Районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов: От Смолян издигнахме кандидатурата на главния мюфтия Мустафа Хаджи

Последна промяна на: 12:05, 16.02.2011 г.
Автор: Александър Кисьов
В рубрика: Интервю
115 Посещения
0 Коментара

Г-н Дъбов, поредната извънредна конференция на мюсюлманите в България на 12 февруари т. м постигна ли поставените цели? Как бихте я коментирали?

Аз силно се надявам тази конференция да бъде вписана в съда. И наистина след 20-годишния преход, който за вероизповеданието ни означаваше постоянно раздвояване за това кой е легитимният водач на мюсюлманите в Република България, трябва вече да изчезне. Неколкократно съм заявявал, че мюсюлманската общност у нас е монолитна. Единството в нея през този преход, въпреки желанията на дадени среди то да бъде разбито, се запази. Така че на тази конференция преди всичко отново и за пореден път се потвърди единството на мюсюлманите. И ръководството, което беше избрано през 2009 г. и не беше вписано в съда, сега отново бе преизбрано на 99 %. Т. е. главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи беше избран през 2009 г., а на тази отново беше преизбран. Председателят на Висшия мюсюлмански съвет Шабан Али Ахмед бе избран 2009 г., на тази конференция той отново бе преизбран, както и самият състав на ВМС се припокрива едно към едно с изключение на 2-3 имена.

Това означава ли, г-н Дъбов, че волята на повечето мюсюлмани е да няма друго ръководство и че резултатът е израз на доверие към досегашното?

Така смятам от една страна. От друга страна, разбира се, няма незаменими хора и сме далеч от тези убеждения и разбирания, но в крайна сметка мюсюлманите искат да бъде признат техният вот. Тъй като близо 1 000-та делегати, които присъстваха на този висш форум на 12 февруари, изразяваха позицията на повече от един милион мюсюлмани. Това е тяхната позиция. Именно това означава делигиране на тези права на местните структури на това изповедание.

Новоизбраният главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, както се разбра, е бил предложен за преизбиране от делегатите на Смолянска област. Така ли е?

Точно така. Инициативата, или по-точно кандидатурата, му бе издигната от делегатите към Районно мюфтийство – Смолян, които бяха около 100.

Откъде по -точно дойде предложението?

По -точно предложението дойде от делегати на община Смолян, без да посочвам точно имена. Още в процеса на подготовката на таза конференция се спрягаха имена и точно името на Мустафа Алиш Хаджи бе може би най-логичната кандидатура и най-логичният избор към сегашния момент.

А какви са, г-н Дъбов, така да се каже по-големите проблеми на вероизповеданието в Смолянска област?

Ами проблемите в Смолянска област и в България, смятам, че в голямата си степен се припокриват. Най-големите от тях, които ние де факто не можехме да започнем да решаваме трайно, тъй като постоянно се оспорваше статута на изповеданието, са няколко. Тази регистрация, която повече от около една година липсваше, не ни позволи да вършим в цялост нашите административни задължения. И като цяло – задълженията, с които сме натоварени както от самата национална конференция, така и от очакванията на самите мюсюлмани, които са в област Смолян. Проблемите са ни от различен характер. Ние започнахме да решаваме най-вече кадровия проблем. Проблемът се свежда до наличните кадри и назначаването на имами. Този проект стартира в средата на 2009 година. Тогава започнахме да назначаваме имами – централизирано към Главно мюфтийство – с трудови договори, с осигурителен стаж и това бе наистина един прогрес в тази насока. Разбира се, има още няколко населени места, в които няма имами поради лпсата на местни кадри. Съществува и финансовият въпрос – с вакъфските имоти, той е национален, но и регионален. Както и липсата на сгради за нуждите на ислямското вероизповедание Та тези всички неща не можехме да придвижим напред поради така необходимата ни регистрация на Софийски градски съд, с която ние получаваме актуално състояние на изповеданието. След нея вече другите проблеми могат да бъдат поставени на масата за решаване.

Вие виждате ли политически заигравания с вероизповеданието?

Логично е да има сред религиозните хора и политически пристрастия и интереси, тъй като това е доста солидна група от граждани. Не бих могъл обаче да конкретизирам и да назова конкретна партия , която едва ли би могла да бъде само една. Но във всички случаи има политически сили, които биха могли да имат интерес от този въпрос или в случая – да има интерес от нерешаването на проблема с легитимността на мюсюлманското вероизповедание. Мисля обаче, че след тази конференция тези неща ще останат в историята. До края на тази седмица очакваме регистрация и вписване в съда, след което всички тези амбиции, от които и страни да идват, ще стихнат и ще секнат най-накрая.

Казахте, че не ви достигат кадри в областта, как преодолявате този недостиг?

Работим в няколко направления. Първо, обслужването на няколко района се извършва от един имам. Второ – работим за преквалификация на имамите, за повишаване на тяхното ниво на разбиране и образоване в ислямската религия. Залагаме и на нови кадри, които очакваме да бъдат “произведени” от средните ислямски училища в Република България, както и от Висшия ислямски институт, а също така и кадри, които завършват ислямско образование в чужбина.

Да ви попитам, имаше много твърдения и спорове за радикализиране на исляма в България. От ваша гледна точка как стои този въпрос?

Моят категоричен отговор е “Не”. Няма такива нито наченки, нито пък зараждане на подобни процеси. В самата религия няма почва за насилие. Самата тя се разпространява по мирен начин и всяка една религия, и в частност ислямът, се приема само на базата на убежденията. Мога да твърдя, че познавам всички проповедници в област Смолян в лицето на имамите, преподавателите и другите духовни лица. Познавам ги лично, познавам тяхното мислене и дори психика, тяхното поведение и мога уверено да кажа – няма абсолютно никакви наченки за подобни твърдения. Това са, според мен, част от интересите може би на политици и други заинтересовани лица и кръгове. Както може да се забележи, такива твърдения се проявяват най-често преди избори или пък в търсене на политически дивиденти и облаги. Но такива спекулации не трябва да се правят с една религия и в частност за ислямската и за област Смолян, защото обективно няма подобни процеси. До този момент никой не успя да назове конкретно име, конкретно действие или конкретно място, а само бяха подхвърлени подобни съмнения. И ние трябва постоянно да тичаме след тях и да ги опровергаваме.

Добре, а в областта има ли поддръжници на Недим Генджев?

Конкретно за област Смолян неговите поддръжнци мога да ги изброя на едната или максимум на двете си ръце. Това са неговите последователи при факта, че в Смолянска област има близо 100 000 мюсюлмани (59 000 според преброяването през 2001 г. – бел ред.). При това един обявяващ себе си за лидер на мюсюлманите в България да има от една област не повече от 10-20 човека зад себе си, е смешно. И тези хора, които го подкрепят, гласно могат да заявят, че го правят не повече от пет души, другите се влияят от тези петима, от нагласите и самите обстоятелства, които им се налагат или са на дневен ред.

Какво искат генджевистите, ако можем да ги наречем така?

Те искат няколко неща. Едно от тях е да определят насоката, в която, според тях, би трябвало да се “движат” мюсюлманите. Но това не може да стане, тъй като самите те нямат необходимите познания – първо за ислямската религия и второ нямат административния капацитет и опит, познанията в редица други области, които изискват да има човек, който се занимава с такива ръководни постове. След това – те са свързани със съмнителни интереси, комерсиални цели, с вакъфски имоти, средства и т. н. Тяхната задача е зададена от самия Недим Генджев, а въпросът е – кой пък на него му задава дневния ред. Неговите цели постоянно са свързани със създаване на смут сред редиците на вярващите мюсюлмани.

На конференцията бе и американският посланик в България Джеймс Уорлик. Вие как тълкувате неговото присъствие на вашата конференция?

Ами на американския посланик г- н Уорлик, както на него, така и на посланиците на европейските държави и други представители от целия свят им беше отправена официална покана. Мисля, че г-н Уорлик отблизо следи проблемите на вероизповеданието и проблемите му, които го съпътстват от над девет месеца вече. Мисля още, че той е запознат в детайли с тези проблеми на мюсюлманската общност в България. Аз предполагам, че за него от изключителен голям интерес бе да се запознае и с начина на провеждането на тази наша конференция, с решенията, които тя взе. Смея да твърдя, че неговото присъствие бе знаково. Разбира се, ние приемаме неговото лично посещение и участие в националната ни конференция като знак на уважение от най-високо ниво.