Отзвук Животът в Родопите

Христо Солаков: До 2 месеца излизаме на пазара с натурални млечни продукти

• Последна промяна на: 10:59, 31.01.2011 г.
• Автор: Елена Павлова
• В рубрика: Интервю
• 29 Посещения
• 0 Коментара

_На 29 януари затворническите власти в Смолян отбелязаха своя професионален празник. Изминалата година бе една от най-успешните за общежитието на Герзовица. Освен огромния напредък в производството на мляко и сирене, животът на затворниците бе изпъстрен с множество и разнообразни изяви. Кризата също не подмина Герзовица. В сравнение с минали години през 2010 приходите от полагане на труд са малко – 9 000 лева, от които чистата сума е 4 000 лева. Ще продължим да работим за издигане авторитета на общежитието и и ще докажем необходимостта от съществуването му в Смолянско, каза началникът Христо Солаков Той поздрави всички служители с празника, като им пожела много здраве и реализиране на творческите способности. Солаков благодари на екипа, който помага за ръководене на затвора – Петко Аролски, Кирил Сивков, Емил Кибарев, Роман Хаджийчев и др. _

През последната година смолянският затвор се прослави с производство на много хубаво сирене, набирате ли скорост в тази дейност?

Набираме скорост до такава степен, че в момента нямаме и пет килограма сирене и ако пристигнат гости, няма да можем да ги почерпим. През последните седмици имахме две много големи поръчки – 150 килограма за Пловдив и 65 килограма за София. И всичкото зряло сирене замина.

За магазините ли?

Не, това са поръчки за колегите. Те до такава степен го харесаха, че вече няма за нас. Получи се ефектът на прекалено голямото търсене. Даже се замислихме дали да не променим цената, но се отказахме заради кризата.

Колко струва килограм от краве сирене “Герзовица” и кога ще започнете същинското производство?

В момента цената е 7.25 лева за килограм. Причината все още да не започваме същинското производство е, че от ДВСК ни предложиха още един вариант да изкараме и лицензи за производство на прясно краве и овче мляко, както и кисело. Това ще забави процедурата с целия процес може би с около месец и половина. Но пък след това ще можем свободно да излезем и в магазинната мрежа с нашата продукция, която ще отговаря на всички необходими изисквания.

Да не се уплашат местните фирми от конкуренция?

В никакъв случай не искаме да ги конкурираме. Ние сме малко предприятие. Идеята беше за местно производство, но впоследствие заради голямото търсене на продукцията решихме да го развием. Оставаме твърди на позицията, че няма да увеличаваме производството за сметка на допълнителни субстанции.

Нови производства планирате ли?

Производства не, но нов момент евентуално, който планираме, е да изградим собствена база. В момента помещенията, които ползваме, са под наем. Те са собственост на горската фирма “Рожен”. След разговор с областния управител Стефан Стайков, на когото благодаря, стана ясно, че има възможност да направим нова кравеферма. Оказа се, че има силно търсене на млечните ни продукти, идеята ни е при евентуално осигуряване на средства да построим кравеферма, да отглеждаме повече животни и да имаме по-голямо производство. С това ще се изпълни една от основните цели – възпитание в труд на лишените от свобода.

Успявате ли да ги ангажирате?

Да, особено добро впечатление прави желанието на затворниците да полагат доброволен труд. И днес (петък бел. ред.) имаме изпратени двама човека, помагат в читалище “Христо Ботев”. На молбата веднага се отзоваха десет затворници. Друг нов момент е, че получихме варианти за програми за професионално развитие, където по наше направление най-вече ще засегнем обучение на животновъди, гатеристи, защото гатерът, който е при нас, изпитва остра нужда от квалифицирани кадри и пр.

Амбиция на затворническите власти ли са тези обучения, или самите затворници ги приемат?

Колкото е инициативата на ръководството на общежитието, толкова е и желанието и интересът на самите затворници. Има изграден съвет на колектива, в който са избрани затворници, занимаващи се в различни направления – отговорник за трудовата дейност, за възпитателна работа, за спортни мероприятия. Те също ни подсказват различни идеи. В крайна сметка резултатите са добри. Получава се и спад в напрежението в затвора. Голям стимул за тях е отпуската. При добро поведение всеки месец ги пускаме за два дни да отидат при семействата си.

Базата в какво състояние е?

Всички килии, без приемното отделение, са освежени и оборудвани със санитарен възел и сателитна телевизия с 16 програми. Ние сме един от малкото затвори в страната, които изпълняваме европейската норма за 4 кв. м площ на затворник, нещо, което трудно се постига, а и колегите се оплакват често от пренаселване. При нас този проблем е решен. Направихме и ново външно оформление на пространството пред сградата. Там, където бяха прасетата, направихме зелени площи с алеи с една хубава беседка. Чакаме времето да се постопли, за да довършим фонтана и да го зарибим. Имаме идеята за развитие на дейности, които да дадат възможност на затворниците да проявят своето творчество, какъвто е случаят с Кирил Сариков (32-годишният смолянчанин бе осъден на 6 години затвор заради убийството на баща му Илия – бел.ред.). Продължаваме да го насърчаваме и му помагаме с каквото можем. Желанието му е да направи изложба, но за осъществяване на идеята си търси спонсори за снабдяване с основния материал, с който работи – сапун. Останалите затворници отделят от сапуните си за него, но материалът не е достатъчен. Интересно е, че покрай него още трима се запалиха. И сме решили да учредим арт клуб и да направим нещо по-стойностно с повече затворници.

Колко време остава на Кирил да лежи в затвора?

Има още три години и три месеца, но той излиза и на работа. Дано преодолее алкохолната зависимост, от която е страдал, за да има ефект от целия му престой в общежитието. Затворниците посещават библиотеката, клуба за тихи игри. Не спираме с мероприятия от по-широк мащаб – посещение на Кръстова гора, на обсерваторията, поднасяме традиционно венци на 2 юни на Хайдушки поляни. Интересен момент през годината е организирането на вътрешни състезания по различни поводи – боядисване на великденски яйца, мартенички за децата от дома в Широка лъка. Това са неща, които ги карат да се чувстват по-близо до семейството. Затворниците обичат животните и децата. Това ги приобщава и в даден момент ги връща към семействата им и се чувстват в по-близка обстановка.

Открихте ли вече спортната зала?

Спортната зала изцяло е направена от затворниците. Старата зала, която ползвахме, премина към мандрата и те сами решиха да си направят нова. Предоставихме им едно помещение и по тяхна инициатива стана изграждането – различните прегради, измазването, шпакловка, боядисване. Затворниците сами си направиха уредите от подръчни материали. Най-хубавото от тези мероприятия е, че вече няма напрежение между затворниците, което преди две-три години беше много голямо. Нормално беше сбиването, суицида – зашиване на уста, желания за заковаване с пирони т. н. Трябва да им се върне доверието, че независимо от това, че са престъпници, са хора и могат да се поправят. С различните мероприятия се освобождава натрупаната енергия. Може би и заради това тази година имаме и много малко вътрешни кражби – една, две.

Какво крадат?

Най-много цигари, някоя дреха и пр.

Бягства имаше ли през миналата година?

Едно имаше от болницата в Смолян и едно след кражба от барчето към затвора, но го хванахме много бързо.

Наркотици засичате ли?

Тази година не сме намирали. Засилихме превантивната работа и може би това даде ефект. Всеки ден надзирателите проверяват минимум две килии, а всяка седмица – по цял етаж. Този контрол даде някакъв резултат, а и респект. Освен това преминахме към демократичен метод и когато им се поставя въпросът те какво трябва да постигнат, повече разбират. Официално са предупредени, че този, който излиза в отпуск, се проверява при прибиране за алкохол, наркотици и забранени вещи. Голям е проблемът като се върне някой с положителна проба. Това означава, че една година няма отпуска и работа.

Ще продължите ли да търсите кръста, който изчезна на Йордановден?

Само да поотпусне времето и започваме наново да го издирваме. Така стана, че тази година Господ не го даде кръста, но сме сигурни, че ще го намерим. Явно той го скри за известно време, за да ни постави на изпитание, както пише и в Библията. Затворниците се майтапят, че ако беше златен, досега да са го извадили.

*Тази година на какво ще заложите? *

Освен да доразвием програмите, по които работим, правим проучване за възможността да се прекара оптичен кабел. Това ще ни даде възможност да имаме по-качествена телевизия за затворниците, постоянен интернет и стабилни телефонни връзки. Но първо трябва да осигурим финансирането. За каналите за кабела няма да има никакъв проблем.