютрите и дигиталното изкуство. Но не съм си позволявал примерно да харча безразборно, а само целенасочено.

Предстои ти догодина завършване на гимназията. Мислил ли си оттам нататък какво ще правиш?

Аз се занимавам приоритетно с графика, живопис и дигитални изкуства. Това означава да работя на компютър с таблет. Пак на ръка, но рисуване чрез и с помощта на компютъра.

Колко картини имаш?

Не съм ги броил, дори и не съм се замислял колко биха могли да са.

Мислил ли си за своя изложба?

Да, мислил съм. Една вече имам зад гърба си, но не самостоятелна. Направихме я с моите съученици Емрах Якъбов, Антон Кацаров и Весела Кинанева – изложба с около 30 наши картини, предимно дигитална живопис. Тя бе експонирана миналата есен в Клуба на дейците на културата в Смолян. Тогава избрах осем от най-доброто, което бях сътворил до онзи момент. И четиримата изложихме по равен брой свои творби. Та това ми бе първата публична изява. Но определено смятам да търся пак възможности, за да покажа най-новите си неща, защото смятам, че това би била една оценка и тест за самия мен докъде съм стигнал, колко съм напреднал, какво съм променил и усвоил. Стремя се към такъв тип комуникация с хора, които разбират от дигитални изкуства. Нямам обаче никаква представа кога във времето би могло да се случи това.

Какво според теб е най-важното за един човек на изкуството?

Да има точни цели. И да си ги следва докрай. Естествено – и да твори – да има много идеи и да си ги осъществява. Аз например имам много идеи, работя упорито да си ги изпълня. Пълен съм с идеи, мъча се да не ги изоставям, докато не ги постигна. Но когато имам време, свиря на китара, обръщам внимание на приятелите си, така че не бих казал, че живея скучно или пък, че ме наляга скука. Мога да вметна, че отскоро взех да се занимавам и с 3D анимации. И в тая област ми се появиха апетити. Не съм сигурен кое точно ще надделее, но по принцип считам, че то във всички случаи ще е изкуство. Мога да кажа, че нито то ще избяга от мен, нито аз от него.