Есе на сираче от Широка лъка спечели второ място в национален конкурс

Последна промяна на: 17:06, 22.12.2010 г.
Автор: Геновева Дикова
В рубрика: Лица
5 Посещения
0 Коментара

Сенджер Тефик трогва до сълзи с размисли за починалата си майка

Есето “Моята мечта” на Сенджер Тефик спечели второ място във възрастовата група от 12 до 16 години от националния конкурс за есе, организиран в рамките на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване 2010. Седмокласникът и директорът на дома в Широка лъка Станислав Шиков са поканени на заключителната конференция на 14 декември в хотел “Родина” в столицата, за да бъде връчена наградата на момчето. В конкурса за есе са участвали 102-ма души от домовете за деца, лишени от родителска грижа в страната. В дом “Катя Ванчева” са горди с успеха на своя възпитаник, който от септември вече е ученик в Професионалната гимназия по икономика в Смолян и живее в центъра за настаняване от семеен тип. За него психоложката Емилия Янева казва, че е момче с добър емоцинален тонус. Спокоен е и уравновесен. Проявява емоционално и оценъчно отношение към другите. Сенджер е социално адаптиран и общителен. Амбициозен е. Често си поставя цели и задачи и се стреми да ги изпълни. Упорит е и настоятелен. Има създадена картина за бъдещето си. Причина за настаняване на детето в специализирана институция е болна майка, която впоследствие почива. Бащата е социално слаб и се грижи за две от децата си, които са с увреждане. Затова е бил трайно възпрепятстван да поеме грижите и за Сенджер. Детето е останало трайно без грижите на своя баща, в резултат на което по-голямата си част от детството пребивава в различни специализирани институции. В дома е настанен с по-малкия си брат Били, с който имат силна емоционална връзка. Момчето няма ясни спомени от живота си в семейството, но споделя за гостуванията си вкъщи през летните ваканционни периоди, сочи още психоложката. В дом за деца ”Катя Ванчева” е живял 7 години и е посещавал местното училище ОУ ”Никола Йонков Вапцаров”. Изпълнява учебните си задачи и участва в учебните занятия. Сенджер е активен в ежедневието си. Добре се представя на външното оценяване в седми клас. Интересува се от техника. От септември 2010 година е ученик в ПГИ „Карл Маркс” – Смолян, специалност “Икономическа информатика”. Активно е участвал във всички мероприятия, организирани в дома и училище. Участвал е в “Детска полицейска академия”, организирана от РУ на МВР – Смолян, където се представил добре и е отличен с грамота. През свободното си време обича да спортува и да играе шах. Сендежер е от Кърджалийско, каза директорът Станислав Шиков. Лично съм ходил в семейството и знам, че ситуацията там е много тежка. За това път Сенджер се справя много добре и заслужава второто масто в конкурса, добави той.

Сенджер Тефик: Искам да завърша и да вляза в университет

Сенджер, как приемаш второто си място в национален конкурс?

За мен това е голямо постижение. Радвам се, че моето есе е на второ място.

Наричаш мечтата си неосъществима. Имаш ли друга, която е реална и ти дава сили да се справяш?

Още не съм наясно какво искам. Искам само да завърша успешно Икономическия и после да вляза в някой университет. Кой от предметите в училище те влече?

Компютрите.

А литературата?

Тя е много хубав предмет, харесвам я и затова може би направих това хубаво есе.

Би ли ми разказал повече за себе си?

Да.

Колко години изкара в дома в Широка лъка?

Още от 7-годишен съм там. Преди това от 2-годишен пък съм бил в дома в Стойките. След 7 клас кандидатствах тук в Иконома, приеха и ме и сега съм в Смолян.

Къде си настанен?

В центъра за настаняване от семеен тип. Там всички сме били в дома в Широка лъка. Но повече ми харесваше в общежитието, момчетата там са повече и имах повече приятели.

Защо се наложи да бъдеш настанен в дом?

От татко знам, че майка ми е починала през 2002 г. Той не можел да се справя с децата и така. Условията в къщата ни също не бяха много добри.

Поддържаш ли връзка със семейството си?

От доста време не сме се виждали. Вече 5 месеца.

Имаш ли братя, сестри?

Имам един брат, по-малък от мен, който също е настанен в Широка лъка. Казва се Бюлент и е в 6 клас. Имах още двама братя и една сестра. За съжаление те починаха. Големият ми брат наскоро през март почина от тумор в главата.

Струпали са ти се много неприятности на главата в твърде крехка възраст. Какво ти дава сили да се справяш?

Ами, амбициозен съм. Не се предавам лесно.

Смяташ ли да продължиш да пишеш?

Ако има още такива конкурси, ще участвам. Обичам есета, разкази, истории, приключения. Останаха ли много приятели в Широка лъка и ти посещаваш ли ги? Имам приятели, но откакто съм в Смолян, вече не ходя. Няма как. Не съм се виждал с брат ми от 17 септември, когато дойдох да уча в Икономическата гимназия. Ще ми се да говоря днес с г-жа Настанлиева тази събота и неделя да отида в Широка лъка. Много ми се иска.

Какво би казал на връстниците си, които не са изпитали трудности като в твоя живот?

Да се забавляват, да успяват в живота и да ценят това, което имат.

Моята мечта

Чувал съм, че когато човек силно иска нещо, то се сбъдва. Аз имам една мечта, която не може да се сбъдне, но не мога да спра да мечтая. Никога не съм виждал моята майка. Тя е починала, когато съм бил много малък. Няма ден през моя съзнателен живот, в който да не мисля за нея или поне да не се сетя. Не знам какво е да имаш майка, но много ми липсва. Понякога, когато срещна тълпа с хора, се вглеждам в тях и ми се струва, че там върви тя и ме поглежда с благ поглед. И на мен ми става хубаво и спокойно. Друг път чувам гласа й. Знам, че това не е истина, но ми се иска да е така. Особено нощем, когато всички спят, аз затварям очи и започвам да си представям. Та е красива, с големи очи, които ме гледат и ми казват: заспивай и сънувай красиви сънища. Идва сутринта, аз се събуждам и отново съм без майка. Хубаво би било да имам майка поне за един ден. Да ме държи за ръка и да усещам топлината й. Знам, че това не може да ми се случи, но не мога и няма да спра да мечтая.